Не мога да измисля как да го преведа на български, след 7 часа и половина сън за 2 денонощия не мога да дам повече от себе си, но спешно трябва да започна да прилагам следните:
1. Да бъда себе си пред когото и да е, но не и пред майка ми. За там е ролята тип „аудиенция при кралицата“. Постепенно тази роля да я заиграя пред цялото семейство, за да си спестява един куп усложнения.
2. Да намеря мантра за търпение към хлапето, каквото и да ми струва това. Или да престана да обръщам внимание когато се лигави, мрънка, изнудва ме, опитва се да ми крещи…
3. Всеки ден да си припомням, че с времето отношенията ми с хлапето ще стават все по-тегави и да се наслаждавам на мига. Пубертетът наближава, мамка му!
4. Да се науча да казвам „НЕ“.
5. Да се науча да си спазвам шибаните крайни срокове и да престана да се вторачвам в детайлите – така ще се случват доста по-бързо нещата.
6. Да започна да спя поне по 7 час на денонощие.
Ankabanka's Blog 
rules, boundaries and limitations! (това за хлапето) http://www.cesarsway.com/tips/basics/rules-boundaries-and-limitations
звучи налудничаво, но си мисля, че ще работи и при децата. той казва, че го прилага над неговите и са чудесни момчета. 🙂
изобщо не ми звучи налудничаво 🙂 реално похватите при възпитание на деца не са кой знае колко по-различни от тези за възпитание на кучета. лошото е, че при децата трябва зверско постоянство и търпение, защото според моя опит кучетата са по-податливи на дресировка/възпитание и си държат на новите навици. хлапетата не, уви
Злобара Девил казваше „Да си отбележа“ в такива случаи 🙂 И понеже обичам негативния позитивизъм, да те светна, че уж с възрастта сме щели да се нуждаем от повече сън – аз поне на това се надявам, че иначе страшно 😉
Леле! Чак сега се усетих каква глупост съм казала 🙂 Теорията всъщност е, че ще ни трябва по-малко сън с възрастта: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=473810
първия коментар го разбрах и изобщо не обърнах внимание, че вмсето по-малко пише повече 🙂
на това и аз разчитам, иначе съм загубена!
Ох това с отношенията родител-майка/дете ,е наистина много трудна работа…..ама много .Синът ми буквално ме обезсилва когато започне да ми говори сякаш аз съм детето ,а е едва на 3 ,8 години.Бременността раждането ,и бебешките истории до 1-та годинка не видях толкова зор колкото сега ,когато вече е спец в затапването .Бедна ми е фантазията към колко още негови трансформации трябва да привикна и отвикна .