Малко след като дъщеря ми навърши година, започнаха въпросите от типа:
А за второ мислите ли?
На Ади братче/сестричка няма ли да правите?
Айде кога ще раждаш второто? Няма да си вечно млада…
И това е най-умерената част от въпросите. И странно – повечето са зададени от хора, които ме познават бегло/отскоро/виждат ме не повече от 3 пъти в годината. Когато подобни въпроси са ми задавани от близки приятели, които вече имат втори деца – някак си е по-различно, защото е в друг контекст, а и отношенията ни са съвсем други и можем да си позволим взаимно да си задаваме толкова лични въпроси. Понякога съм обсъждала темата за вторите деца – конкретно нечии и хипотетични мои с жени, с които се познавам отскоро, но сме си допаднали, сприятеляваме се и се е получил онзи „клик“ на напасване между хора, които предават на еднаква честота.
Отначало не се дразнех на подобни питания от почти непознати. Но сега вече ме изкарват извън кожата. Какво точно влиза в работата на продавачката от кварталния магазин дали и кога ще раждам още едно дете? Вече не издържам с усмивка да отклонявам темата, да отговарям уклончиво или да се старая да не избухна. Сменям плочата, защото не издържам. Детераждането в 21 век – поне според мен – не е въпрос на чиста случайност. Решението за създаване на човешки живот е обмислен и осъзнат акт, решение взето от двама души. И определено никоя трета страна няма никакво право да се меси, още по-малко да коментира.
За това следващият път, когато ме попитат нещо толкова лично, мисля и аз да отвръщам с подобен въпрос или пък да отговарям директно, грубо и остро.
В: А за второ мислите ли?
Аз: А ти не мислиш ли, че е време да отслабнеш – доста зле изглеждаш…
В: На Ади братче/сестричка няма ли да правите?
Аз: Не ти ли е време да си потърсиш по-смислена работа, вместо всеки път, когато се чуем само да мрънкаш и да ми се
оплакваш от живота?
В: Айде кога ще раждаш второто? Няма да си вечно млада…
Аз: Вместо да се оплакваш от мъжа си и колко е ужасен и как ти изневерява, не е ли време да го зарежеш и да се самоуважаваш малко повече?
Каквото повикало – такова се обадило!
Ankabanka's Blog 
Аз имам второ ,А ти :))))))
Да са ти живи и здрави 🙂
А аз имам повече свободно време за единственото ми
Не са имали много време да питат за второ:)
Но, покрай сватбата, направо ми се щеше да нося картечница с мен! „Таз година булка, догодина – люлка“ и всички въпроси „Има ли вече…“, „Кога?“. Идеше ми да изтребя народа до крак и останах с впечатлението, че народа се жени едва ли не само когато бебето е на по-малко от 9 месеца време. Ужас и безумие.
А ние като дори не сме женени? Докато бях бременна най-редовно това беше въпроса – е няма ли да се жените? Щото то така не можело… По тази тема – друг път по-подробно
Аз ги посичам с думите, че скоро навършвам 41, а след 40 малформациите рязко се увеличават. И….следва замлъкване. 🙂
трябва да го пробвам този отговор и аз 🙂
ух таз женска злоба ;-))
Това не е злоба, още по-малко женска, а досада 🙂
Дааа, познато! Мисля, че вместо да си хабиш нервите и да отговаряш, спокойно можеш да им дадеш линк към тази публикация и така ще намерят най-правилния за тях отговор 🙂
А кога се очаква третото? 😉
Или просто да ги подминавам 🙂 за да не си хабя и думите
Хората говорят/питат точно така, както и правят деца – без мисъл. Но второто има много по-болезнени последствия и често не за самите тях.
абсурдът на нашето време. колко е безотговорно и нелепо – да се прави каквото и да е без мисъл
мрънкането никога няма да спре. никога. дори да си с правилния брой деца, мигновено се появява следващия „кусур“ за мрънкане.
уви. явно с добро няма да спрат д ами се бъркат – за това – империята отвръща на удара 🙂
Когато бях на 35 и забременях с второто си дете, всеки първи ме питаше „Ама как така, на тези години, не се ли боиш, колко ще им е разликата“ и т.н. Изумително, така и не разбрах как работят мозъците на хора, способни на такива въпроси. Сега, когато вече съм на почти 44, а малкото ми дете във втори клас (баткото е на 18,5), ги гледам тези, които ми задаваха тогава въпроси, как хукнаха по инвитро и, както можете да се досетите, не ги коментирам. Не се подхилквам. Не говоря за нумерология (имаше и такива – „как така ще го родиш в годината на козата?“) и не раздавам мнения. Патки.
амин!
🙂
И при мен случая беше такъв. Когато забременях на 39 все се намираше някой, който да изкоментора „ама не е ли късно“ или „толкова голяма разлика, защо чак сега“ (имам син на почти 15 години, а малкия сега е на 11 месеца). Тези коментари все бяха от хора, които не са ми близки или познавам бегло, че и непознати. Най се ядосвах когато ме питаха „как така се решихте“. Не им оставах длъжна и им казвах, че това си е само моя работа, а не тяхна. Бях толкова щастлива и толкова добре се чувствах, че не ми пукаше какво ми говорят. Сега съм една „млада“ майка :)), а двете ми деца са сладка картинка – мечо и буболечо.
Има хора, сспоред които е въпрос на обществен дълг, да си тикат носовете там, където не им е работа.
Ох, много болна тема – както каза и Пипилота покрай сватбата исках да убия някой, включая и бъдещата свекърва, която (понеже се омъжила заради бебето) при всяко виждане ме питаше „Да не си бременна?“ с тон, който казваше „Как може да не си бременна още?“ А после като казах, че съм бременна с третото (да уточня, че сме от лудите дето са си планирали и трите деца) следваше коментар от познати/непознати и дори от случайни на улицата „Ами щом е станало ще си го гледате!“
това планирането на децата – е много странно понятие за повечето хора. аз като кажа, че моето е епланирано и в момента не планирам други винаги ме гледат твърде странно