Тайната за майките

6 Юни

И пак към поредицата какво се крие от всяка жена, преди да стане майка.

Една тъжна истина, за която никой не ме беше подготвил е, че рано или късно всяка майка се превръща в противник. Не е задължително да бъде определяна като лоша майка, но пък с голямо желание се обвинява за щяло и нещяло. Майката е тази, която преследва хлапетата с храна, която искат или не трябва да изядат. Тъпче ги със зеленчуци и плодове, вместо да предлага само бисквити и пица. И не, бонбоните не са храна, изяж си супата.

Майките гонят хлапетата по градинките с шапки, за да не им се пръснат главите от слънцето. А сега като слънчаса и те боли главата, разбра ли защо трябваше да си сложиш шапката?

Майките гонят хлапетата да ги мажат с всякакви гадости – крем за слънце, мазило против комари, крем за след слънчево изгаряне…

Майките са тези, които тъпчат горките деца с гадни лекарста когато са болни и в повечето случаи те го водят и на гадните доктори и ги държат докато им взимат кръв или гърлен секрет. И после никога не чуваш – благодаря мамо, че ме излекува. Има само – мама ми давда да пия гадости.

От опит знам, че и майките са тези, които казват кой приятел само те използва и кое момче всъщност единствено ще ти разбие сърцето. И после децата често чистосърдечно мразят майките си за това, че са били лоши пророчици. На мен за това още май ми е рано, но съм подготвена.

Но предпочитам така, защото знам, че правя най-доброто по силите ми и евентуално след 20-тина години Адриана ще разбере колко много съм я обичала и колко много съм се грижила за нея. А днес, за съжаление, трябва да я водя отново на преглед и евентуално на УНГ или вътрешни болести, с което в краткосрочен период няма да спечеля симпатии.

Advertisements

2 Коментари to “Тайната за майките”

  1. Silvia юни 6, 2011 at 12:09 pm #

    Хехе, абе така е, но с вещината, с която успяваме да се справяме с тези неприятни ситуации, идва и доверието, че в трудните моменти и в моментите на гадости, мама тези работи ги разбира и ги умее и можем да се опрем на нея. Например Деян настоява капките в носа само аз да му ги капя, че съм ги била капела най-добре 🙂 Което е някакси… умиляващо признание 😉
    Аз се страхувам много от момента „с мама в болница“, да чукна на дърво да не ми се налага скоро. Защото нашите болници са експерти в умението да те накарат да се почувстваш смачкан и стъпкан като насекомо, унизен и безсилен, и ако все пак мога да понеса да го правят с мен, то не знам как бих понесла да го правят, когато се касае за здравето на детето ми.
    Във всички ситуации, които описваш, майката действа от позицията на авторитет – на детето може да не му е приятно да извърши действието, но в същото време със сигурност му е успокояващо на някакво ниво да осъзнава, че някой е загрижен за него и то някой, който много добре знае какво върши. Това носи усещане за сигурност. В болницата този авторитет рязко се разбива на пух и прах, защото там си никой – по-лошо, там се превръщаш в никой директно пред очите на детето си…

    • ankabanka юни 6, 2011 at 2:49 pm #

      последната една година успях да си изградя някакъв начин на поведение и защитна реакция, с които се справям в болнична обстановка: ако не стане с добро почвам и аз с лошо и скандали и всичко се намества. вярно, че след това съм смазана, но поне съм се погрижила за хлапето. макар че напоследък имам късмета да попадам на доста разумни и възпитани доктори и медицински персонал.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: