Опростено, в 20 точки

Напоследък свързвам думите просто и опростено със значението на просташко. Донякъде, защото простотията е станала неизменна често от ежедневието ни, донякъде, защото забързаното консуматорско общество е поставило на пиедестал всичко сложно, комплицирано и изискващо усилия, за да бъде разбрано. Някак вече не е “модерно” нещата от живота да бъдат лесни или прости. Отношенията в живота ни трябва да бъдат сложни и много-пластови, работата ни трябва да бъде натоварваща и да сме винаги под стрес, децата ни трябва да ни причиняват главоболия и задължително трябва да останат неразбрани. Това е само част от колективните предразсъдъци, за които наскоро Жюстин беше писала прекрасен пост.
А понякога, за да преоткрием равновесието в живота ни е нужно единствено да направим крачка назад, да затворим очи и да помълчим. Или да заминем някъде, където шумът, хаоса и грижите на големия град не съществуват. Така, след два прекрасни дни прекарани в Долна Баня, сред спокойните тонове на гората и топлите лъчи на есенното слънце, в добра компания и обгрижвани от гостоприемни стопани, имах времето и спокойствието да нахвърлям набързо нещата, които за мен са наистина важни в живота.
Това са моите прости 20 опорни точки, за опростяване на ежедневието и връщане към спокойното съжителство и ежедневие.

1. Когато някой е болен, хармонията и спокойствието в семейството ми са нарушение. Здравето и сигурността на семейството ми са моите приоритети в ежедневието.
2. Не се опитвам околните да четат мислите и желанията ми, както и не се опитвам да разгадавам техните. Общуваме и споделяме.
3. Опитвам се да бъда възпитана и вежлива в ежедневието си, не се старая да се сприятеля с всички около мен. Няма начин всеки да ме обича и/или харесва. Опитвам се да отделям време и внимание на хората, които истински ценя и обичам.
4. Следвам собствените си морални императиви и правя това, което считам за редно, без да подражавам на чужди действия.
5. Повече не винаги е по-добре. Разтоварвам се от всички излишни вещи, както и от всичко, което не намира приложение в ежедневието. Целта ми е да притежавам възможно най-малко предмети, за да не се налага повече да робувам на притежанията си.
6. Организация на времето и пространството. Всяка сутрин правя списък на задачите ми за деня, както и на домашните задължения. Така не се притеснявам, че ще пропусна нещо важно.
7. Нещо ново всеки ден. Обичам да чета и се опитвам да научавам по нещо ново всеки ден, а когато имам нужда от информация, която не намирам – не се притеснявам да попитам.
8. Превъзпитавам се за важните неща. Научих се да спестявам, да използвам правилно ел. уредите, като това е процес, няма крайна дестинация.
9. Не се презапасявам. Живеем във време, в което имаме достъп до неограничени удобства, като магазини с удължено работно време, които продават всякакви продукти и потреби. Не се презапасявам, купувам каквото ми трябва, когато ми трябва.
10. Планирам седмичното меню. Така улеснявам ежедневието си, като знам кога какво ще готвя, какви продукти ще ми трябват и колко време ще ми отнеме да го приготвя.
11. Планирам покупките. Преди време започнах да водя списък за храната и хранителните продукти, които изостават и се изхвърлят. Цифрата беше впечатляваща. Списъкът за пазар, съобразен със седмичното меню се оказа много добро решение.
12. Дигитализирам. Всичко, което притежавам на хартия мога да го притежавам като файл. Така спестявам място, ограничавам употребата на хартия и имам по-малко места за почистване и подреждане.
13. Спрях да бъда мултитаскинг-индивид. Правя по едно нещо, след като го завърша се заемам със следващото. Следващия етап е да приложа същия метод към проектите.
14. Чистя и подреждам веднага, не оставям за после, защото после може да изскочи нещо по-важно или по-интересно, което да пропусна, защото трябва да чистя.
15. Пътувам с малко багаж. Един комплект чисти дрехи на ден е повече от достатъчно.
16. Извинявам се, когато греша. Или поне се опитвам да го правя, без много допълнителни обяснения.
17. Отнасям се към околните така, както искам те да се отнасят с мен. Уважавам чуждото лично пространство и отстоявам моето такова.
18. Затворих кошчето за душевни отпадъци. Винаги съм насреща, когато приятел има нужда от съвет, помощ или просто да сподели проблем или грижа. Не се ангажирам доброволно с чуждите грижи, без да са поискали изрично моята намеса. По същия начин старая се да не натоварвам околните с моите лични проблеми.
19. Опитвам се, да не се срамувам и да не се притеснявам. Никога няма да разбера дали мога да правя нещи или не, освен ако не започна да го правя и не се изправя срещу моите страхове и чуждата критика и коментари, а те могат да се окажат положителни.
20. Усмихвам се често. Когато ме питат как съм, винаги отговарям, че съм добре, защото дори и да не съм, когато се оплача с нищо няма да си помогна. Правя грешки, вадя си поука от тях, усмихвам се и продължавам напред.

Това са моите правила, старите неписани истини, които понякога забравям, преоткрити и адаптирани към моите нужди и моето ежедневие.
А кои са вашите малки правила или тайни за лесен живот?

Етикети:важни неща, минимализъм, планиране