Винаги след посещение на зоологическа градина съм оставала със смесени чувства. От една страна съм видяла толкова много и различни животни и най-вече съм се забавлявала с дъщеря ми, но от друга страна тези животни в по-голямата си част имат доста измъчен вид, което пък ме натъжава.
Така се чувствам и днес, след поредната разходка в Софийската зоологическа градина, която на няколко пъти си повторих, че ще ми е последна.
От една страна бяхме над три часа и половина на въздух, обиколихме цялата градина и видяхме толкова много различни животни. Видяхме как мият носорога, а веднага след това той се метна в калното си езерце, как се гмуркат черните лебеди, как кафявата мечка се излежава във водата и се плиска с лапа, как слона си хвърля пясък на гърба, как бизоните си сменят козината… Четохме на Адриана информацията за животните и й разказвахме какво знаем за тях.
Но също така видяхме, че цялата зоологическа тъне в обичайното безхаберие, което е обгърнал цялата ни държавица. Явно парите не стигат – нали все така сме свикнали да ни обясняват, когато има разхвърляно, счупено, мръсно и лошо поддържано. Но явно, че човешката простотия е безгранична. Още от входа се сблъскахме със всякакви сергии, в самия парк също на странни места се срещат лавки и павилиони за храна и напитки. Направи ми впечатление, че освен традиционните табели “не хранете животните” вече има и такива, които с повече хумор обясняват, че животните не са гладни и че подхвърлянето на солети, пукани, чипс и подобни е вредно за тях. Направих забележка на 6 човека. А можех да направя на повече от 60. Нито един родител не видях да спира детето си да хвърля храна. Някои дори хвърляха обвивки от бонбони на маймуните, а те милите ги изядоха. Направих им забележка – майката ми се изсмя и ме подмина с подигравка.
Към края на обиколката стигнахме до сурикатите. Те милите бяха доста дебелички и пред тях имаше табела с указания да не им се подхвърля храна. Две млади жени – на видима възраст около 20 и нещо им хвърляха солети и се заливаха от смях. Дъщеря ми попита защо ги хранят като е забранено, аз не издържах и й отговорих “Защото са простачки”. Едната ме погледна тъпо и продължи да хвърля солети. След няколко минути вече не издържах и я попитах дали може да чете “Да”, отговори с готовност тя. А тогава защо хвърляте храна на животните, при положение, че табелата със забраната е точно пред вас? “Амиии, защото са много забавни.” Гениален отговор, нали? Солетите не са храна за сурикати, те дебелеят, разболяват се и умират от човешкия джънк, но на една женица й е забавно.
Също така в зоологическата градина е забранено карането на колело, ролери, игра с топки и носене на балони. Колела нямаше, явно ги спират на входа, но пък топки и балони – колкото искаш. При една клетка имаше надпис “Пазете тишина, има новородено животно.” Наоколо деца крещят, а родителите викат по тях “Млъкни бе, наду ми главата!” И така, идилично. Освен това имаше някакъв празник и доста шумотевица и висока музика – по средата на зоопарака. Лудница, шумотевица и смрад на бира/скара.
Докато се разхождахме спряхме за почивка и ядохме банани. Обелките прибрах в първо в плик в раницата ми, а после ги изхвърлих в кофа. Не видях много други да си хвърлят боклука в кофите, които празнееха на фона на доста замърсените алеи. Доста хора ходеха с цигари в ръка, а и доста фасове се валяха по алеите.
Разказвахме на дъщеря ни как са организирани зоологическите градини по други места на света – забранено е яденето пред клетките на животните и вкарването на храна отвън изобщо, не се разрешава храненето на животните и нарушението на тези забрани се санкционира строго, а глобите са доста високи. Храна се продава/сервира на определени и заградени за целта места и пак – изнасяне на храна не е разрешено. За това пък кебабчийницата в нашата зоологическа градина е точно между мечките и хищниците.
Всъщност разходката в зоологическата градина беше като разходка в България в миниатюра: всички забрани се нарушават с наглост и без капка съзнание за щетите, които се причиняват, а обяснението – ами всички така правят, защо аз да следвам нормата? Това мили хора, оставяме на девата си – личния си пример. И това мили хора зависи от всички нас, на какво ще ги научим тези деца, какво ще им покажем и как се държим самите ние.
Оказа се, че пингвините вече ги няма, защото средата не е подходяща. Някак естествено ми се стори пингвини да не обичат топлото. Затворена студена зала за пингвини е ясно че няма, нямаше и смисъл да питам.
И някак в разрез със същността на семейно занимание, което представлява неделната разходка в зоопарка, повечето мъже със слогани на тениските си разхождаха такива на алкохолна тематика: The more I drink, the pretty you are; Rakia – connecting people; One beer or two beers, That is the question; Drinker 69; You’re ugly and I’m not drunk enough; 10 ressons why beer is better than women…. Водих записки за надписите. И ако не бях толкова разочарована от разходката или по-точно от разхождащите се, щеше да ми бъде забавно.
42.667896
23.312988
Последни коментари