Адрианин ден

26 Авг

Днес Адриана има имен ден. Бях обещала да й купя „момичешки“ подарък, какъвто поиска като имаше определен бюджет – 30 лв. Тя поиска кола за кукли. Защото отдавна си мечтаела за кола за Барби, а сега й бил единстеният шанс да я получи, защото бяхме само двете до магазина и както сама каза „мога да искам цикламени и момичешки неща само от тебе, защото татко не ме разбира и ми подарява винаги конструктури“. А всъщност конструктура е много по-яка играчка от куклата и нейните принадлежности, но както и да е.

Не обичам да купувам такива кукли, защото ги намирам за ужасни. Макар, че и аз като малка умирах за тях – и то на доста по-голяма възраст от тази на дъщеря ми. Адриана е на 5, а аз си играех на барбита до 14, както всъщност и доста други соц. деца, които нямахме достъп да подобни играчки.

Ако трябва да съм честна – понякога ме влудява цялата тази Барби-истерия. Повечето кукли са наконтени и издокарани като евтини магистралки, а всичките им аксесоари са отвращаващо пошли и с безумно ниско качество. Но бях обещала и купих колата. Докато бяхме в магазина няколко неща ми направиха впечатление:
– има прекрасни копия на оригиналната кукла на Мател – с почти същото качество и на 1/3 или дори на ¼ от цената. Същото важи и за дрехи и аксесоари за кукли – името Барби вдига цената значително.
– цената на куклите не определя качеството и вида. По-евтините всъщност изглеждат доста по-прилично.
– това е безумна индустрия, която докато цели да зариби хлапетата на тема Барби и нейния розов свят – им промива мозъците.
– набиват се разни брандове в малки детски глави и се постигат маркетингови цели за бъдещи кръстосани продажби – има Барби с мотор – Веспа и такава с кола – Фиат.
– тези играчки карат хлапетата да не мислят. А покрай тях и родителите спират да мислят.

Ето пример за последното: прибрахме се вкъщи, Ади много радостно почна да си вози куклите напред-назад и изведнъж ми каза: „Ами сега трябва да ми купиш и къща за кукли, защото като имам кола трябва да я паркирам някъде, а и куклите трябва да спят някъде.“ Първият ми много спонтанен отговор беше, че аз повече пари за пластмасови боклуци няма да давам. Дъщеря ми го разбра, прие, но никак не й хареса. И започна да води преговори – рожден ден, Коледа – не можело ли поне за някой от тези празници…

След като я поизмъчих малко я попитах защо трябва да кукпуваме къща, а не си я направим сами. Тя ме погледна с ококорени очички и много искрено каза „ами защото в магазина са готови къщите, аз откъде да знам, че и ти можеж да правиш такива?“. Ето – децата спират да мислят – виждат нещо готово и – хоп! Искат да го притежават веднага и точно това, което са видели на рафта в магазина. А за повечето родители е много по-лесно да купят нещо, което а) детето така или иначе е видяло и иска и б) не трябва много-много да се пънат да го произвеждат.

Аз обичам да ми е трудно, за това обещах на дъщеря ми, че ще има най-страхотната къща за кукли, която ще си направим сами. По този начин си намирам семейно занимание за поне 10-тина часа, не се заривам с пластмаса и ще науча хлапето как да си прави сглобки от картон, дъски и други, да боядисва, лепи, шие пердета и обзавежда малка къща с мебели направи-си-сам. И съм убедена, че когато сама си направи къщата за кукли, ще я обича и цени, а не на последно място и пази много повече от брандираната купешка.

Advertisements

5 Коментари to “Адрианин ден”

  1. Адриана август 26, 2011 at 7:33 pm #

    Честит Имен Ден, на Ади!
    Да е здрава, да Ви радва, почита и обича!

    Пък за подаръците …
    Ани, нормално е сега детето да иска кола и къща за куклите, а като порасне … 🙂

  2. Хриси август 26, 2011 at 9:04 pm #

    чакаме следващ пост със снимка на готовата измайсторена къщичка:)
    даже ще е супер, ако разкажеш как сте я направили:)

    Честит Имен Ден на Ади!

    • ankabanka август 29, 2011 at 1:55 pm #

      Задължително ще я покажа 🙂

  3. Svetlina август 29, 2011 at 1:41 pm #

    Аз да се обадя, че вкъщи имаше книжка от типа направи си сам, от която баща ми беше взел идеята за къща за кукли. Направи ми от дървени летвички трите стени на къщата (по-скоро ръбовете им), опънахме дантела за тапети, изрязахме прозорчета в нея, скрепихме всичко с панти и готово – не само страшно красива къща за кукли, ами и се сгъва и мога да я нося навсякъде със себе си 🙂 Мебелите пак от там гледах – изработих си половината от папие маше, а останалите – от тапициран с плат дебел картон. Чудно стана 🙂

    • ankabanka август 29, 2011 at 1:57 pm #

      Това с пантите е страхотна идея! Ще се пробвам и аз такава да я спретна 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: