Сутрешен ентусиазъм

Ентусиазмът е странна работа – или го имаш или го нямаш. Малко прилича на музите – идва и си отива без предупреждение. Днешната доза ентусиазъм се изразява в домашни мъфини. Да видим какво ще се случи до края на деня, но от сега планирам да направя само още няколко неща, но пък за сметка на бройката ще наблегна на качеството.

Проблемът на повечето хора днес е, че в бързината си да покрият някакъв максимум и норма, не обръщат никакво внимание на детайлите и не доизпипват нещата, които правят. До скоро и на мен ми беш трудно да се фокусирам върху едно нещо, но когато започнеш да правиш нещата едно по едно и най-важното едно след друго, животът тръгва в един по-различен ритъм. Малко по-плавен и организиран.

Разпродажба – детски дрехи

Поредната пролет и поредните малки дрехи на дъщеря ми. И традиционната разпродажба. Ето ги:

TEDxBG

Вчера за първи път присъствах на ТЕД. Миналата година поради една или друга причина не бях в залата, но след това изгледах презентациите. Вчера сутринта тръгнах без конкретни очаквания, за да не остана разочарована, което беше добре, защото настройката ми беше малко като tabula rasa и попих много информация.

Много добро описание на конференцията е дал Комитата. Аз няма да се впускам в подробности, защото ако се интересувате от ТЕД или сте били вчера в залата или ще изгледате видео материалите от презентациите.

Единствените ми забележки са по отношение на донякъде липсата на презентационни умения на някои от лекторите, което според мен можеше да се преодолее с повече подготовка или коучинг, както сега е модерно да се казва и липсата на достатъчно простор в залата и фоайето.

А иначе към ТЕД според мен (като зрител) има два подхода: като а). много добър източник на идеи, вдъхновение или информация и б). малки 15 минутни паузи за размисъл, за поглеждане навътре към себе си, намиране на някакъв покой и решение за действие.

На принципа, че утрото е по-мъдро от вечерта, ето днес в ретроспекция, кои думи съм запомнила и явно са ме е вдъхновило най-много:

Владимир Донков – не се оставяй на някой прозяващ се отегчен от живота чичко да те убеди, че твоята мечта/идея няма да стане

Илиан Милинов – за да си щастлив нямаш нужда от дизайн и материални притежания – и примера му със сополивите тибетски хлапета

Може би, защото аз имам нужда от именно тези думи, изречени от напълно непознати хора, именно в този миг от живота ми, това бяха думите, които звучаха в главата ми, когато се събудих днес.

Благодаря

Сега, когато къщата е относително притихнала и всички си почиват, преди да се запътим към уютния дом и прекрасната трапеза в дома на моите родители, където традиционно се събира цялото семейство, за посрещането на Коледа искам да отделя няколко минути, за да си припомня изминалата година. 2010 не беше най-лесната ми година, но пък ме научи на много неща, за това сега може би е най-подходящият момент, за да благодаря на обстоятелствата и хората, които са ми вгорчили живота, защото ако не бяха – то нямаше да съм тази Ана, която съм сега и надали щях да намеря силите и хъса да правя нещата, които правя сега.
Понякога егото, гордостта и здравия ми разум се бунтуват срещу това, което намирам за несправедливо и спонтанно ми идва да направя революция, но се опитвам да възпитам у себе си търпение и други добродетели, които да ме извисят над елементарните и низките човешки емоции и страсти. За това мисля, че сега е добър момент да изкажа благодарност.

• Благодарна съм за това, че имам семейство, което въпреки всички пречки е единно и всички се подкрепяме. Благодарна съм за това, че всички мои обични и близки са живи и здрави.
• Благодарна съм на всички препятствия през изминалата година, за безсънните нощи и дори за скъсаните връзки на десния ми глезен, защото сега наистина знам, че има безценни неща.
• Благодарна съм на дъщеря ми за това, че ме научи какво значи безрезервна любов.
• Благодарна съм на всички хора, които не ме харесаха през изминалата година, на тези, които видяха в мен заплаха и на тези, които не вярваха в мен. Ако не бяхте именно такива, нямаше да разбера колко е важно да бъдеш себе си, да вярваш в собствените си сили и да бъдеш верен на идеалите си и лоялен на идеите си, независимо от обстоятелствата. Сега наистина знам истинския смисъл зад “или добро или нищо” и когато се сещам за вас ще го правя с усмивка, но и с тъга, защото зад всеки озлобен или завистлив човек седи несигурен и страхлив такъв, който явно още не е открил себе. Благодарна още повече на мама, че ме е възпитала толкова добре, че да продължавам да се боря и посрещам всеки следващ ден с вдигната глава и чиста съвест.
• Благодарна съм на хората, които вярват в мен и ми дават кураж да реализирам идеите и мечтите си. Благодаря ви за това, че ме подкрепяте, дори не винаги да разбирате моя ентусиазъм и защо се заемам със странни каузи.
• Благодарна съм на себе си, за това, че успях да порасна с още една година без да позволя на когото или каквото и да било да изтрие усмивката от лицето ми, за това, че продължавам да се изчервявам и за това, че все още вярвам в чудесата.
• Благодаря и на вас, които идвате тук и ми споделяте, че откривате по част от себе си в моите текстове. Благодаря, вашите мили думи ми дават куража да продължавам напред.

А сега ето нещата, които искам да променя през следващата година:

• Да запомня, че живота е точно толкова стресиращ, колкото аз му позволя да бъде.
• Да си повтарям, че само аз решавам къде е предела на силите ми и от мен зависи какво мога да постигна.
• Хората са такива, каквито са и аз не мога да ги променя. Не мога да помогна на никого, освен ако той сам не иска да си помогне, но мога да бъда до хората, които обичам или до тези, които имат нужда от мен.

А сега ви пожелавам весели празници и здрава и щастлива Нова 2011 година. И помнете, че както никой не може да ви унижи, освен ако не му позволите, така и хоризонта е точно толкова далече, колкото вие решите да го поставите.

Ана

Хартията срещу дигитализацията

От известно време преподреждам активно дома си и се сблъсквам с купища стари тетрадки, вестници, списания, книги, брошури… Списъкът няма край. Оказа се, че с течение на времето съм се зарила със спомени, в които всъщност нямам никакво време да се разровя. Пазя си дори старите касетки, които отдавна вече за нищо не стават. Пазя си и бележките, които съм си разменяла в клас в гимназията. Пазя ужасяващо много неща, от които нямам нужда, за които нямам време, които ми отнемат време за разчистване и подреждане, както и само събират прах. Поради тази причина взех окончателното решение да се сбогувам с хартиените носители на спомените си. Решението – дигитализация. От вчера започнах да сканирам и да изхвърлям някои неща, но съдейки по това колко време ми отнема, ще си имам работа поне до Нова година.
Ето накратко какво ми предстои да направя от тук нататък:
1. Сканиране на всякакви хартиени носители на спомени – стари рисунки, картинки и подобни.
2. Изхвърляне на всичко сканирано
3. Подреждане в добре затворени кутии на всички неща, с които не мога да се разделя, така че да не се прашат и разпадат.
4. Обявяване за продан на всички книги, на български и чуждоезични, които са прочетени (колкото и да ми е трудно)
5. Съставяне на списък с всички касетки – разделен на категории – изпълнител + име на албум, изхвърляне на касетките и придобиването на албумите в дигитална версия
6. Подреждане на всички снимки в албуми, сканиране на всички черно-бели негативи
7. Да се запиша в библиотека
Това е първоначалния план, предполагам, че ще ми хрумне и още нещо, в течение на подреждането. Днес отивам до Софийска градска библиотека, за да си направя карта там. Ако някой се сеща за друга библиотека, в която има последни заглавия – моля да ми каже. Следващата стъпка, която сега е на етап изчакване е придобиването на Kindle.

Опростено, в 20 точки

Напоследък свързвам думите просто и опростено със значението на просташко. Донякъде, защото простотията е станала неизменна често от ежедневието ни, донякъде, защото забързаното консуматорско общество е поставило на пиедестал всичко сложно, комплицирано и изискващо усилия, за да бъде разбрано. Някак вече не е “модерно” нещата от живота да бъдат лесни или прости. Отношенията в живота ни трябва да бъдат сложни и много-пластови, работата ни трябва да бъде натоварваща и да сме винаги под стрес, децата ни трябва да ни причиняват главоболия и задължително трябва да останат неразбрани. Това е само част от колективните предразсъдъци, за които наскоро Жюстин беше писала прекрасен пост.
А понякога, за да преоткрием равновесието в живота ни е нужно единствено да направим крачка назад, да затворим очи и да помълчим. Или да заминем някъде, където шумът, хаоса и грижите на големия град не съществуват. Така, след два прекрасни дни прекарани в Долна Баня, сред спокойните тонове на гората и топлите лъчи на есенното слънце, в добра компания и обгрижвани от гостоприемни стопани, имах времето и спокойствието да нахвърлям набързо нещата, които за мен са наистина важни в живота.
Това са моите прости 20 опорни точки, за опростяване на ежедневието и връщане към спокойното съжителство и ежедневие.

1. Когато някой е болен, хармонията и спокойствието в семейството ми са нарушение. Здравето и сигурността на семейството ми са моите приоритети в ежедневието.
2. Не се опитвам околните да четат мислите и желанията ми, както и не се опитвам да разгадавам техните. Общуваме и споделяме.
3. Опитвам се да бъда възпитана и вежлива в ежедневието си, не се старая да се сприятеля с всички около мен. Няма начин всеки да ме обича и/или харесва. Опитвам се да отделям време и внимание на хората, които истински ценя и обичам.
4. Следвам собствените си морални императиви и правя това, което считам за редно, без да подражавам на чужди действия.
5. Повече не винаги е по-добре. Разтоварвам се от всички излишни вещи, както и от всичко, което не намира приложение в ежедневието. Целта ми е да притежавам възможно най-малко предмети, за да не се налага повече да робувам на притежанията си.
6. Организация на времето и пространството. Всяка сутрин правя списък на задачите ми за деня, както и на домашните задължения. Така не се притеснявам, че ще пропусна нещо важно.
7. Нещо ново всеки ден. Обичам да чета и се опитвам да научавам по нещо ново всеки ден, а когато имам нужда от информация, която не намирам – не се притеснявам да попитам.
8. Превъзпитавам се за важните неща. Научих се да спестявам, да използвам правилно ел. уредите, като това е процес, няма крайна дестинация.
9. Не се презапасявам. Живеем във време, в което имаме достъп до неограничени удобства, като магазини с удължено работно време, които продават всякакви продукти и потреби. Не се презапасявам, купувам каквото ми трябва, когато ми трябва.
10. Планирам седмичното меню. Така улеснявам ежедневието си, като знам кога какво ще готвя, какви продукти ще ми трябват и колко време ще ми отнеме да го приготвя.
11. Планирам покупките. Преди време започнах да водя списък за храната и хранителните продукти, които изостават и се изхвърлят. Цифрата беше впечатляваща. Списъкът за пазар, съобразен със седмичното меню се оказа много добро решение.
12. Дигитализирам. Всичко, което притежавам на хартия мога да го притежавам като файл. Така спестявам място, ограничавам употребата на хартия и имам по-малко места за почистване и подреждане.
13. Спрях да бъда мултитаскинг-индивид. Правя по едно нещо, след като го завърша се заемам със следващото. Следващия етап е да приложа същия метод към проектите.
14. Чистя и подреждам веднага, не оставям за после, защото после може да изскочи нещо по-важно или по-интересно, което да пропусна, защото трябва да чистя.
15. Пътувам с малко багаж. Един комплект чисти дрехи на ден е повече от достатъчно.
16. Извинявам се, когато греша. Или поне се опитвам да го правя, без много допълнителни обяснения.
17. Отнасям се към околните така, както искам те да се отнасят с мен. Уважавам чуждото лично пространство и отстоявам моето такова.
18. Затворих кошчето за душевни отпадъци. Винаги съм насреща, когато приятел има нужда от съвет, помощ или просто да сподели проблем или грижа. Не се ангажирам доброволно с чуждите грижи, без да са поискали изрично моята намеса. По същия начин старая се да не натоварвам околните с моите лични проблеми.
19. Опитвам се, да не се срамувам и да не се притеснявам. Никога няма да разбера дали мога да правя нещи или не, освен ако не започна да го правя и не се изправя срещу моите страхове и чуждата критика и коментари, а те могат да се окажат положителни.
20. Усмихвам се често. Когато ме питат как съм, винаги отговарям, че съм добре, защото дори и да не съм, когато се оплача с нищо няма да си помогна. Правя грешки, вадя си поука от тях, усмихвам се и продължавам напред.

