А за второ мислите ли?

Малко след като дъщеря ми навърши година, започнаха въпросите от типа:

А за второ мислите ли?

На Ади братче/сестричка няма ли да правите?

Айде кога ще раждаш второто? Няма да си вечно млада…

И това е най-умерената част от въпросите. И странно – повечето са зададени от хора, които ме познават бегло/отскоро/виждат ме не повече от 3 пъти в годината. Когато подобни въпроси са ми задавани от близки приятели, които вече имат втори деца – някак си е по-различно, защото е в друг контекст, а и отношенията ни са съвсем други и можем да си позволим взаимно да си задаваме толкова лични въпроси. Понякога съм обсъждала темата за вторите деца – конкретно нечии и хипотетични мои с жени, с които се познавам отскоро, но сме си допаднали, сприятеляваме се и се е получил онзи „клик“ на напасване между хора, които предават на еднаква честота.

Отначало не се дразнех на подобни питания от почти непознати. Но сега вече ме изкарват извън кожата. Какво точно влиза в работата на продавачката от кварталния магазин дали и кога ще раждам още едно дете? Вече не издържам с усмивка да отклонявам темата, да отговарям уклончиво или да се старая да не избухна. Сменям плочата, защото не издържам. Детераждането в 21 век – поне според мен – не е въпрос на чиста случайност. Решението за създаване на човешки живот е обмислен и осъзнат акт, решение взето от двама души. И определено никоя трета страна няма никакво право да се меси, още по-малко да коментира.

За това следващият път, когато ме попитат нещо толкова лично, мисля и аз да отвръщам с подобен въпрос или пък да отговарям директно, грубо и остро.

В: А за второ мислите ли?

Аз: А ти не мислиш ли, че е време да отслабнеш – доста зле изглеждаш…

В: На Ади братче/сестричка няма ли да правите?

Аз: Не ти ли е време да си потърсиш по-смислена работа, вместо всеки път, когато се чуем само да мрънкаш и да ми се
оплакваш от живота?

В: Айде кога ще раждаш второто? Няма да си вечно млада…

Аз: Вместо да се оплакваш от мъжа си и колко е ужасен и как ти изневерява, не е ли време да го зарежеш и да се самоуважаваш малко повече?

Каквото повикало – такова се обадило!

6

Днес се събудих към 5 и половина, защото Адриана ме извика да я завия. Трудно й е да се справя с голямата зимна завивка и всеки път когато се отвие аз си правя среднощни разходки до нейната стая.

Преди 6 години по това време вече бях паркирана пред телевизора (за да се разсейвам) с голям часовник, тефтер и химикалка и старателно записвах интервалите на зачестяващите контракции.
Днес Адриана навършва 6 години.

Преди 6 години се запознах с любовта на живота ми и може би и с най-добрата ми приятелка, макар че последното ще видим как ще издържи на изпитанията на пубертета.

За 6 години разбрах, че мога да правя неща, които никога не съм и предполагала, че мога: мога да не ям и спя с дни, мога да тичам по улицата с 25-килорамово дете на ръце, мога да изпитвам невероятно широка гама от емоции и чувства, мога да казвам за кои състояния какви лекарства са нужни – още преди лекарят да е казал какво мисли по въпроса, мога и още много други неща.

Нищо не знаеш за живота, докато не станеш родител. Не знаеш нито на какво си способен, нито от какво можеш да се лишиш, нито на какви жертви си готов, нито колко силно можеш да обичаш, нито колко можеш да се вълнуваш и да се радваш.

Днес Адриана става на 6, а аз се просълзявам от радост откакто съм отворила очи тази сутрин.

p.s. Адриана се учи да пише, картинката е резултата от вчерашния й сблъсък с word

Note to self

Не мога да измисля как да го преведа на български, след 7 часа и половина сън за 2 денонощия не мога да дам повече от себе си, но спешно трябва да започна да прилагам следните:

1. Да бъда себе си пред когото и да е, но не и пред майка ми. За там е ролята тип “аудиенция при кралицата”. Постепенно тази роля да я заиграя пред цялото семейство, за да си спестява един куп усложнения.

2. Да намеря мантра за търпение към хлапето, каквото и да ми струва това. Или да престана да обръщам внимание когато се лигави, мрънка, изнудва ме, опитва се да ми крещи…

3. Всеки ден да си припомням, че с времето отношенията ми с хлапето ще стават все по-тегави и да се наслаждавам на мига. Пубертетът наближава, мамка му!

4. Да се науча да казвам “НЕ”.

5. Да се науча да си спазвам шибаните крайни срокове и да престана да се вторачвам в детайлите – така ще се случват доста по-бързо нещата.

6. Да започна да спя поне по 7 час на денонощие.

Масова сексуализация

Това, че децата искат да се правят на големи, че момиченцата се опитват да се намацотят с гримове и да се покатерят на токчета ми е ясно, не го приемам и не бих разрешила, но и аз съм била на 10.

Фактът, че идиотската мода на Барби, Уинкс и всякакви други кляфки залива детските магазини и завладява детското съзнание, за да се учат хлапетата да бъдат добри консуматорки от малки е съвсем в унисон с реалността на големите.

Да видя дете на 5 години на пластмасови токчета, а на 6 с ярко червен лак на ноктите все още ми действа болезнено, но не е съвсем брутално.

Но вида на 10 годишно момиченце с пракшки на плажа вече ми идва в повече. И после защо на 12 хлапетата постват голи снимки в интернет и започват да правят секс още преди гимназията. За това и още много други неприемливи неща са виновни родителите.

Масовата сексуализация на която са подложени (донякъде насила) днешните деца може да бъде овладяна, но както и всичко останало – и това е въпрос на желание, най-вече от страна на родителите!

Болести & изследвания

Колкото и добре да си гледаш детето – то се разболява. И ако е малко по-кекавко (като моето) може и малко по-често да му се случва. И се почва – семейни доктори, педиатри, специалисти според зависи от симптомите…

Уморих се, честно. Всеки път когато Адриана се разболее/настине или просто има нещо в общото й състояние, което ме съмнява, аз почвам да ровя в интернет и да чета подробно за болести, симптоми и т.н. След което си вадя дневника на нейните болести, който най-грижовно водя от миналата година и почвам да прелиствам какво е изкарала, какви са били симптомите и с какво съм я лекувала. След което си пиша списък с въпроси и се запътвам на преглед. Звучи прекалено, знам, но така си спестявам куп главоболия. Като например, много често аз искам да й се правят изследвания – кръв, урина, гърлен сектет. До сега никога никой доктор не ми е казвал какви изследвания да й се правят преди да й предпише лечение. Лекува се според симптомите – е това вече и аз го мога. За това, ето на кратко при какви симптоми какви изследвания правя, а после получавам похвали от лекарите – браво, добре че си ги направила, ами то и така трябва да се прави.

Температура без хрема/кашлица/зачервено гърло – обикновена и стерилна урина, за да изключа инфекция на пикочните пътища.

Общо неразположение, което продължава повече от 7-10 дни, особено ако е съпроводено с друга симптоматика – урина и кръв, за да видя дали има изменение на показателите, които да подсказват за възпалителен процес.

Подути сливици или зачервено гърло, особено ако е без кашлица – гърлен секрет, за да проверя дали няма някаква бактериална инфекция.

Зачервено/подсечено дупе – изппражнения, заради лудия ми страх от глисти.

И така разчитам на себе си и моята преценка, основно. Иначе до сега искаха да й оперират ушите, да й махат сливиците и какво ли още не. А се оказва, че нещата често са много много по-прости, само трябва да се сетиш къде да търсиш.

Другото, което правя (всъщност вече го правя за цялото семейство) организирам всички изгледвания в хронологичен ред в папка. Не отнема особено много време, а после се ориентирам много лесно от какво е боледувала, кога и какво е изследвано и какви са били резултатите. Вече казах и за дневника за болести – описвам подробно симптомите, приложеното лечение, на какви доктори съм я водила, какви са били техните предписания и кога е оздравяла. Не отнема повече от 10 минути, а после ми спестява много главоболия, особено ако са й били предписвани антибиотици и трябва да кажа на лекар какви точно са били за една година назад. И последното, но не по ваност – имам една папка, в която пазя всички опътвания на лекарствата, които са купувани/пити вкъщи. Знам, че повечете листовки ги има в интернет, но все пак предпочитам да си ги имам и под ръка.

Ако някой ден ми остане време бих поканила някой сговорчив педиатър да изинесе лекция на тема “спешни и първи мерки при детски болести и други нежелани реакции”. Убедена съм, че би имлаа голям успех!

Тайната за майките

И пак към поредицата какво се крие от всяка жена, преди да стане майка.

Една тъжна истина, за която никой не ме беше подготвил е, че рано или късно всяка майка се превръща в противник. Не е задължително да бъде определяна като лоша майка, но пък с голямо желание се обвинява за щяло и нещяло. Майката е тази, която преследва хлапетата с храна, която искат или не трябва да изядат. Тъпче ги със зеленчуци и плодове, вместо да предлага само бисквити и пица. И не, бонбоните не са храна, изяж си супата.

Майките гонят хлапетата по градинките с шапки, за да не им се пръснат главите от слънцето. А сега като слънчаса и те боли главата, разбра ли защо трябваше да си сложиш шапката?

Майките гонят хлапетата да ги мажат с всякакви гадости – крем за слънце, мазило против комари, крем за след слънчево изгаряне…

Майките са тези, които тъпчат горките деца с гадни лекарста когато са болни и в повечето случаи те го водят и на гадните доктори и ги държат докато им взимат кръв или гърлен секрет. И после никога не чуваш – благодаря мамо, че ме излекува. Има само – мама ми давда да пия гадости.

От опит знам, че и майките са тези, които казват кой приятел само те използва и кое момче всъщност единствено ще ти разбие сърцето. И после децата често чистосърдечно мразят майките си за това, че са били лоши пророчици. На мен за това още май ми е рано, но съм подготвена.

Но предпочитам така, защото знам, че правя най-доброто по силите ми и евентуално след 20-тина години Адриана ще разбере колко много съм я обичала и колко много съм се грижила за нея. А днес, за съжаление, трябва да я водя отново на преглед и евентуално на УНГ или вътрешни болести, с което в краткосрочен период няма да спечеля симпатии.

Полезни неща за деца

Има някои много малки полезни неща, които могат да ти спасят нощния сън. Буквално. Миналата година от щатите купих за дъщеря ми ето тези лепенки за нос:

Такива, уви, тук не намерих. В по-добрите и големи аптеки намирам лепенки за нос за хъркане за възрастни, но за малки деца не стават.

Този простичък артикул ни спаси – и детето и мен, всеки път когато имаше хрема и така успявахме да спим спокойно нощем. Който има малки деца и пътува в чужбина препоръчвам да се запаси.

Следродилно – грозните неща, които никой не споделя

Тази тема не е включена в оригиналния ми план за писане по въпросите за майчинство и детегледане. Но сега от дистанцията на времето и след като повечето ми приятелки се сдобиха с отрочета и можем спокойно да обсъждаме всичко, което сме преживели си давам сметка, че има един огромен раздел, за който никой не те предупреждава. Не мога да разбера, защо не се говори за гадостите, които ти се случвавт след като родиш. Дали защото за неприятни неща не се говори или за да не се разколебаят проекто-родилките?

Според майка ми жените не бива да обсъждат раждането, особено пред мъже и в никакъв случай пред собствените си такива. Хубаво де, ама бащата на детето ми беше на първи ред докато раждах, значи аз мога да говоря колкото и за каквото си искам. Предупреждение: текстът по-долу не се препоръчва на гнусливи хора или такива със слаби нерви. Да си кажа.

Гадене и повръщане – в книгите може да пише за гадене, но не пише колко гадно е всъщност. Не пише как ти се завива свят от най-елементарни миризми, как стомашното съдържимо се озовава в гърлото ти и иска да изскочи, без да му пука, че си в работна среща или на улицата.

Нацепена кожа и стрии – и това се споменава, но никъде не пише колко болезнено е всъщност. Освен естетическото осакатяване, което остава за цял живот, докато самата кожа се сцепи е ужасно гадно – сърби и боли. При мен нищо не помогна – от най-скъпите френски мазила до обикновената свинска мас. Коремът ми, който приютяваше 4,5 килограмовото ми бебе и всички допълнителни за комфорта му атрибути, се нацепи все едно е прецизно рязан е бръснарско ножче. И при това беше един продължителен и болезнен процес. Тук съвет нямам. Аз следвах стриктно всичко казано от кожен лекар и мажех в индустриални количества, но не се справих.

Пигментация – т.е. петна всякакви и навсякъде. Бях чела, че появата на тъмна черта на корема е нещо нормално, но освен нея се сдобих с множество нови бенки и червени петънца. Към края на бременността ми и лицето ми беше осеяно с нещо като лунички. След като родих единствено лицето ми се изчисти – всички останали красоти си стоят по тялото ми.

Окосмяване – също като петната – появява се на всевъзможни места и след раждането като че ли не иска да изчезне. Имам странното чувство, че само веждите и миглите ми не се промениха. Косата ми по време на бременността беше страхотна (основно, защото докато жените са бременни косите им почти не капят). После капенето навакса, подстригах се късо и когато отново косата ми порасна дълга установих, че е абсолютно права. А преди да забременея беше чуплива. За всичко останало – да живее кола-маската!

Промяна на гърдите – тъжно, но факт. Не познавам жена, която да запази бюста си след като роди. Докато бях бременна минах от 75B на 85D, след като родих кърмех няколко месеца (това е отделна тема и голяма моя лична драма), цедих мляко и т.н. и се върнах на 75B, но нищо не е както беше преди. По мои скромни наблюдения жените с по-големи бюстове страдат повече.

Увисване – тъжно, но истина. Гравитацията и разтягането си отмъщават злобно.

Разширени вени – особено при предразположени. Натежаването, по-малкото движение, повечето кръв и задържането на течности си казват думата. Аз успях да овладея ситуацията като пиех много вода и много внимателно избирах какво да ям, основно плодове и зеленчуци, нетлъсто месо и кисело мляко.

Хемороиди – ето за това по някаква незнайна причина почти никой не говори. Факторите са горните + напъването при раждане. Но как никой не се сеща да ти го каже преди да се метнеш да напъваш? Всичко е обратимо при взимане на навременни мерки.

Променена кожа – след раждането нищо не е както е било преди. Може много да прилича, но в повечето случаи не е. Особено при жени с по-чувствителна или нежна кожа.

Променена перисталтика – с една дума – запек. Появява се понякога и по време на бременността, но след раждането нещата често се влошават. Аз се справих с добър хранителен режим с много фибри и плодове.

Алергии – не знам дали се случва често или не, но след като родих станах много по-чувствителна на външни дразнители и определени съставки, като консерванти, оцветители, ароматизатори и подобни.

Това са основните неща, за които се сещам. Успех и здрави нерви на всички бъдещи майки.

Като финал искам да добавя, че всяко неудобство и всяка болка си струва. Най-прекрасните моменти от деня ми са когато дъщеря ми ме прегърне и ме целуне.

Добри маниери за деца

От известно време имам малки пререкания с хлапето свързани основно с нещата, които влизат в графа “добри маниери”.

По незнайни причини всеки път, когато започна да й обяснявам как и защо се поздравява и сбогува, храни на масата и подобни, тя ме поглежда ококорено и казва: “Не те разбирам”.

Сега разбирам защо майка ми често казваше, че има пришка на езика от повтаряне на едни и същи неща. Но не пришката ме притеснява, а факта, че срещам една стена от нежелание. И се питам дали детето не иска да възприеме определени неща, защото дълбоко в себе си ги намира за грешни и неприложими в днешното общество или просто ми прави напук. Това с приложимото възпитание е нещо, на което обръщаме много внимание, защото мен ме бяха възпитали така, че после ми трябваха около 10-тина години да забравя идеалното си възпитание адекватно за викторианската епоха.

И така: колко важно е децата ни да бъдат възпитани? И в днешно време, когато навън ги чакат гладните хиени дали някой ден доброто възпитание и сдържаността ще се възприемат като положителна или отрицателна черта?

Сега търся насоки и препоръки по темата за добрите маниери, книги не съм намерила, но ако нещо изскочи ще разкажа.

Следродилно – отношенията

Има някои неща, които не ги пише в нито една книга. Какво става с отношенията между хората след като родиш например. Пише за следродилна депресия, пише за отношенията между новите майка и баща, но за всичко останало никой не те предупреждава. Нито дума – все едно всичко е идеално, изведнъж става перфектно и младата майка и новороденото са център на вселената. Изобщо не е така. Аз го разбрах по трудния начин. Ето нещата, които не знаех, защото никой не ги споделя:

- Различията – ако има различия в семейството и си мислите, че след като родите бебето нещата ще се “наместят” – грешите. Това е найголямата заблуда. Всичко става по-зле. Не говоря само за различия между младите родители, а изобщо в отношенията с роднините. Ако имате да се изяснявате и да изглаждате отношения с някого, то го направете докато сте бременна. В момента, в който бебето се появи на бял свят и започне да диша само, никой повече няма да ви щади, слуша или да прави каквото му кажете – всички гледат основно новороденото.
- Навиците – също като горе, ако има нещо, което ви дразни в някой роднина или в партньора ви, момента за изясняване е преди раждането. После всичко става много по-сложно.
- Правила – решете какво искате и как го искате. От начина по който да бъде подредена детската стая, до дрехите и шишетата, до къпането. Обяснете на всички около вас, че щом това е вашето дете, то те трябва да слушат вас, а не вие тях. Как обличате бебето, как го гушкате и как го разхождате е ваша отговорност, а не чуждо решение. Обяснете също така много ясно, че ако имате нужда от съвет – ще го поискате, за това няма нужда непрекъснато да се сипят мъдрости от баби, лели и братовчедки.
- Условия – поставете ясни условия кой какво да върши, също как точно го искате свършено. Изведнъж може да се окаже, че сте обградени от “помагачи”, които правят хаотично каквото си искат и после трябва да вървите след тях и да пооправяте. Бъдете ясни и конкретни: какво искате да ви се помогне и точно как го искате свършено.
- Помощ – ако имате тази възможност наемете гледачка, която да идва почасово да ви помага. Това е най-чистия вариант, така после няма да има обяснения кой колко е свършил и как в замяна трябва да го слушате.
- Разпределяйте – разпределяйте задачите според възможностите. Не вярвайте на хората, че могат всичко, просто трябва да преценявате ситуациите. Понякога дори от най-добри чувства и намерения хората надхвърлят възможностите си и започват правят глупости. За да избегнете момента с лошо свършена услуга или помощ, разпределяйте вие.
- Искайте – ясно и високо казвайте какво искате. Повечето хора са в транс от появата на бебето и щом се приберете вкъщи след болницата може да се окаже, че постепенно все по-рядко ще се сещат, че сте недоспала, гладна или жадна и всъщност, за да е добре бебето трябва да се грижат първо за вас.
- Сън – това го пише на много места, но го подцених. Когато бебето спи – спете и вие. Винаги и задължително.
- Съвет – търсете съвети от професионалисти. Не се ограничавайте да питате само майки, баби и лели, защото може те да нямат нужния опит и знания. Ровете в Интернет, питайте лекари или приятелки, които могат да помогнат, но не се ограничавайте само до мнението на близките ви.

Накратко това е трудната част. Останалото горе-долу се напасва от самосебе си. Никъде не го пише, но малко след раждането се оказва, че освен кърмене, дондурене, сменяне на памперси, преобличане и къпане от майката се очаква да бъде един малък организиран пълководец, който смело и решително да ръководи всички около себе си. Също така да наложи собственото си виждане за отглеждане и възпитание на отрочето.