Спомени

1 Апр

Напоследък преподреждам и реорганизирам. И като така все се натъквам на всякакви кутии със спомени: стари писма, тетрадки, дневници…

Бях забравила, че пазя толкова много спомени. А и напоследък не ми остава време за тях. И като така се питам – за какво са ми? Някой ден дъщеря ми да се рови из тях и да види, че и майка й е имала дива младост или да си спомням за далечни места, хора и случки, както и за това каква съм била аз.

Дали имаме нужда от вещи, за да ни напомнят кои сме, от къде сме и кой е ни е правил компания по пътя напред или да разчитаме на собствената си памет, за да отплаваме понякога носталгично или меланхолично назад във времето, когато сме били други?

Защо се привързваме толкова лесно към вещите?

Спомените ми явно събуждат само въпроси и почти никакви отговори.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: