Детска логика

10 Септ

От известно време насам на моето дете чета Пипи дългото чорапче преди да заспи. И почти всяка вечер водим преговори колко страници ще прочета – 2, 3, 5 – направо цялата книга докрай, защото тя така или иначе нямало да спи.

И така се стигна до следният разговор преди няколко вечери, след като бях вече прочела заветните 5 страници:

Тя: Мамо, аз искам сега да ме приспиш, като когато бях бебенце. Да ме гушнеш на ръчички и така да спя.

Аз: Ти вече не си бебе. Нали вече спиш сама, имаш голямо легло, четем приказки.

Тя: Ама аз не искам да се приспивам с приказка, искам да се приспивам с човек.

Аз: Нали те гушваме и целуваме с татко ти преди да заспиш?

Тя: НЕ, искам някой да ми прави компания докато заспя!

Аз се обяснявам как имаме малко работа – татко на компютъра, мама обикновено в кухнята. Обяснявам как големите деца заспиват сами, как ако нещо я притесни да ни извика, как ако се отвие да викне, за да я завием…

И детето отговори: Ами ето, аз за това искам да имам човек при мене в стаята, защото знам, че нещо ще ме притесни! После ще се отвия и ще ми бъде студено и ще трябва да плача! И понеже тази вечер съм изморена и не ми се плаче, искам да се приспя с човек.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: