А за второ мислите ли?

27 Февр

Малко след като дъщеря ми навърши година, започнаха въпросите от типа:

А за второ мислите ли?

На Ади братче/сестричка няма ли да правите?

Айде кога ще раждаш второто? Няма да си вечно млада…

И това е най-умерената част от въпросите. И странно – повечето са зададени от хора, които ме познават бегло/отскоро/виждат ме не повече от 3 пъти в годината. Когато подобни въпроси са ми задавани от близки приятели, които вече имат втори деца – някак си е по-различно, защото е в друг контекст, а и отношенията ни са съвсем други и можем да си позволим взаимно да си задаваме толкова лични въпроси. Понякога съм обсъждала темата за вторите деца – конкретно нечии и хипотетични мои с жени, с които се познавам отскоро, но сме си допаднали, сприятеляваме се и се е получил онзи „клик“ на напасване между хора, които предават на еднаква честота.

Отначало не се дразнех на подобни питания от почти непознати. Но сега вече ме изкарват извън кожата. Какво точно влиза в работата на продавачката от кварталния магазин дали и кога ще раждам още едно дете? Вече не издържам с усмивка да отклонявам темата, да отговарям уклончиво или да се старая да не избухна. Сменям плочата, защото не издържам. Детераждането в 21 век – поне според мен – не е въпрос на чиста случайност. Решението за създаване на човешки живот е обмислен и осъзнат акт, решение взето от двама души. И определено никоя трета страна няма никакво право да се меси, още по-малко да коментира.

За това следващият път, когато ме попитат нещо толкова лично, мисля и аз да отвръщам с подобен въпрос или пък да отговарям директно, грубо и остро.

В: А за второ мислите ли?

Аз: А ти не мислиш ли, че е време да отслабнеш – доста зле изглеждаш…

В: На Ади братче/сестричка няма ли да правите?

Аз: Не ти ли е време да си потърсиш по-смислена работа, вместо всеки път, когато се чуем само да мрънкаш и да ми се
оплакваш от живота?

В: Айде кога ще раждаш второто? Няма да си вечно млада…

Аз: Вместо да се оплакваш от мъжа си и колко е ужасен и как ти изневерява, не е ли време да го зарежеш и да се самоуважаваш малко повече?

Каквото повикало – такова се обадило!

Advertisements

22 Коментари to “А за второ мислите ли?”

  1. ΛOԀOHS NƎW∀⅂Ԁ (@plamenshopov) февруари 27, 2012 at 10:14 am #

    Аз имам второ ,А ти :))))))

    • anadinkova февруари 27, 2012 at 10:21 am #

      Да са ти живи и здрави 🙂
      А аз имам повече свободно време за единственото ми

  2. Pippilota Mentolka февруари 27, 2012 at 12:02 pm #

    Не са имали много време да питат за второ:)
    Но, покрай сватбата, направо ми се щеше да нося картечница с мен! „Таз година булка, догодина – люлка“ и всички въпроси „Има ли вече…“, „Кога?“. Идеше ми да изтребя народа до крак и останах с впечатлението, че народа се жени едва ли не само когато бебето е на по-малко от 9 месеца време. Ужас и безумие.

    • anadinkova февруари 27, 2012 at 2:45 pm #

      А ние като дори не сме женени? Докато бях бременна най-редовно това беше въпроса – е няма ли да се жените? Щото то така не можело… По тази тема – друг път по-подробно

      • Bo февруари 27, 2012 at 10:18 pm #

        Аз ги посичам с думите, че скоро навършвам 41, а след 40 малформациите рязко се увеличават. И….следва замлъкване. 🙂

      • anadinkova февруари 27, 2012 at 10:44 pm #

        трябва да го пробвам този отговор и аз 🙂

  3. Chris Georgiev февруари 27, 2012 at 12:05 pm #

    ух таз женска злоба ;-))

    • anadinkova февруари 27, 2012 at 2:44 pm #

      Това не е злоба, още по-малко женска, а досада 🙂

  4. LadyDiDi февруари 27, 2012 at 12:45 pm #

    Дааа, познато! Мисля, че вместо да си хабиш нервите и да отговаряш, спокойно можеш да им дадеш линк към тази публикация и така ще намерят най-правилния за тях отговор 🙂
    А кога се очаква третото? 😉

    • anadinkova февруари 27, 2012 at 2:44 pm #

      Или просто да ги подминавам 🙂 за да не си хабя и думите

  5. kathryn февруари 27, 2012 at 3:09 pm #

    Хората говорят/питат точно така, както и правят деца – без мисъл. Но второто има много по-болезнени последствия и често не за самите тях.

    • anadinkova февруари 27, 2012 at 10:43 pm #

      абсурдът на нашето време. колко е безотговорно и нелепо – да се прави каквото и да е без мисъл

  6. Комитата февруари 28, 2012 at 2:52 am #

    мрънкането никога няма да спре. никога. дори да си с правилния брой деца, мигновено се появява следващия „кусур“ за мрънкане.

    • anadinkova февруари 28, 2012 at 9:34 am #

      уви. явно с добро няма да спрат д ами се бъркат – за това – империята отвръща на удара 🙂

  7. Nikolova февруари 29, 2012 at 6:18 pm #

    Когато бях на 35 и забременях с второто си дете, всеки първи ме питаше „Ама как така, на тези години, не се ли боиш, колко ще им е разликата“ и т.н. Изумително, така и не разбрах как работят мозъците на хора, способни на такива въпроси. Сега, когато вече съм на почти 44, а малкото ми дете във втори клас (баткото е на 18,5), ги гледам тези, които ми задаваха тогава въпроси, как хукнаха по инвитро и, както можете да се досетите, не ги коментирам. Не се подхилквам. Не говоря за нумерология (имаше и такива – „как така ще го родиш в годината на козата?“) и не раздавам мнения. Патки.

    • anadinkova февруари 29, 2012 at 6:20 pm #

      амин!
      🙂

    • Вили март 8, 2012 at 11:16 pm #

      И при мен случая беше такъв. Когато забременях на 39 все се намираше някой, който да изкоментора „ама не е ли късно“ или „толкова голяма разлика, защо чак сега“ (имам син на почти 15 години, а малкия сега е на 11 месеца). Тези коментари все бяха от хора, които не са ми близки или познавам бегло, че и непознати. Най се ядосвах когато ме питаха „как така се решихте“. Не им оставах длъжна и им казвах, че това си е само моя работа, а не тяхна. Бях толкова щастлива и толкова добре се чувствах, че не ми пукаше какво ми говорят. Сега съм една „млада“ майка :)), а двете ми деца са сладка картинка – мечо и буболечо.

      • anadinkova март 9, 2012 at 2:22 pm #

        Има хора, сспоред които е въпрос на обществен дълг, да си тикат носовете там, където не им е работа.

  8. Diana август 15, 2012 at 3:55 pm #

    Ох, много болна тема – както каза и Пипилота покрай сватбата исках да убия някой, включая и бъдещата свекърва, която (понеже се омъжила заради бебето) при всяко виждане ме питаше „Да не си бременна?“ с тон, който казваше „Как може да не си бременна още?“ А после като казах, че съм бременна с третото (да уточня, че сме от лудите дето са си планирали и трите деца) следваше коментар от познати/непознати и дори от случайни на улицата „Ами щом е станало ще си го гледате!“

    • anadinkova август 15, 2012 at 4:04 pm #

      това планирането на децата – е много странно понятие за повечето хора. аз като кажа, че моето е епланирано и в момента не планирам други винаги ме гледат твърде странно

Trackbacks/Pingbacks

  1. А за второ мислите ли? | К+ - февруари 28, 2012

    […] А за второ мисли&#1090… via Ankabanka's Blog by anadinkova on 2/26/12 […]

  2. За семейния статус « Ankabanka's Blog - май 2, 2012

    […] мразя да ми се бъркат в семейните решения и по-точно евентуалното раждане на още деца. Е, положението със семейните ни отношения е […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: