Примерът, който давам

8 Март

Напоследък забелязвам, че колкото повече повтарям нещо на хлапето – толкова по-малко внимание ми обръща. На принципа „говори си, не ми пречиш“ се реагира на всичко от „измий си ръцете“ до „подреди си играчките“. В случаите, в които предлагам да направим нещо заедно резултатът е значително по-добър.

Ето една малка драма от миналата седмица и как я разрешихме. Детето отказа да отиде на спорт. Или по-скоро отиде, защото го заведох, но отказа да влезе в залата и трябваше да се обясняваме през сълзи и най-накрая се прибрахме безславно обратно вкъщи.

Края на октомври миналата година записах хлапето на Винг Чун, защото много държах да тренира източно бойно изкуство. Точно на 5 минути от вкъщи има Винг Чун школа, в която два пъти седмично има тренировки на деца. Ентусиазирах се много бързо и успях да предам еуфорията си на хлапето, като първоначално тя ходеше с огромно желание и нетърпение на тренировки. После стана студено, групата намаля и така и не се записаха други момичета освен нея. Така започна и мрънкането и започнахме да водим едни и същи разговори, с които се опивам да й обясня, че да се спортува е много хубаво, полезно, важно за мускулите и не на последно място някой ден ще може да се защитава при нужда.

До скоро всичко това беше приемано безусловно, докато не дойде случката от мниалата седмица. Тогава дъщеря ми прие всичко, което й казах, но накрая попита: а тогава защо ти не спортуваш? И проведохме следния разговор:
– Мамо, ти ме пращаш на спорт а ти никога не спортуваш.
– Защото след като си изкълчих лошо глезена още не мога да движа добре крака, заради това не спортувам.
– Но ти и преди не спортуваше.
– Правх йога вкъщи.
– Обаче малко. А мен ме караш да ходя на спорт всяка седмица.
– Защото спортът е важен.
– Като е важен ти защо не спортуваш?
– Сега говорим за теб, не за мен. Кажи ми защо отказа да влезеш в залата днес?
– Защото не искам.
– Това не е достатъчно добър аргумент, разкажи ми по-подробно.
– Защото ми е студено на ръчичките и на цялото тяло. (тук аз давам предложение – да облечм по-дебел анцуг следващия път, да сложим едно поларено елече за всеки случай, което да махне, когато загрее – тя приема)
– Добре, значи се разбрахме – следващия път отиваш на тренировка без повече рев.
– А на ръчичките? Може ли да взема твоите ръкавички без пръсти, за да не ми е студено?
– Може.
– Обаче ако аз отида на спорт и ти ще се запишеш да спортуваш.
– Добре, ще си намеря спорт и ще се запиша.
– Запиши се на моя спорт.
– На Винг Чун ли? (тук леко изпадам в паника)
– Да, така ще спортуваме заедно.
– Ама децата и големите тренират в различни часове. (тук вече паниката нараства и усещам, че почвам да вадя същите аргументи, които и тя използва, за да скатае от тренировка)
– Обаче порасналите и напредналите деца тренират с големите. Така след още няколко години ще тренираме заедно.
– Ще си помисля.
– Ако ти не спортуваш и аз няма да спортувам.

Обещах, че ще се запиша. Даже вчера, когато я заведох до залата тя ме подсети да попитам кога мога да започна и много доволна и усмихната до уши седя до мен, докато обяснявах на инструктора, че и аз искам да тренирам. И така явно ще ми се наложи да ходя на Винг Чун, за да ходи и хлапето на спорт. Ако до сега не е станало ясно, не съм особено спортна натура, но ми предстои да ревизирам отношението си към физическата активност. Защото очевидно ако искам детето ми да спортува, трябва да давам пример. А вече не мога да се отментна, защото примерът, който ще дам ще бъде ужасне и знам, че ще всяка моя слабост ще бъде използвана един ден срещу мен.

Advertisements

10 Коментари to “Примерът, който давам”

  1. legrandelf март 8, 2011 at 12:09 pm #

    Култ!!!

    🙂

    Няма как. Кръвта вода не става 😉

    На ти сега винг чун!

    🙂

    lol

    • ankabanka март 8, 2011 at 12:11 pm #

      единствената ми утеха е, че не я записах на балет: аз в пачка щеше да е супер гледка!

  2. Събина март 8, 2011 at 12:57 pm #

    Мда, явно моето дете няма да спортува! 🙂
    Което не е изненада де, нашето семейство не блестим като спортисти.

    Аз започнах да спортувам сериозно чак на 18, когато докторите тропнаха с крак.И след това имам големи периоди без мърдане на задника, защото ми липсваше мотивация и време. Не става на сила. 🙂

    Защо не пробваш по допирателната, че така ще е по-добра от теб? :Р

    • ankabanka март 8, 2011 at 1:15 pm #

      няма да е честно, ако мина с този номер. А и явно е важно да си добър модел за подражание на детето си – чак сега го разбирам.

  3. Миро март 9, 2011 at 8:04 am #

    Другият вариант е да посещавате спортен комплекс където да запишеш малката на каквото прецениш или на нея и харесва, а ти да спортуваш нещо друго, примерно фитнес или тай бо.

    • ankabanka март 9, 2011 at 9:13 am #

      това всъщност е доста добра идея – благодаря. само логистично малко по-сложно става, но ми звучи добре 🙂

  4. Pippilota Mentolka март 10, 2011 at 12:19 pm #

    Мотивацията, мотивацията! Но има вътрешна и външна. В случая:

    „…много държах да тренира източно бойно изкуство…Ентусиазирах се много бързо и успях да предам еуфорията си на хлапето, като първоначално тя ходеше с огромно желание и нетърпение на тренировки.“

    Външна мотивация от всякъде. А вътрешна нула. И рано или късно ефекта от външната изветрява. Номера е да й напипаш какво вътрешно, заради себе си да се мотивира. Личния пример е много важен, спор няма, но и той за нея ще е вид външна мотивация и пак ще се върнете до сегашния момент. Та или й намери вътрешна мотивация за този спорт или спорт, който тя да избере и да знае защо го иска. Аз не съм карала майка ми да идва с мен на балет, просто Аз исках да стана балерина 🙂

    • ankabanka март 10, 2011 at 8:58 pm #

      хлапето е вандал и биткаджийка, така че този спорт принципно й харесва и след тренировка е много доволна и дори в къщи показва какво е научила, продължава да подскача и да прави коремни преси и т.н.
      но нея и доста я понамързява, пък и не обича да си дава много зор, така че редовното спортиване и ходене на тренировки явно ще е с малко повече външни стимули – надявам се да е само за началото. така беше много ентусиазирана и за тенис и за ски, но като видя, че и малко усилие се иска почваше да мрънка.

  5. khagan март 20, 2011 at 10:48 am #

    Защо измъчвате детето. Така може да намрази спорта. Не бих искал да съм на негово място. Моите никога не съм ги назорвал да спортуват и винаги са се връщали капнали от умора.

    • ankabanka март 30, 2011 at 11:28 am #

      Не искам да бъде тормоз, за това сега пробваме и други неща. Но не искам и да стане мърда, само защото към момента не й се занимава с предизвикателства.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: