За гробищата

15 Авг

От няколко седмици се опитвам да напиша този текст. Може би вече мина дори месец.

Преди време една събота със сестра ми ходихме до гроба на баба ни на Централни гробища. Същия ден преди това минахме през гроба на бащата на приятеля й в гробищата на Бакърена фабрика.

Гробищата в София са отчайващо тъжно място. Запуснати, занемарени, неподдържани, плячкосани, засипани с боклук и отпадъци. Не искаш да ходиш там, камо ли да лежиш погребан там, а върху теб да се сипе цялата тази разруха, немотия, мързел, липса на съзнание и елементарно възпитание и човешки боклук и отпадъци.

Направих няколко снимки, въпреки че според сестра ми на гробища не било добре да се снима. Според мен не е добре да пишкаш между гробовете, но явно на никой на му пука. Дълго време се чудех дали да качвам снимките, ами ако някой види гроба на свой близък и ми се разсърди за това, че съм качила снимка тук? Смъртта за мен не нещо много лично и интимно и трябва да решиш сам как и с кого да я споделиш. А след това властта за разрешение за споделяне имат близките на покойника.

Софийските гробища са ужасни места, благодарение на хората, които ги посещават. Имам предвид живите – да не стане някакво недоразумение. Живите наминават, за да посетят починалите си близки и за да извършват разни странни ритуали – като например да носят храна и напитки, които оставят в пластмасови съдове над гроба. След като гладни бедни хора/птици изядат и изпият всичко оставен там – пластмасата остава разхвърляна наоколо.

Междугробните пространства са мръсни, обрасли и неподдържани. Тук-там растат овощни дръвчета – плодовете по клоните им изглеждаха прекрасно, предполагам поради обилното наторяване.

Гробарите са цинични и безхаберни. Ела тука сега како да ти кажа как ще ти оправим гроба, па може и не само него да оправим… на гроба ше му туриме тука една замаска с дупка по средата, та да си насАдиш некоя китка. Хем чистичко, хем бурени нема да има, хем там китката ше ти седи добре. Знаем ви ние жените, все сАдите по нещо, ма после минават циганите и гепат всичко како!

Повечето чешми в гробищата са дарени от семейства на починали, на някои има хубави стихове, други са разбити и ако е имало някакви лесни за сваляне орнаменти – то те вече липсват. Каналите на чешмите често са запушени, но няма проблем – водата прелива и пои бурените растящи около чешмите.

Понякога имам нужда да вярвам в живота след смъртта, поне душите ни да отиват някъде, за телата ми е ясно, че освен за тор и храна на червеите нищо друго не остава. За това харесвам гробищата, особено тези на малките градове и села. Особено тези в Западна Европа, а най-вече тези в италианската провинция.

Единствените прилични гробове са тези в така наречения цигански парцел на Централните гробища. Статуи, паметници, засадени цветя, пейки да поседнеш, вазички за рязаните цветя.

Тук-там на Централните се виждат големи и красиви стари гробове или дори семейни гробници, но времето и безхаберието не ги е подминало и тях.

Аз не искам да ме погребват. Макар, че на младини си представях как някой ден ще положат тялото ми при това на баба ми, че ще имам красив паметник, а след погребението по моя заръка ще има скромно тържество с джаз, много алкохол и топла храна.

Сега вече не си представям, че мога да причиня на някого да ходи да ми чисти гроба от бурени и да рискува да хване кърлеж (такива са в изобилие, поне на Централните). Предпочитам ако някой някога се сеща за мен след смъртта ми да бъде по друг повод, а не защото трябва на Задушница вместо да се пече на слънце/кара колело/лови риба/чете книга да ми носи вино и жито на гроба.

Advertisements

8 Коментари to “За гробищата”

  1. Iliyana август 15, 2012 at 7:03 pm #

    А къде гробищата не са отчайващо тъжно място????

  2. Iliyana август 15, 2012 at 7:07 pm #

    „За това харесвам гробищата, особено тези на малките градове и села. Особено тези в Западна Европа, а най-вече тези в италианската провинция.“ – извратено!

    • anadinkova август 15, 2012 at 7:09 pm #

      всъщност не е извратено, предвид, че изглеждат така: http://www.gazzettino.it/MsgrNews/HIGH/20101101_cimitero.jpg

      • Svetlina август 15, 2012 at 10:57 pm #

        На мен пък на снимката ми е едно студено, и подредено, и… неистинско. На гроба на моята прабаба е засадена върба. Сега е огромна, превзела е всичко, включително половинката с дядо ми (не знам защо са заедно). И всичко е толкова… правилно, натурално. Приятно е да ги посещавам, да прекопая, да сменя водата във вазите. Едно такова безкрайно спокойно и зелениите само подсилват ефекта, не ми пречат.

  3. Звездица август 16, 2012 at 8:45 am #

    Привет, Ани,

    Аз пък мога само да се поздравя за това, че си имала смелостта да говориш на тази тема. Напълно споделям мнението ти за това колко отчайващо зле изглеждат гробищата, заради това как живите се държат там.

    Във всеки наш град сякаш гробищата са такива – запуснати, неподдържани, на планини след поредното изкопаване някъде, със запушени чешми, с хвърчащи пластмасови остатъци и с тъжни хора между тях. Нищо срамно няма в това да си го кажем. Неслучайно в българското битуване е съвсем нормално да отидеш да почетеш гроба на близък човек и след това, тръгвайки си, да вървиш между надгробните плочи, да правиш разлика кои гробове са поддържани и кои не, да цъкаш с език и да се възмущаваш… до следващата година.

    Между другото, нищо извратено няма в това да погледнем как в другите държави изглеждат същите места. В крайна сметка, по отношението ни към мъртвите се вижда доколко сериозни и уважителни сме в действителност. Всеизвестни са Парижките гробища, където дори непознати хора отиват да почетат някои покойници. Да не забравяме и Пантеона, който макар и не изцяло гробище, в някакъв смисъл изпълнява и тази задача, и двете места са несравнимо по-различни от нашенските. Тук гробищата носят всички следи на неспокойния ни и вечно подминаващ всички форми на уважение дух. Отнасяме храна на гробовете, но оставяме пластмасовите лъжички от жито да се сипят по алеите. Виждаме тревата покрай гробовете, но оставяме за следващия път дори този на родителите си. Просто не бива да възприемаме сравненията между нас и другите като обида, а като начин да се замислим над нещо, от което иначе всеки бяга. Въпрос на уважение към това, което някой ден и нас ще застигне.

  4. Ангелина Присадашка август 16, 2012 at 10:29 am #

    Здравейте,
    Темата е болезнено и грозно истинска, но пък си е напълно софийска. Независимо дали ни харесва или не, дали обръщаме глава настрани, за да не гледаме или лекичко замитаме проблема под изтривалка, той си остава.
    Честно казано дали ще се сравняваме с другите държави или не, няма никакво значение. Проблемът е в менталната способност на българите да надскочат Бай Ганьо.

  5. PricklyBear август 18, 2012 at 10:11 pm #

    Знам, че много хора не биха разбрали това за гробищата по други държави, но там те са наистина като паркове. Не паркове за игра, не за шум, разхождането на животни и снимането обикновено са забранени, но са паркове, защото са чисти, красиви и спокойни места – от уважение към починалите и близките им. Няма нищо извратено в това.

    Човек не може сам да поддържа и чисти мястото, защото, както е споделил и служителят от твоята история, минават веднага другите и обират и къртят, колкото и усилия ти да си положил. Има нужда от една нормална фирма, която да се грижи нормално за гробищата, само че – това не се случва. Няма нормално стопанисване на гробищните паркове, няма нормално охраняване и поддържане – дали е заради липса на пари, или заради липса на култура (че не се осъзнава нуждата от това), или и двете, за съжаление.

  6. jannii август 19, 2012 at 3:58 pm #

    Нека си го кажем: българските гробища са като българските домове – мръсни и негостоприемни. Знам, че „Ние сме мили и чаровни домакини и домовете ни са чисти и гостоприемни“ е любим мит на бедната ни душа, но съм твърдо убедена в обратното.
    Обожавам гробищата като архитектурно и социално средище и където и да ходя по света надниквам в някое попътно. Странното е, че Виенското Централно почти забравих и видях години след като за първи път бях стъпила в Австрия. Освен, че там се намира една от най-красивите сецесионни църкви на света, алеите му са любими за … тичащите от околностите. Обожавам отношението към смъртта на виенчани. –
    http://www.travelwriter.at/008/011/wien-zentralfriedhof-friedhofskirche.shtml

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: