Моженето и неможенето

23 Авг

Напоследък особено ме затруднява обяснението на моженето и неможенето на хлапето.

Кое може – и най-вече кога и обратното – кое не може и най-вече кога.

Не може да посягаш на родителите си – никога! Може да посягаш на други деца, когато те са ти посегнали първи, не са спрели след като си ги помолил да престанат и се налага да се защитаваш.

Не може да се ядат боклуци (чипс, зрънчо, колка-коли, мак-доналдс и сходни) защото са вредни. Може да се ядат плодове и зеленчуци по всяко време.

Не може да купуваме дребни и ненужни неща непрекъснато, може да купуваме понякога големи и полезни неща.

Но как обясняваш нюансите и противоречията? Не можеш да крещиш на майка си, че искаш бонбони за закуска, но тя може да ти кресне да си обуеш обувките, защото закъсняваш (след като го е повторила около 20-тина пъти за 10-тина минути).

Яж си баницата за закуска, вместо да си играеш и не – не може да ядеш баница за обяд, трябва да си изядеш супата.

Ето с такива неща понякога се главоблъскам.

Advertisements

4 Коментари to “Моженето и неможенето”

  1. jannii август 23, 2012 at 9:18 am #

    Както пеят Coldplay „nobody said it was easy“ 🙂

    • anadinkova август 23, 2012 at 12:19 pm #

      Със сигурност мога да кажа, че не ми е скучно!

  2. Ангелина Присадашка август 23, 2012 at 5:39 pm #

    Еххх все едно описваш моя живот.
    От 2 години съм Главен преговорящ по всички житейски (разбирай всекидневни, ежеминутни, монотонно повтарящи се, навсякъде) въпроси/тръшкания/желания /и т.н. между мен и 4 годишния ми син. И както може да се досетиш от този Главен преговарящ, т.е. мама, която се държи на положение, преминавам в ролята на Лудата кукувица, която крещи наляво и надясно.
    Чудя се само дали и аз така съм побърквала мойте родители.
    Или постоянното облъчване от реклами, билбордове, телевизия и компютри е направило децата ни способни само да приемат информация отвън – сдъвкана и еднообразна на смисъл и неспособни да приемат, обработват и осмислят нещо казано им от живо същество. От известно време съм се замислила по този въпрос, особено когато видя как Боян гледа детски филмчета без да мига.

    • anadinkova август 24, 2012 at 3:54 pm #

      Децата ни със сигурност много се влияят от всичко, което ги заобикаля – а ние имахме съвсем различно детство. И сигурно пак сме подлудявали родителите си по един или друг начин 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: