За раждането

14 Апр

Напоследък само заобикалям списъка с теми от серията „наръчник за употреба на Адриана“ и най-вече темата за раждането. Дълго се чудих дали изобщо да пиша за нея, защото вече родилите жени знаят какво е и не винаги искат да си го припомнят, докато нераждалите гледат на този акт със смесица от погнуса и страх. Ако трябваше да говоря за раждането по принцип може би щеше да ми е по-лесно, макар че не съм акушер-гинеколог. Но когато трябва да се сетя за денят, в който родих дъщеря ми се сещам повече за емоционалната част от преживяването, което няма никаква практическа насоченост и трудно може да се вербализира. Има обаче няколко неща, на които бих искала да обърна внимание:

1. Готовност – няма такова нещо като готова съм да родя. Има страх, болка и объркване. Но всичко минава. За това колкото по-спокойно се приемат страхът и болката, толкова по-добре. Подкрепата и успокояването помагат, стига да не се превръщат в истерични повтаряния на „спокойно, нищо ти няма, сега след малко всичко ще мине“. Сега, като се сещам за раждането на дъщеря ми, колкото и да се правих на смела – всъщност бях ужасно уплашена и имам спомен, че при влизането ми в болницата бях почти в шок.

2. Роди се – бебетата не се раждат сами и родилките са особено чувствителни на тази тема. За това, когато говорите пред жена, която току що е родила не употребявайте изрази от типа „бебето се роди“, „как се роди бебето“ или „когато се е родило бебето“. Обикновено за мъжете е по-трудно да го разберат, но е много по-добре да се обръщате към жените си с точните думи „когато жена ми роди“, „жена ми раждаше“ и „жена ми роди бебето“. Дори и сега, когато някой ме попита „как се роди бебето“ винаги поправям на „имаш предвид – как аз родих дъщеря ми ли?“.

3. Компания – обикновено жените раждат сами. Заобиколени и обгрижвани от доктори и акушерки, но без близки хора до тях. За това ако ви стиска и се чувствате достатъчно комфортно можете да правите максимално дълго време компания на жена си. И разбира се, ако в условията и регламента на болницата го позволяват. Моят партньор присъства на раждането на дъщеря ни и това беше едно допълнително успокоение за мен. Той е много спокоен човек и знаех, че каквото и да се случи мога да разчитам на него, както и знаех, че ако аз изпадна в безсъзнание той е там и ще гледа какво се случва с мен. Присъствието на бащата не е лесна, нито приятна задача и не всеки може да го понесе за това никога не насилвайте някой да го прави, освен ако не прояви сам интерес и инициатива.

Част от процедурите преди самото раждане не са приятни за описване, за което смятам и да ги прескоча, но допринесоха за уплаха ми. Единственитя ми съвет е преди влизането в болница да се информирате максимално добре за всичко, което ви предстои да преживеете. Аз обичам да съм много добре информирана, да знам какво точно ми предстои и възможните варианти за протичане на събитието. Имах късмета да попадна на много добър и най-вече търпелив доктор – Гунев, който ме беше подготвил предварително. Както и разбира се партньорът ми да бъде с мен още от пред-родилната зала.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: