Спомени

1 апр.

Напоследък преподреждам и реорганизирам. И като така все се натъквам на всякакви кутии със спомени: стари писма, тетрадки, дневници…

Бях забравила, че пазя толкова много спомени. А и напоследък не ми остава време за тях. И като така се питам – за какво са ми? Някой ден дъщеря ми да се рови из тях и да види, че и майка й е имала дива младост или да си спомням за далечни места, хора и случки, както и за това каква съм била аз.

Дали имаме нужда от вещи, за да ни напомнят кои сме, от къде сме и кой е ни е правил компания по пътя напред или да разчитаме на собствената си памет, за да отплаваме понякога носталгично или меланхолично назад във времето, когато сме били други?

Защо се привързваме толкова лесно към вещите?

Спомените ми явно събуждат само въпроси и почти никакви отговори.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: