Разбита на Монополи

Миналата зима гледах Адриана вкъщи. И за да не умира от скука я водех на английски и Винг юун, а през останалото време правехме проекти вкъщи и се опитвах да я уча да пише, чете и смята. Със смятането и цифрите нещата вървяха, но в един момент категорично отказа да учи буквите с обяснението, че писането на ченгели и букви е досадно, а четенето скучно и бавно и така или иначе сега има кой да й чете – т.е. ние с баща й, бабата и дядото…

Тогава се опитах да й обясня колко е хубаво да се четат книги и колко е забавно и как е важно да можеш да четеш табели, оказания и т.н. А 5 годишната ми тогава дъщеря отговори:

Мамо, много по-важно е да можеш да смяташ, за да можеш да си броиш паричките например.

Аз останах с леко зяпнала уста, неспособна да споря с нейната логика и реших да не я натискам повече. Така тази година в предучилищната група Ади се научи да чете и пише, а смятането и броенето й вече се отдават съвсем лесно.

Доказателството? Днес хлапето ми ме размаза на Монополи, игра за която си иска математическо мислене и логика.