За децата с любов

11 Септ

Кой как възприема децата в днешно време е много спорен въпрос. За някои те са някакъв продукт от някаква сексуална връзка, за други те са смисълът на живота им, за трети продължението на човешкия род, за четвърти наследниците на рода, богатството им и горди продължители на родословното дърво.

Децата се появяват, колкото и абсурдно да ми звучи за 21 век, в повечето случаи случайно. Повечето сюжети протичат по следният начин:

Тя – Милоооо, закъснява ми.

Той – Я не ме занимавай с глупости, оправяй се.

Тя (след още една седмица) – Милооо, теста за бременност е положителен, ще имаме бебе.

Той – ти ще имаш бебе, аз не съм давал поръчка за такова.

Лично аз това с масовото случайно забременяване не го разбирам. Може би, защото моето дете е планирано да такава степен, че дори когато отидох на доктор за първи преглед и потвърждаване на бремеността, събрах очите в точка на горкият човечец. Връчих му всички нужни изследвания, които си бяхме направили с бъдещият татко, още преди да направим бебето. Оказа се, че в над 30 годишната му практика, ние сме първата двокйа, която първо е планирала и проверила всичко нужно, а след това е действала. Но не това е основната тема сега.

Минава време в караници и разправии,  най-сетне – от кумова срама, както се казва, Той й предлага да се оженят. Тя е супер щастлива, защото е осмислила живота си и така нататък и така нататък.

Минават между 6 месеца и 6 години и те се развеждат. Има скандали, понякога бой, караници и най-вече се спори коя вещ на кого принадлежи. А ако има и апартамент и кола – става нов сюжет, за латино-сериал. А детето? ще попитаме ние. Ами за него се сеща адвокатът на бащата, като коз срещу майката. В един момент Той казва – искам пълно попечителство над детето, ще си го взема да живее с мен. И скадалът става безумен. После адвокатът на майката се сеща да й даде правилен съвет. Тя кава – вече нямам претенции нито към къщата, нито към вилата, нито към колата! Всичко е твое. И Той някакси като по магия забравя за желанието си да попечителства.

Наскоро моя приятелка се разведе. Остана с две деца и смешна издръжка, отказа се от всичко придобито по време на брака, нищо, че тя плащаше вноските за ипотеката на общото семейно гнездо, както и лизинговите вноски за колата. Отказа се от всички удобства и материални придобивки, защото не можеше да си представи, че може да се раздели с децата си. А вече бившият й спъруг, който толкова настървено искаше попечителство, сега дори не смогва да вижда децата всеки уикенд, защото е „зает”. Виждаги веднъж на месец или два, както фдойде. Знам, че има и майки, които изоставят децата си, но аз не познавам такива жени лично.

Раздяли винаги е имало, има и ще има. Но нужно ли е да бъдат за сметка на тези, които не са ги искали и с нищо не са заслужили грозната картинка на развода/раздялата. И какво стана с обещанието „аз винаги ще те обичам и винаги ще бъда до теб”? Винаги ще те обичам и винаги ще бъда до теб, докато съм с майка ти, а после ще те виждам от време на време, ако ми е кеф може и да ти подарявам по някой и друг подарък, а в останалото време се справяй както намериш за добре. Айде, със здраве! Любовта си я оставям за някой друг или само за моя лична употреба.

Advertisements

13 Коментари to “За децата с любов”

  1. tuareg70 септември 11, 2010 at 7:04 am #

    Разводите са неприятни, предполагам,
    децата винаги страдат в такива ситуации,
    аз съм го преживял като дете.
    Хората са различни и чувствата им са различни,
    едно е универсално, ако позволиш детето ти
    да страда, поради твоята безотговорност, то
    не си достоен да се наречеш родител.
    Поздрави за темата. 🙂

    • ankabanka септември 11, 2010 at 7:55 am #

      съгласна съм, не е задължително човек да стане родител, но веднъж стане ли такъв, то е задължително да бъде отговорен към децата си. поне според мен

  2. Графът септември 11, 2010 at 7:16 am #

    Вместо коментар http://vascont.wordpress.com/2010/04/13/da-ne-deca/

    • ankabanka септември 11, 2010 at 7:56 am #

      хубав коментар
      дъщеря ми много хареса лъвовете

  3. lilia септември 11, 2010 at 7:25 am #

    НЕ МОЖЕ ДА ПРЕДВИДИМ ВСИЧКО.ЖИВОТЪТ НИ ИЗНЕНАДВА С ТАКИВА ПРЕВРАТНОСТИ , ЧЕ ПРОМЕНИТЕ (КОИТО СА ОБВЪРЗАНИ С ЖИВОТА НИ) В ХАРАКТЕРИТЕ СЕ ПОЯВЯВАТ И СЕ НАЛАГАТ ПОНЯКОГА БЕЗ ДА МОЖЕШ ДА РЕАГИРАШ СПРЯМО ДРУГИЯ ДО ТЕБ.НА ПРЕДЕН ПЛАН ИЗПЛУВАТ И СЕ ЗАСИЛВАТ ЧЕРТИ, КОИТО ДО МОМЕНТА СА БИЛИ ПО-НАВЗРАЧНИ .А КОГАТО ЛИПСВА ВОЛЯТА ЗА САМОКОНТРОЛ ИЛИ ЗА ПОНЕ НЕОБХОДИМОТО ПОВЕДЕНИЕ(НЕ ГОВОРЯ ЗА СПЕЦИАЛНО ОТНОШЕНИЕ),КОГАТО МНОГО ОТ ДЕЙСТВИЯТА СА ОСТАВЕНИ НА СЛУЧАЙНОСТТА, ТОГАВА ОСЪЗНАВАШ ЧЕ ВСЕКИ ОПИТ ДА ПРОМЕНИШ ПОСОКАТА ОТ ПРОВАЛ КЪМ ГРАДИВНОСТ ОСТАВА КАТО ПОЖЕЛАНИЕ ВЪВ ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО БЕЗ ДОРИ ДА СЕ РЕАЛИЗРА ИЛИ ДА ДАДЕ РЕЗУЛТАТ.ТАКА И ДЕЦАТА СТАВАТ СВИДЕТЕЛИ НА НЕЗДРАВИ ОТНОШЕНИЯ.У ТЯХ СЕ ИЗГРАЖДА МНЕНИЕТО ЧЕ ТОВА Е НОРМАЛНО, И ПОРОЧНИЯ КРЪГ Е ГОТОВ.ВЯРНО Е ЧЕ ДЕЦАТА СИ ПОЕМАТ ПОСЛЕ ПО СВОЙ ПЪТ. НО НАЛИ ПОЕМАТ С ТОЗИ БАГАЖ КОЙТО ПОЛУЧАВАТ ОТ НАС.ТОВА ИЗГРАЖДА В НАЧАЛОТО ТЯХНОТО УСЕЩАНЕ ЗА СВЕТА.ПОСЛЕ С ГОДИНИТЕ СЕ ПОЯВЯВА И ЛИЧНОТО МНЕНИЕ ИЗГРАДЕНО НА БАЗА ОПИТ, РУТИНА И МЪДРОСТ.ОТГОВОРНОСТТА КЪМ МЛКИТЕ Е ОГРОМНА И МНОГОПОСОЧНА-ОТ ВЪЗПИТАНИЕ В ЗДРАВЕ ДО МОРАЛНИ УСТОИ, ОБЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ И АНГАЖИРАНОСТ, ТРУДОЛЮБИЕ, ПСИХОЛОГИЧЕСКА УСТОЙЧИВОСТИ Т.Н. РЕД ДРУГИ НЕЩА.ЗАТОВА БРАКА Е ЗА ДВАМА.КОГАТО ЕДИНИЯ ПРЕЦЕНИ ЧЕ НЯМА НУЖДА ДА РАБОТИ ЗА ТОЗИ БРАК ИЗЛАГА НА РИСК И ПАРТНЬОРА И ДЕЦАТА НА БРАКА.ТОВА АВТОМАТИЧНО ВОДИ ДО ПРОМЕНИ В СЪЗНАНИЕТО НА МАЛКИТЕ И КЪМ НАГЛАСАТА ИМ КЪМ СВЕТА ОКОЛО ТЯХ.ОСНОВНОТО КОЕТО КРЕПИ -ТОВА СА ОТНОШЕНИЯТА НА ПАРТНЬОРИТЕ ЕДИН КЪМ ДРУГ.КОМФОТА КОЙТО СЕ СЪЗДАВА ПРИ ПРАВИЛНИ ОТНОШЕНИЯ ВОДИ ДО ТОПЛИНА И СИГУРНОСТ.

  4. ankabanka септември 11, 2010 at 7:58 am #

    хората с времето се променят. и всяка ситауция изважда неподозирани качества/дефекти на показ. но краят на отношенията между двама души не трябва да се отразява и върху трети

  5. khagan септември 11, 2010 at 9:02 am #

    Според мен твоята приятлка не е сгрешила като е взела двете си деца. И аз като се разведох двамата ми сина останаха с мен. Бях баща за пример: винаги изпрани, изгладени, нахранени и прочее. Когато стана и малкия пълнолетен, бившата ми съпруга поиска половината от стойността на апартамента, в който живеехме. На мястото на бащината й къщичка бе построена кооперация и моите деца отидоха там, а аз останах на улицата както се казва. независимо от всичко съм щастлив и доволен от това, което успях да направя за децата си. Бог вижда нашите дела. Дори и да не съществува трябва да сме преди всичко Човеци. Така че приятелката ти щом е Човек, вероятно много ще страда, но никога не трябва да съжалява. Желая й много щастие.

  6. Събина септември 11, 2010 at 9:09 am #

    Затова както казва един познат, който се занимава със семейно право: „Само да си подписала нещо, без да съм го прочел, голям бой ще те бия.“

    Да, никой не тръгва да се жени и да прави семейство с мисълта за развод в главата, но това е реалността. Няма никаква гаранция, че няма да се стигне до там и затова „сляпата неделя“, трябва да е минимално сляпа.

    Отделно, че всеки, който каже „винаги“ те лъже по дефоулт, защото никой никога не знае какво ще стане утре. Аз лично смятам, че жената трябва да роди само когато, с мъж или не до себе си, има възможност да си гледа детето абсолютно сама финансово. Точно защото не знаеш на кой какво ще му хрумне в даден момент.

  7. man0l септември 11, 2010 at 9:37 am #

    Това е гадно!
    Относно планирането на деца – аз съм силно „за“. А тези ситуации не се ли случват предимно при по – необразованите двойки? Щом „бащата“ не е давал поръчка, значи и връзката им е била толкова връзка…

  8. Сладък живот септември 11, 2010 at 10:59 am #

    Отжлеждането на деца е дълг към природата, към продължаване на рода. Няма нищо общо с осмислянето на живота и отношението с партньора. Има много смислени животи и без деца и много ужасни връзки и бракове с деца. Но колко жени в България си дават сметка за това.
    Освен това искам да ги предупредя, че когато пораснат, децата си тръгват и това е най-природното нещо, което може да се случи. По-страшно е ако не си тръгнат. И тогава на 40 години без осмислен живот ли оставаме?
    Четох някъде една индийска мъдрост, че децата са гости в семейството и трябва да се обичат и уважават като гости. За съжаление у нас мантилетът е такъв, че масово на тях се гледа я като бреме, я като начин за запазване на партньора, я като вариант за смучене на пари от партньора, я като собственост. За мен децата са гости. Никога не бих обидила едно дете до там, че да си осмислям живота с него.
    Лично мнение.

  9. ankabanka септември 11, 2010 at 1:03 pm #

    @khagan към децата си, според мен, човек трябва да бъде най-безрезервен, както да най-чист. надявам се, че твоите деца оценяват това, което си направил за тях.
    @Събина нищо не подписвам и иобщо на хартия не се обвързвам. а за материалната самостоятелност – уви всичко е толкова несигурно и нестабилно. когато решихме да имаме дете бяхме планирали едно, а после и на двама ни живота и професионалните ни изяви на набиха такива шамари, че вече не правим никакви грандиони планове.
    @man0l тъжното е, че не всякога героите в такива грозни сценки са необраовани бели боклуци. бившият мъж на моята приятелка е висшист с много добра професия така да се каже „признат в обществото“, но това не му попречи да се промени за няколко месеца и от примерен съпруг и баща да се превърне в свиня и половина. а това за „поръчката“ по скорошни наблюдения е редовна мъжка реакция. друг въпос, че познавам лично няколко женски индивида (много ми е трудно да ги нарека жени), които лъжеха, че си пият противозачатачните, а ги бяха спрели, за да могат да забременеят и да „хванат“ мъжете до себе си.
    @Сладък живот преди няколко години по италианската телевизия (Rai1)по случай 8 март, който там се пранува традиционно, нищо, че тук е оплют комунистически празник, бяха направили едно 4-часово предаване, което логично се казваше „жени“. и там имаше всякакви сценарии: многодетни майки, майки с деца болни от множествена склероза, жени, които след многократни опити инвитро са осиновили китайски момичета – станали са майки и са спасили няколко деца от тъжната участ да бъдат поредните нежелани китайки, жени, кото не са могли да имат деца въпреки многогодишни опити и лечение, но не са могли да се справят с дилемата на осиновяването и са осмислили живота си по друг начин. който ми каже, че си осмисля живота, като стане родител е пълек идиот, лицемер и кух като тенекия от саламурено сирене – след като са извадили сиренето и саламурата, естествено. ак сам не можеш да си осмислиш живота, няма да ти го осмислят и 100 деца, само ще ги осакатиш със собствената си повърхност, лични пробеми и явно нестабилност. когато родих дъщеря си разбрах, че тя никога няма да бъде моя. от първия ден тя си има нейния характер и нейните специфични нужди. аз мога да й помагам, мога да я напътствам и насочвам, но както аз я уча на разни неща, така и тя учи мен. учи ме да продължавам да бъда себе си.

    • Събина септември 11, 2010 at 3:44 pm #

      да, за неподписа вие сте светъл пример! 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: