За семейния статус

2 Май

Преди време ви разказах, че много мразя да ми се бъркат в семейните решения и по-точно евентуалното раждане на още деца.
Е, положението със семейните ни отношения е същото.

Ние не сме женени и никога сериозно не сме мислили за брак, поради една единствена причина: нито аз, нито Александър вярваме, че едно подписано листо хартия и едно парти, на което приятелите се напиват като кирки, а родата тотално се хваща за гушите прави съвместния живот по-добър.

Имаме дете и работим заедно – както се казва – по-женени от това, здраве да е! Никога не сме имали потребност от някаква форма на официализиаране на връзката ни и всъщност единственото неудобство беше, когато в родилния дом трябваше той да носи нотариално заверена декларация, че признава детето. На което много се смяхме – като не сме женени трябва да го признава, а ако някои са женени обаче жената е кривнала? Съпругът иска-неиска признава, води му се по презумпция. Понякога само хлапето дава зор да се женим, но това е, защото майка ми й подари една много красива кремава рокля, която тя нарича „булчинска“ и си търси повод да я облече.

Едно време, когато забременях, първото нещо, което повечето хора ме питаха беше „кога ще е сватбата“. Аз отговарях – според до колко съм полудяла от бушуващите хормони неща от типа:
– Чакам те първо ти да дадеш пример (на хора, които нямат сериозни връзки)
– Не ми се жени, че после като си помисля какъв гърч е развода….
– Друг път
– Ти защо не си гледаш работата?

И така нататък…

Всъщност мисля, че едно от най-тъпите неща, които човек може да сътвори (освен да забременее „случайно“) е да се ожени заради бебе. Или искаш да се жениш – и го правиш или не искаш – и респективно не го правиш. Иначе е като изнуда – айде сега тук с бебето, няма вече на къде да се ходи, дай да се оженим.

Аз в такъв филм няма да участвам, благодаря за предложението.

И още нещо – тази истерия с показността по сватбите ме убива! Ако имаш наистина сплотено семейство и много приятели и двамата сте ОК е супер, но колко такива идилични случаи знаете? Аз твърде малко. Другото е от типа: е как така леля Мичка няма да поканиш, ми то така не може, нищо, че не я познаваш лично – рода е!

Или се жениш както искаш – примерно на плажа на красив залив, с някакво упълномощено лице и един чифт кумове.

Обаче сега друго ми прави впечатление – тези, които най-много ми рекламираха брака и за профилни снимки във Facebook си слагаха винаги такава, на която присъства и половинката – сега почнаха да се развеждат. А разни други хаймани като нас, които съжителстват на семейни начала, продължават да са заедно, дори и още деца раждат. Живот, какво да го правиш – както казах в началото – едно подписано листо нищо не ти дава. Ако ти даваше нещо, каквото и да било – сигурност, гаранция, любов, вярност… то никой нямаше да измисли думата „необвързан“, нали?

Advertisements

4 Коментари to “За семейния статус”

  1. Ivelina Veleva май 11, 2012 at 12:45 pm #

    Здравей, попаднах случайно на блога ти и се зачетох 🙂 Обичам блогове, които се четат лесно и с удоволствие и в които се говори с лекота за нещата от живота. Е, твоят блог е точно такъв!
    По повод темата за брака и сватбата – мисля, че всеки трябва да постъпи както се чувства най-добре. И аз не бих се омъжила, защото съм забременяла. Но какво по-хубаво от това събитията да си протекат в нормалния ред. Аз получих предложение за брак и сега подготовката на сватбата е много приятна и красива емоция за мен, без грам показност и с уговорката да каним най-близките. После ще му дойде време и за бебето. И аз се дразня, когато някой каже „Хайде сега сватба ще правите! Да не би да сте бременни?“ Ами не сме бременни! Просто се обичаме и искаме да изживеем този вълшебен и единствен по рода си ден в живота!
    Лошото на хората е, че много се влияят от околните за собствения си живот и в същото време все гледат в чуждата паница и се чудят за какво да те съдят и критикуват.
    За мен няма правилно и грешно – най-добрият избор е този, който вземем със сърцето си и според собствените си желания и планове. Това „как е прието“ и „как мислят другите“ е без значение…

    • anadinkova май 11, 2012 at 1:48 pm #

      Здравей, Ивелина – благодаря за милите думи и поздравления за сватбата!
      Аз съм на принципа, че човек трябва да прави само нещата, които му харесват – особено в лчиния си живот и да се съобразява единствено със собствените си желания и тези на най-близките си. Също така не обичам да се бъркам в чуждите решения и като така се дразня да ме поучават. Все принципни въпроси 🙂
      Пък и до някъде въпрос на възпитание, но това е друга тема.

  2. Mirena Marinova май 13, 2012 at 5:31 pm #

    Здравей,
    Днес за пръв път поднах на твоя блог и определено много ми хареса. Това е първия личен блог, който зачитам и му станах фен веднага.
    Особено ми стана интересна тази статия, защото и аз попадам в графата неомъжени, но семейни – при това щастливо от 15г., с две деца. И смея да се похваля, че за това време с мъжа ми не сме се скарали нито веднъж (имам предвид сериозно каране – да не си говорим и пр.). Връзката помежду ни винаги се е основавала на взаимно довери и смятам, че то е много по-важно за създаването на едно семейство, отколкото хиляда подписа.
    Аз също, когато бях бременна едно от пъвите неща, които ме питаха бяха „А сега няма ли да се ожените?“. Че аз ако искам да го направя няма вас да ви чакам да ме подканяте. Не се интересуват дали съм добре, всичко ли е наред с бременноста и бебето, а дали ще се оженя. Дори една моя роднина – и то не по права линия – ми разви страхотна теория как детето трябва да носи фамилията на баща си, как бащинските задължени и отоворности се създавали с брака и други такива глупости. Твърде нахално струва ми се. А тя всъщност по това време все още нямаше деца и определено не беше наясно с бащинството.
    Смешното е, че след като родих никой повече не е повдигал въпроса. Изведнъж в очите на хората най-накрая станахме „семейство“. А ние винаги сме били такова, дори без брак. Далеч по-сплотено от много други със.
    Нямам нищо против женитбата и сватбите по принцип, но всеки трябва да решава сам за себе си. Предполагам, че е наистина романтично да ти поискат ръката, да се облечеш в бяла рокля… В никакъв случай обаче не трябва да е насила – защото мацката е забременяла, или пък вашите много те натискат, или пък какво ще си помислят хората ако не го направим и т.н. Трябва и двамата да го искат и да са готови за последствията. А такива определено има, съдейки по много от женените двойки, с които човек с сблъсква в живота си. А и както каза ти много от тях взеха да се развеждат. Струва ми се, че брака дава една твърде фалшива сигурност, която променя отношенията между партньорите.
    Странното е, че същите тези хора дават голям зор и на другите да се женят. Защо? Може би, за да не са са само те „в кюпа“…

    Хайде стига толкова, че стана твърде дълго. Но все пак съм имала 15 години да мисля по въпроса…

Trackbacks/Pingbacks

  1. За семейния статус | К+ - юни 1, 2012

    […] За семейния стат… чрез Ankabanka's Blog от anadinkova на 12-5-2 […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: