Разглеждането и шопинга

6 Ноем

От известно време насам дъщеря ми започна да разглежда женски и, както е прието да се наричат, лайф-сатйл списания, като заплюва много настървено всичко розово и лъскаво. Първоначално се забавлявах искрено, но постепенно започнах да забелязвам, че пренася изразите “искам за мен” и “заплювам си го – мое” в ежедневието. Не приемах тези нейни реакции като тревожни, до момента, в който един ден, приготвяйки се за разходка, детето не ме изненада с думите: стига сме ходили по тези градинки, няма ли най-накрая да ходим по магазините и да ми купиш нещата, които съм си заплюла от списанията? Останах със зяпнала уста. Буквално. След като се окопитих и започнах да я разпитвам какво по-точно иска да купува, се оказа, че тя си е харесала всякакви лъскавинки и хубавинки от женските списания: часовник с диаманти, огърлица с рубини, обувки на високи токчета, кожени палта… Обясних й, че това са вещи предназначени за големи жени, а тя е още дете, а тя ми отговори: значи отиваме да си ги купиш ти, а когато порасна – тогава на мен!

Тази случка ме накара да се замисля за моя личен консуматорски опит. Припомних си как като дете отраснало предимно в реалността на соца с приятелките ми от квартала разглеждахме западно-германски списания за каталожна търговия и заплювахме наред всичко, което виждаха жадните ни очички по гланцовите страници. В моето детство нямаше голям избор, почти всички деца носехме едни и същи дрехи, закупени от ДетМаг или детския щанд на ЦУМ. Такива като мен, чиито майки можеха да шият, имаха предимството да имат и по нещо по-така. Впсоследствие обаче нещата се промениха и глобализацията достави и в татковината ни западните модни тенденции. После приятелките ми и аз започнахме работа, започнахме да изкарваме пари, които вместо да спестяваме харчехме безразборно за всичко, което ни видят очите, после започна желанието за още и най-накрая дойде съревнованието. Гледайки назад в ретроспекция, забавата по магазините, е била сред най-глупавите неща, които някога съм позволявала да заемат място в ежедневието ми.

Последите няколко години стана много модерно хората да се отказват от притежания, вместо да ги придобиват. Вече не е актуално да имаш огромен телевизор, актуално е да нямаш изобщо такъв, вече не е актуално да се притежава кожено палто, актуално е да имаш “еко” такова – списъкът може да бъде безкраен. Не искам да изпадам в крайности и да се причислявам към някакви течения, защото истината е някъде по средата и в хармонията. Но си давам сметка, че част от нещата, които съм придобила с течение на времето, са напълно или почти безполезни, закупени, само защото съм могла да си го позволя или защото съм се оставила на течението.

Сега, когато с моите действия трябва да дам пример на детето си, се старая да създавам някакво равновесие. Разглеждаме списания, коментираме видяното, но после отваряме гардеробите и откриваме, че вече притежаваме много сходни на тези от гланцовите снимки дрехи. Ходим по магазините, разглеждаме и обикновено тя губи интерес за покупки на 5-тата минута, излизаме без да сме похарчили и стотинка. Но след това, когато някой я попита какво е правила, обикновено отговорът е: пазарувахме по магазините. Явно за едно дете е важно изживяването, не физическото притежание.

Тогава какво ме накара да премина от радостта от разглеждането към истерията на шопинга?

Advertisements

Един коментар to “Разглеждането и шопинга”

  1. lilia ноември 6, 2010 at 11:59 am #

    Мога само да отбележе , че за всеки един ….окачен в шкафа ми зная защо и откъде е.Служебните бяхме длъжни да си ги набавим сами, за да имаме с какво да работим и да сме различни дори и през 5-6 месеца на една сцена , да не ни запомнят с еднакви дрехи.Това ни изискваше фирмата която ни водеше и след всяко ходене искаха да си правим нови.Въпреки че аз доста се карах с тях -не обичах да ми разпределят парите дистанционно след като нямах как да издържам домакинството и това ми беше само помощта.Личните-бялото палто е от бабата на мъжа ми.Тя даде пари преди мноооого години.Черното аз купих на майка ми-това беше нейната мечта и както и го купих така само го пази и не иска да го носи.Гледам че сега го е оставила тук, като си отиде.Златата са от свекърва ми.Тя имаше страст към това.Лично мое е само халката.Направена е от злато за абитуриентси ми пръстен(аз такъв не правих и не нося).Черния костюм с полата купих когато погребах баща си.Нямах черни дрехи.Зеления е купен от баща ми преди да почине.Червеното сако с полата е от майка ми подарък когато дойде да живее при мен след погребението 2002 годинаИмам 2-3 българска конфекция костюми за ежедневна употреба, купени преди 5 години ,на които съм им скъсала задниците от носене .Синия за лятото е от 2000 година.Купих го , когато трябваше да пеем във Виена.Шлифера ми е от 1995 година.Други боклуци нямам.Не ми и трябват.Повече влеме прекарвам с домашни дрипи докато върша домакинска работа.Как ли пък не ,да се заобличам избарано докато въртя парцалите из къщи.Или пък да изхвърлям боклука с официална рокля-малей какъв кеф!А и с прическа-без нея не може-напърчена и накокошинена.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: