Захаросана Коледа

Какво се случва, когато измиеш прозорците, а после печеш и глазираш коледни сладки до 2 през нощта? Събуждаш се в зимна приказка.

Днес София е снежна и докато колелата на колите и краката на хората на се превърнали снежно-белите улици в кални кафяви полу-заледени кишави локви всичко е красиво, пухкаво и празнично.
Вчера вечерта опекох Коледните сладки за училището на хлапето, ето малко снимки от резултата:

Рецептата, която използвах тази година е следната:

6 чаени чаши брашно – моите чаши го докараха точно до 1 кг
250 гр. меко масло
2 яйца
1 и ½ чаша петмез от грозде – или нещо подобно, не знам как се казва – страхотен подсладител е обаче!
½ чаша кафява захар
3 супени лъжици канела на прах
3 супени лъжици джинджифил на прах
1 супена лъжица индийско орехче на прах
2 чаени лъжици сода
2 чаени лъжици бакпулвер

Когато омесих тестото стана на трохи и много маслено и тъкмо си мислех да го засиля в кофата хлапето даде гениалната идея да добавя вода. Получи се много плътно гладко тесто, което поради огромния обем месих на малки отделни топки, като добавях вода с чаена лъжичка за всяка.

Не знам на колко пекох – фурната ми полудя – на 180 едвам ги печеше, а на 160 ги прегаряше – пълна мистерия! Така някои сладки леко се попрепекоха, но вече са изядени, така че не мога да ги покажа.

От изпечените сладки направих три коледни елхи, а другите украсих с глазура и листа и звезди от фондан, които си бях приготвила отпреди, за да са напълно сухи, ето ги:

За фондана използвах рецептата на Йоана – миналата година се пробвах и с други, но ми се получи нещо, което много повече приличаше на гипс, отколкото на фондан:

640 гр. пудра захар
1 суп. лъж. желатин
60 мл. вода
75 гр. царевично нишесте – аз имах картофено, за това го сложих него

Фондана превърнах в глазура, като го стоплих в микровълновата с малко вода. После или мацах с четка – която е голяма и стана размазано или изстисквах от пош – доста лесно, особено когато си го купиш готов и му отрежеш дупка точно колкото на теб ти трябва, а не разчиташ на накрайници!

Тази година си купих много хубави неща от магазина за сладкарски принадлежности на ул. Неофит Рилски – не е истина какви разкошотии има там, направо с часова мога да седя там! Обаче за магазина може би друг път по-подробно.

Ето готовите резултати – по-скоро част от тях, защото най-хубавите и добре украсени заминаха за закуската на хлапетата в училище – дано да ги харесат!

Етикети:динджифил, индийско орехче, канела, коледни сладки