Това са моите правила, старите неписани истини, които понякога забравям, преоткрити и адаптирани към моите нужди и моето ежедневие.
А кои са вашите малки правила или тайни за лесен живот?

разпродажба на дрехи

детски:

http://picasaweb.google.com/107931399754983774336/BabyClothes#

мои:

http://picasaweb.google.com/107931399754983774336/HomeMade2NdHand#

книги за продан – чуждоезична литература

Английски:

1. Alan Brown – Audrey Hepburn’s neck – 1
2. Bruce Chatwin – Utz – 1
3. C.P. Snow – Time of hope – 1
4. Carlos Baker – Hemingway – the writer as artist – 2
5. Dan Brown – The DaVinci code – 1
6. Ed Hans Petersen – Sea Tales of the seven seas – 1
7. F.S. Fitzgerald – Tender is the night – 1
8. F.S. Fitzgerald – The great Gatsby –
9. George Meredith – The egoist – 1
10. Henry Charriere Banco – the further adventures of Papillon – 1
11. Horace McCoy – They shoot horses, don’t they? – 50 ст.
12. Janice Elliott – The Italian lesson – 1
13. John Galsworthy – The apple tree and other stories – 1
14. Le Carre’ – The secret pilgrim – 1
15. Mark Twain – Tom Sawyer & Huckleberry Finn – 1
16. Oxford progressive English – три части, стари, 5лв.
17. Penina Spiegel – Steve McQeen – The story of a bad boy in Hollywood – 2
18. R.L. Stevenson – Treasure Island – 1– два броя, различни издания
19. Richard Stark – Deadly  edge – 1
20. Voltair – Candide – 1 лв.
21. William Faulkner – Soldiers’ pay – 1

Италиански:

1. Adriano Galla – Sapere storico e insegnamento della storia – 1
2. Arundhati Roy – Il dio delle piccolo cose – 5
3. Brunello Gasperini – Rosso di sera – 1
4. Claudio Scarchilli – Un uomo di carattere – 1
5. Edgar Allan Poe – Racconti dell’incubo – 1
6. Edward N. Luttwak – Cos’e’ davvero la democrazia – 5
7. Federico Garcia Lorca – I sonetti dell’amore – 1
8. Gino Bramieri – Cocktail di barzellette – 1
9. Gustave Flaubert – Novembre – 1
10. Ignazio Silone – Paese dell’anima
11. Irvine Welsh – Ecstasy – 5 лв.
12. Italo Svevo – Racconti – 3 (нова опакована)
13. John Le Carre’ – Chiamata per il morto – подарявам
14. Jorge Luis Borges – Il manoscritto di  Brodie – 1
15. Joyce – Gente di Dublino – 1
16. Kirkegaard – Diario del seduttore – 1Isabel Alende – La casa degli spiriti – 3
17. L’Aninimo – I giorni del diluvio – 1
18. Mafia & potere – 1
19. Matteo Mureddu – Il Quirinale del re – 1
20. Nerion Rossi – il Ballo di Mara – 1
21. Piero S. Graglia – l’Unione europea – 2
22. Pirandello – Sei personaggi in cerca d’autore – 1
23. Renzo De Felice – Le interpretazioni del fascismo – 2
24. Robert Louis Stevenson – Lo strano caso del dottor Jeckyll e il signor Hyde – 2
25. Silvio Ceccato – Ingegneria della felicita’ – 1
26. William Golding – Il signore delle mosche – 3

Немски:

1. Erik J. Chopich & Margaret Paul – Aussoehnung mit dem inneren Kind – 1 лв.
2. Lily Brett – New York – 2
3. Themen Neu – 1,2,3 + учебни тетрадки – 20 лв.

Френски:

1. Francoise Sagan – Des yeux de soie – 1
2. Le Francais – 1 – учебник
3. Френска граматика – 1

Руски:

1. Дипломатический церемониал и протокол – 2
2. М. Горкий – 2
3. Маяковский – Избраннье произведения – т.1 и т.2 – 8лв.

книги за продан

1. Артър Хейли – Опасно лекарство – 1 лв.
2. Бари Гифър – Нощни хора – 1 лв.
3. Богдан Богданов – старогръцка литература – 2 лв.
4. Богдан Русев – Ела при мен – 2 лв.
5. Богомил Райнов – Един наивник на средна възраст; Реквием за една мръсница – 1 лв.
6. Борис Виан – Човекът вълк – 2 лв.
7. Витан Стефанов – Логика – 1 лв.
8. Георги Илиев – Животът и смъртта на господин Илиев – 2 лв.
9. Георги Марков – Българската история вкратце – 1 лв.
10. Джак Керуак – По пътя – 2 лв.
11. Джеймз Болдуин – Ако Бийл стрийт можеше да говори – 1 лв.
12. Дончо Цонев – Звезден прах (разкази и новели) – 1 лв.
13. Е.Л. Доктороу – Били Батгейт – 2 лв.
14. Евтим Евтимов – обич за обич (поезия) – 1 лв.
15. Ерих Кестнер – Малкият мъж и малката мис – 1 лв.
16. Жан Луи Дюфур и Морис Ваис – Войната през 20 век – 5 лв.
17. Жорж Симеон – Лудият от бержеран – 1 лв.
18. Зенон Кошдовски – Евангелски сказания – 1 лв.
19. Итън Хоук – Изпепелена сряда – 2 лв.
20. Каролина Хеекман – децата на новото хилядолетие т.1 и т.2 – 5 лв.
21. Марк Аврелий – Към себе си – 2 лв. – запазена
22. Марк Тулий Цицерон – За държавата и хората – 3 лв. – запазена
23. Недялко Йорданов – Остаряваме бавно – 1 лв.
24. Павел Вежинов – Малки семейни хроники – 1 лв.
25. Платон – избрани диалози – 2 лв.
26. Пол Ривал – Шестте жени на Хенри 8-ми крал на Англия – 1 лв.
27. Радослав Пaрушев – project Gigamono – 1 лв.
28. Сборен – Новият световен ред – 2 лв.
29. Сборник нови финландски автори – тенекиените пеперуди – 1 лв.
30. Сергей Минаев – Media Sapiens – т.1 – 2 лв.
31. Стивън Крейн – избрани творби – 1 лв.
32. Теодора Димова – Майките – 2лв.
33. Труман Капоти – Музика за хамелеони – 1 лв.
34. Труман Капоти – Музите са чути – 1 лв.
35. Уилиям Нортън – Гордост – 1 лв.
36. Уилиям Нортън – Пилето – 2 лв.
37. Уилям Бъроуз – Дрога – 1 лв.
38. Уилям Уортън – Последна Любов – 1 лв.
39. Уилям Уортън – татко – 1 лв.
40. Фитцджерал – Нежна е нощта – 1 лв.
41. Хенри Милър – Трилогия в розово (Sexus, Plexus, Nexus) – 6 лв.
42. Чарлз Буковски – Factotum – 1 лв.
43. Чарлз Буковски – Любовни истории и обикновена лудост – 1 лв.
44. Чарлз Дикенз – Големите надежди – 1 лв.

всичко е старо

Всяка нова вещ става стара, веднага, щом стане наша. Всичко остарява, всичко ни изморява, вещите не са нищо друго, освен подложка за домашен прах.

Това трябва да стане моята нова мантра. След почти едноседмично подреждане на шкафчета & рафтчета се оказах задръстена от притежания, на които тъжно робувам. Обещанието да не купувам нови неща се оказа безсилно пред импулса “искам”. За това сега, за да докажа сама на себе си, че всичко е възможно и постижимо, започвам разпродажба. Първо на мои дрехи, после на дрехи на детето, после на книги и накрая, ако започна да се увличам, на всичко, което ми видят очите.

Ако искам минимализъм в живота си, то това означава, че трябва да направя всичко възможно най-лесно и просто.  Значи и притежанията ми трябва да намалеят.

Промяната е нещо по-трудно, отколкото очаквах. И пътят лесно се губи, фокусът се размазва. Сега имам конкретна цел: искам животът ми да олекне, искъм да има простор, както и да огранича харчовете.

камъкът е хвърлен, нека разпродажбата започне сега!