Адриана отдавна харесва една моя чанта, ето тази:

И иска съответно да й я подаря. Излишно е да казвам, че към момента тази чанта й е огромна, за това решихме да направим специална нейна си чанта. Тя си избра платовете и заедно нарисувахме модела, мерихме, рязахме и шихме. После помоли за джоб с бродирани черепи – ето ги и тях. Поуката? Вместо да купуваме – творим и се забавляваме.

Само шиенето ми отне малко повече време, защото поради липса на шевна машина вкъщи трябваше специално да гостувам на нашите и баща ми да мине тегелите – изобщо не ми и даде да се доближа до машината, нищо, че в пубертета съм шила достатъчно на нея!

Остава само да извадя тропоските и да я изгладя – и чантата е готова за носене и нови подвизи!

Подаръците на Адриана включват плюшено куче (на снимката), една малка Hello Kitty, която се слага на гумените й обувки (Crocs) и след Нова година на елхата се появиха 2 пакетчета с фигурка-изненада Lego. Похарчените пари за изброените подаръци са под 30 лв., а тя е супер щастлива.

Заключенията са следните:

1. Децата се радват на подаръци – независимо какви са те и съвсем няма значение колко струват
2. Децата се радват на подаръци, които им дават нещо, което искат – Ади иска куче – за това плюшеното играе роля на истинско и не се разделя с него
3. Децата обичат изненадите – независимо от размера
4. Децата обичат стимулите – на Ади баща й обясни, че ако слуша на елхата може да се появяват подаръци от Коледа до Нова година
5. Децата имат нужда от внимание, не от вещи

От размяната на подаръци в училище хлапето получи една игра – Европолия, която е доста занимателна (вдъхновена от Монополи), на нея могат да играят до 5 човека, т.е. и тримата може да се забавляваме и колкото повече играчи има, толкова по-дълго се играе. Около Нова година играхме една игра около 2 часа. Заключението? Подарявайте на децата си игри, на които можете да играете и вие и които ги карат да мислят и да трупат опит.

Говорихме си известно време, аз я разпитвах, тя искаше съвети и в крайна сметка се стигна до плашещите неща. Само че, се оказа, че това което за мен биха били плашещи неща за нея са ок, а това, което наистина я плаши мен ме вцепени: завари ме тотално неподготвена и се изненадах от собствения си откровен и първичен страх по темата.

Много ме е страх, че сега рано или късно ще ми се наложи пак да тръгна отново по срещи, каза тя.

Зави ми се свят, буквално. Първо си казах – от какво имаш да се притесняваш? Ти си толкова хубава, умна, имаш интересна работа, която те удовлетворява, абсолютно завършен индивид си, знаеш коя си и какво искаш от живота, вече имаш дете и изобщо къде е проблема? Кой не би искал да излезе с теб на среща и изобщо да бъде с теб? И да прибавя – за жена на 40 изглежда много добре! Тя се разсмя и ми каза, че е изгубила навика и сега изпитва ужас, че е свободна и се очаква отново след време да се впусне в играта на флирт, среща, евентуална нова връзка.

И тогава ми просветна: ужасяващо е! Всъщност това е голям стрес. След дългогодишна връзка се губи тренинг и се забравя как става всичко, освен това като уседнеш в една моногамна връзка вече влизаш в друг ритъм. За малко се сложих на нейно място и ме обля студена пот, ръцете ми се разтрепериха и ми се зави свят: аз не бих могла да се справя, честно. Тази работа с веселбата след раздялата може да я има в а). телевизионните сериали и б). ако си на 20+ и –дете, не и след 35 и +дете и отговорности.

Не знам дали вече аз започвам да имам възрастови изменения или до такава степен си харесвам живота, че не мога и да си помисля да го променя, но наистина само мисълта от ужаса на започването на всичко от начало ме побърква. Поради ред причини: как изобщо се намира някой, който да стане част от вече утвърдения ритъм на майка +дете, т.е. малко семейството, как изобщо се преодолява страха от обвързване, след като си преживял вече една дълга връзка и раздяла, как изобщо се отпускаш с друг човек? А да не говорим за въпросите свързани със суетата и несигурността по отношение на външния вид на една жена. Мъж над 35 с дете може дори да бъде още по-атрактивен, жена в тази роля – май значително по-малко. Мъж над 35 може да е секси, улегнал и перспективен. Жена над 35 е жена над 35 – според повечето ми познати/приятели мъже е вече в категорията „застаряваща“.

Наистина повечето необвързани мъже, които познавам (независимо от възрастта им) излизат с жени до 30-35, много рядко нагоре, никога на +40. Дори двама от приятелите ми – заклети ергени на 48 и 53 излизат с млади жени до мах 30 и няколко.

А какво правиш, когато си жена над 35? Повечето мъже на тази възраст са задомени/обвързани, а свободните предпочитат да излизат с по-млади жени, имат един куп проблеми или са заклети ергени.

Само в телевизионните сериали тип Cougar Town ли отново свободните жени на 35/40 и нагоре водят активен социален/сексуален живот или се случва и в реалния живот? По мои наблюдения от опита на приятелките ми да ходиш по срещи с времето става все по-досадно, а да си намериш партньор все по-трудно.

Наистина не очаквах нещо толкова първично и елементарно – като флиртовете и ходенето по срещи, да ми се стори толкова плашещо.

За първи път започвам годината без планове, без очаквания и без ясна представа какво искам да ми се случи. Знам със сигурност, че искам много здраве – за мен и семейството ми и всички, които обичам – защото без здравето (колкото банално и клиширано да звучи) нищо друго няма значение.

Искам годината да ме изненада. Искам аз сама да мога да се изненадвам.

Надявам се да намеря вътрешна хармония в годината, в която ставам на 35. 35 е добра възраст за хармония, не мислите ли? Нито съм млада нито още стара. Усещането е ужасно, от сега се чудя как ще я намеря тази хармония, щом още от сега съм откровено изплашена.

Но да се върна към началото на годината и пожеланията: пожелавам си много слънце, усмивки, спокойствие и мъдрост. И на вас ви го пожелавам.

Не познавам друга жена, която да умее да посреща толкова добре гости, както майка ми. А моят принос към тази Коледа бяха виното и сладкишите.

Днес София е снежна и докато колелата на колите и краката на хората на се превърнали снежно-белите улици в кални кафяви полу-заледени кишави локви всичко е красиво, пухкаво и празнично.
Вчера вечерта опекох Коледните сладки за училището на хлапето, ето малко снимки от резултата:

Рецептата, която използвах тази година е следната:

6 чаени чаши брашно – моите чаши го докараха точно до 1 кг
250 гр. меко масло
2 яйца
1 и ½ чаша петмез от грозде – или нещо подобно, не знам как се казва – страхотен подсладител е обаче!
½ чаша кафява захар
3 супени лъжици канела на прах
3 супени лъжици джинджифил на прах
1 супена лъжица индийско орехче на прах
2 чаени лъжици сода
2 чаени лъжици бакпулвер

Когато омесих тестото стана на трохи и много маслено и тъкмо си мислех да го засиля в кофата хлапето даде гениалната идея да добавя вода. Получи се много плътно гладко тесто, което поради огромния обем месих на малки отделни топки, като добавях вода с чаена лъжичка за всяка.

Не знам на колко пекох – фурната ми полудя – на 180 едвам ги печеше, а на 160 ги прегаряше – пълна мистерия! Така някои сладки леко се попрепекоха, но вече са изядени, така че не мога да ги покажа.

От изпечените сладки направих три коледни елхи, а другите украсих с глазура и листа и звезди от фондан, които си бях приготвила отпреди, за да са напълно сухи, ето ги:

За фондана използвах рецептата на Йоана – миналата година се пробвах и с други, но ми се получи нещо, което много повече приличаше на гипс, отколкото на фондан:

640 гр. пудра захар
1 суп. лъж. желатин
60 мл. вода
75 гр. царевично нишесте – аз имах картофено, за това го сложих него

Фондана превърнах в глазура, като го стоплих в микровълновата с малко вода. После или мацах с четка – която е голяма и стана размазано или изстисквах от пош – доста лесно, особено когато си го купиш готов и му отрежеш дупка точно колкото на теб ти трябва, а не разчиташ на накрайници!

Тази година си купих много хубави неща от магазина за сладкарски принадлежности на ул. Неофит Рилски – не е истина какви разкошотии има там, направо с часова мога да седя там! Обаче за магазина може би друг път по-подробно.

Ето готовите резултати – по-скоро част от тях, защото най-хубавите и добре украсени заминаха за закуската на хлапетата в училище – дано да ги харесат!

1. Лекува децата ни
2. Да дава пенсии на родителите ни
3. Да плаща заплати на всички държавни служители.

И понеже държавата ни горката не може да се особено добре с нито една от тези задачи, то по Коледа пращаме смс-и, за да:

1. Се осигурят някакви минимални условия – топъл обяд, пробито одеяло или сходно на онези пенсионери, които живеят напук на мизерията и те самите се чудят как са още живи.
2. Се спасят детски животи/закупи апаратура/лекарства, което би трябвало да го има планирано в бюджета за здравеопазването, ама то с тези мизерни пари за какво по-напред, я мрете по-смело.
3. Се дадат на децата на загиналите по време на изпълнение на служебните си задължения служители на МВР или военни. Става въпрос за дечица, та за това ми е жал, че са останали без един родител, но по тази логика аз искам да давам пари на децата на загиналите миньори. С какво едните са по-различни от другите? Не, това не е цинизъм – това е тъжна равносметка.

Та предколедно в България се чудя защо съм тук. Предколедно се чудя дали е по-важно колко пъти ще те дадат по новините или дали си се постарал поне 1 човешки живот да спасиш. Предоледно се сещам за всички специални или обикновени хора около мен, които ежедневно се борят с вятърни мелници и се радвам, че ги познавам и се опитвам и аз да помагам с каквото мога. Предколедно ме е яд.

Предколедно отказвам да правя благотворителни лицемерни жестове, а просто ще помогна на тези хора около мен, които имат нужда от помощ. Защото ако не си помагаме сами – няма кой друг да го стори.

Ако ти е познато, значи ме разбираш.

Миналата Коледа – къде защото не ми се харчеха пари за глупости, къде защото едвам ходех и отказах да обикалям магазините куцайки и да се блъскам с тълпите обезумели купувачи – бойкотирах подаръците.
Тази година ще бъде същото, но в усъвършенстван вид. Списъка ми за Коледни подаръци включва само 2 бр.:

1 – за детето
2 – за училището на детето, където ще си разменят подаръци с томбола.

За всички останали – ще отделя цели два дни (утре и другиден), което е много, ама много време, за да им приготвя печени сладкиши. Даже тази година съм се подготвила: с домашно направена украса от домашно умесен цветен фондан.

И така тази Коледа за мен няма да бъде празник на консуматорското общество над здравия разум – а истински топъл, уютен и весел семеен празник.

А, да – ако чак пък толкова много някой държи да ми прави подарък – нека бъде вино!

Миналата година се пробвах за първи път и направих ето тези, тези и тези. Тази година освен вече изпитаната рецепта с джинджифилови и канелени сладки, ще съм една идея по-смела и ще се пробвам и с разни други неща – панфорте например. Рецептата е от блога на Йоана, който напоследък използвам вместо готварска книга. Често влизам точно в нейния блог, защото тя готви с много любов. И описва храната с любов и това отношение си личи. Не е просто една добра рецепта + хубави снимки, а истинско вълшебство – разказано и поднесено по най-вкусния начин.

За нова година пък планирам отново да меся, точа и въртя ръчна баница с късмети – миналата година около килограм и половина баница изчезна за нула време. Тази година мисля да се усъвършенствам.

Харесала си бях и една друга рецепта – на веган сладки без печене, но нещо суровото сладкарство не ми се получава. Докато търсех обаче повече подробности попаднах на един от курсовете на Слънце-Луна, който за моя голяма изненада води Йоана – Работилница по сладкарство. Работилницата е в събота – 17-ти и планирам след предаването да се включа, макар че ще съм изпуснала началото.

Много съм любопитна какво ще разкаже/покаже Йоана – тя винаги така говори за храната, все едно те въвежда в един чисто нов свят. Пък и умее да представи всичко по толкова лесен, разбираем и естествен начин, че няма как да объркаш после нещо. Така че ако си нямата друга работа за събота, искате да си направите Коледен подарък или да усъвършенствате сладкарските си умения – това е вашия кулинарен курс! Макар, че думата работилница ми харесва в пъти повече от думата курс, когато става въпрос за храна – защото реално запретваш ръкави и се захващаш здраво за работа. Но колко е сладка и приятна тази работа.

И да кажа – сладкиша от снимката е дело на Йоана – най-вкусния лебкухен на света! Ето тук коледните й рецепти и нейните снимки, на която има и други сладки (и от тях имах, но бяха изядени преди да мога дори да си включа фотоапарата, за да снимам!)

Аз съм радетел на златната среда: да се оставят за определено време с родителски контрол – за да не си изморяват очите и да не правят щуротии, както и да им се помага – много е важно!

Адриана беше на 2 години и малко, когато успя да каже на баща си следното (не мога да възпроизведа неправилно произнесените р и ч, за това си представете как фразата би звучала „на бебешки“): тате, трябва да се изчисти скролера на мишката на малкия лаптоп, защото е мръсна и скърца.

Ние двамата с тате бяхме в шок, честно! В добрия смисъл на думата де.

Та ето според мен ползите от оставянето на децата да си общуват с машините:

• Стават компютърно грамотни от малки
• Упражняват се да мислят и да се координират – при условие, че им се дават правилните игри за тяхната възраст и интереси
• Упражняват се да мислят
• Упражняват се да пишат и смятат – пак ако им се дават подобни задачи – в нашия случай се учим с Ади да пише българската и английската азбука и да смята на калкулатора. Уловката в смятането е, че първо тя трябва да ми каже колко е 3+6, а после да си провери отговора с калкулатора
• Децата откриват света и си намират нови забавления. Тук имам няколко примера – Ади откри youtube и се научи да си търси клипчета и тези, които й харесват си ги добавя в любимите, за да може да си ги гледа редовно. Изгледа заглавните песни от анимационните детски, които съм гледала като дете в Рим (песните са на италиански) и започна да си повтаря някои думички или да ме пита кое как се казва на италиански – същото важи и за песните на любимите й певици в момента – Лейди Гага, Риана и Шакира. Покрай италианските песнички си имаме още една тема за разговор – филмите от моето детство.
• Ади започна да рови из блогове, които й харесват – за сега са два – със снимки на кутии с храна. Най-много гледа този на Веселина – заради кутията ЛЕГО. Като резултат сега ме моли да й подреждам храната „красиво“, а новината от днес е, че ме помоли да й снимам кутията, ето:

• Децата си намират хоби – така миналата година Ади искаше да й направя блог, тя да снима, а после да качваме снимките. Като видя колко време отнема това занимание се отказа, но все още обича да снима и прави доста прилични снимки. И понеже винаги сме я оставяли да пипа копчета и бутончета се справя на моменти по-добре и от мен с функциите на цифровия апарат.

Това е моят скромен опит. Не включих описание за други игри – като различните конзоли например, защото съм твърдо ЗА да се оставят децата да ги играят и тях.