За различните

18 Ноем

В моето детство, в далечното българско социалистическо минало, в училище освен уроците, гражданска отбрана и принципите на чавдарчето и пионерчето ни учеха и на кое е добро и кое лошо. Добро е да помогнеш на баба да пресече улицата, да събереш една купчина Работническо дело и да я занесеш за вторични суровини. Лошо е да биеш, да лъжеш и крадеш, както и да бъдеш различен. Да си различен беше ужасно. Ако си рижав – лошо, ако си много висок или много нисък – лошо, ако не си роден в София – лошо, ако си роден извън българия – още по-лошо. Първият ми спомен от първи клас беше как едно средно на ръст момиченце започна да ме нарича “гъркиня”, защото съм родена там. С изключение на децата, с които се познавахме от детската градина, почти никой друг не разговаряше или играеше с “гъркинята”. Не си спомням как съм се справила, но най-вероятно съм напердашила авторката на прякора.

Имам още два много ярки спомена за различията в детството си. Първият беше за едно момиченце от началното ми училище в София. Тя беше по-бавна, по-тиха, по-срамежлива, беше явно, че има специални нужди, което през 80-те години се наричаше проблем. Учителката по физическо й крещеше да тича и да се премята и да прави кълба, учителят по руски й крещеше и блъскаше по чина й, защото не отговаря веднага на въпросите му. Децата страняха от нея, колкото и да ме е срам сега и аз странях, защото когато се опитвах да й помогна или да си играя с нея после и аз попадах под обстрела на подигравките, а понякога отнасях и по някои и друг ритник.

Другият ми спомен е свързан с една друга част от детството ми, в Рим. Една от най-добрите ми приятелки там е с една ръка, едно съвсем нормално и обикновено дете, което в действителността, от която идвах щеше да бъде различно и отритнато. Тя играеше на волейбол заедно с останалите, тичаше и скачаше и си връзваше сама връзките на обувките. Ако имаше нужда от нещо, било то и помощ казваше на някое от останалите деца, ние помагахме и това беше всичко. Никой не се подиграваше, никой не обиждаше, никой не злорадстваше. В класа ми имаше и едно момченце, което се справяше малко по-бавно от останалите, но никой не го наричаше проблемно момче. В часовете ни по физическо той рядко беше с нас, взимаше го една от най-милите учителки в цялото училище и се занимаваше специално и индивидуално с него. Сега разбирам, че и той е бил дете със специални нужди, но за разлика от съученичката ми в София ги е получавал.

След като се върнах в София в 6-ти клас, онова по-бавно момиченце вече го нямаше. Било отишло в училище за идоти, така ми казаха съучениците ми. Помислих си, какво ли би станало с мен, ако загубя някоя част от тялото си, къде ли ще ме пратят?
В пубертетските си години нямах приятели със специални нужди, защото нямаше такива в училище, нито в училищата на моите приятели. Може би и тях са пращали в училище за идиоти, беше ме страх дори да си помисля къде ходят такива деца.
Вчера, докато разхождах дъщеря си в Докторкста градинка, мернах група хлапета насядали на пейки да пият бира – характерна гледка за хубавите есенни дни. Различното този път беше, че едно от хлапетата беше в инвалидна количка, но това не го правеше различно. За първи път виждах подобна гледка в България. Виждала съм глухи или слепи деца на групички, виждала съм и няколко деца в инвалидни колички с родителите си, пак на групички.

Защо ни е толкова трудно да се опитаме да бъдем човечни? Вече е минало прекалено много време, за да се оправдаваме със социалистическото си минало и лошото си възпитание. Или сме само прости и лоши хора по природа, което аз отказвам да приема, защото не ми харесва.

Advertisements

2 Коментари to “За различните”

  1. Радо Райков ноември 18, 2010 at 5:19 pm #

    Здравейте,

    Написаното от Вас е чудесно. Стартирахме проект (онлайн платформа), с който целим да съберем и дадем трибуна на именно на подобни мисли и автори. Ще се радваме ако публикувате това и други ваши произведения в проекта и така той стане и Ваш.

    За проекта – http://dabeda.bg/articles/159.html

    Благодаря и успех.

  2. ankabanka ноември 18, 2010 at 8:15 pm #

    благодаря за интереса 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: