Добри маниери за деца

12 май

От известно време имам малки пререкания с хлапето свързани основно с нещата, които влизат в графа „добри маниери“.

По незнайни причини всеки път, когато започна да й обяснявам как и защо се поздравява и сбогува, храни на масата и подобни, тя ме поглежда ококорено и казва: „Не те разбирам“.

Сега разбирам защо майка ми често казваше, че има пришка на езика от повтаряне на едни и същи неща. Но не пришката ме притеснява, а факта, че срещам една стена от нежелание. И се питам дали детето не иска да възприеме определени неща, защото дълбоко в себе си ги намира за грешни и неприложими в днешното общество или просто ми прави напук. Това с приложимото възпитание е нещо, на което обръщаме много внимание, защото мен ме бяха възпитали така, че после ми трябваха около 10-тина години да забравя идеалното си възпитание адекватно за викторианската епоха.

И така: колко важно е децата ни да бъдат възпитани? И в днешно време, когато навън ги чакат гладните хиени дали някой ден доброто възпитание и сдържаността ще се възприемат като положителна или отрицателна черта?

Сега търся насоки и препоръки по темата за добрите маниери, книги не съм намерила, но ако нещо изскочи ще разкажа.

7 коментара за “Добри маниери за деца”

  1. Събина май 12, 2011 в 9:07 am #

    важни са Ани. аз нямам деца, но ми прави впечатление, че по улиците се разхождат едни ужасно лошо възпитани същества. Мисля, че модерното поколение български родители разбират погрешно даването на свобода, премахването на ограниченията и насърчаването на децата. като резултат по улиците виждам едни малки зверчета, абсолютни егоистчета още от малки, които са сърдити на целия свят и имат агресивен вид от 3-4 годишни.

    на мен също нищо не са ми забранявали, бях на около седем когато започнаха да искат мнението ми за разни неща вкъщи, насърчаваха ме да не казвам „Чичо“, „Леля“, „Кака“ и прочие, а да се обръщам към хората като към равни. Но това не ме е превърнало с чудовище (надявам се), нито пък означава, че не ям на маса с вилица и нож. Знам ли, сигурно в очите на познати на нашите съм била много лошо възпитана! :)))

    • ankabanka май 12, 2011 в 10:24 am #

      това е като разликата между свобода и свободия.
      като бях малка мама ме учеше да ям с нож и вилица с книги под мишниците иили да ям праскова с нож и вилица, обелвайки я предварително, без разбира се да я пипна с ръка.
      това вече е ненужно, но колко е приятно децата да могат поне да поздравяват и благодарят като хора, а не като зверове.
      темата май ще има продължение…

      • Събина май 12, 2011 в 11:12 am #

        хахаха белене на праскова без да я пипаш е фън! 😀 мен ме учеха да беля кората на портокала на спирала, но само за да може да я закачим над печката и да мирише приятно. 🙂

        абе тия научи на балансирани маниери, а тя като порасне сама ще реши дали й трябват. любимият пример е, че да, в нашата култура яденето на маса с нож и вилица се смята за уважение към теб и към храната. обаче в други култури се наслаждават на храната на пода, в общ съд и взимайки с пръсти и това е символ на семейството. щом ядем от един съд, значи сме семейство независимо дали кръв или не. според мен е красиво. 🙂

        идеалиста и утописта в мен казва, че децата трябва да бъдат граждани на света, но да имат уважение и стил. 🙂

  2. София май 12, 2011 в 10:30 am #

    Ани, добрите маниери са начин на мислене и отношение към себе си и света. Външната им изява е само част от целия процес. Според мен, детето трябва да ги усвои, а личният опит, който ще си изгради къде чрез добри преживявания, къде не с чак толкова приятни такива, ще я научи кога и как точно да реагира. Но е задължително да ги има. Простащината с простащина няма да победим, а и негативният отклик не носи особена полза на този, който го използва. Така че, според мен не става въпрос дали да ги усвоява или не / това е задължително, а и при нея е генно обусловено 🙂 ), а просто да се научи кога да ги изразява и кога просто да даде игнор на ситуацията… но не и да реагира с лоши маниери… 🙂 това е моето скромно мнение

  3. apieceofme май 12, 2011 в 4:00 pm #

    важни са именно защото са все по-рядко срещани. така, че продължавай с усилията :))

    (малко встрани от темата, но скоро в едно заведение за бързо хранене, на съседната маса стояха баба с внучето си- момченце на 7-8 години. тръгват да си ходят, правят две крачки от масата, и момчето се връща, оправя столовете, че чак и оливерника сложи на мястото в края на масата 🙂 беше супер сладък!)

    • ankabanka май 14, 2011 в 9:47 am #

      много мило ми става, огато виждам деца, които имат добри маниери. уви – все по-рядко

Trackbacks/Pingbacks

  1. Добри маниери за деца | Информ@ЛИЧНО - юли 28, 2011

    […] Добри маниери за деца / Публикувано на 28.07.2011 […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: