Детските площадки и бащите

1 сеп.

Всички родителите сме чували или сме ставали свидетели на безумното поведение на някои майки на детските площадки.

Сред любимите ми сценки са майки, които пушат, докато люлеят децата си; майка, която пушеше, докато кърми; майки, които крещят на децата си да не ги прекъсват докато обсъждат последния епизод от любимия сериал с други майки…

Разговорите на детските площадки няма да коментирам, защото (особено в началото на майчинството) всички жени са промити мозъци и се интересуват основно от неща като колко пъти яде/ака детето, бебешка козметика, безвредни сапуни и прахове за пране и сходни. Докато детето ти е малко нито те интересува гладът в Африка, нито световният мир. Интересува те основно детето ти да е добре и ако може да поспиш малко повече от обичайните 5 часа на денонощие. А ако случайно веднъж на два месеца успееш да се отскубнеш от Бермудския триъгълник печката-пералнята-мивката и да се видиш с други възрастни хора без деца се сещаш отново,че си човек и започват отново да те вълнуват нещата, които са ти били интересни преди да станеш родител.

Но сега темата е друга – бащите. Много мъже обсъждат безумното поведение на майките на детските площадки, но как до сега не съм чувала никой – нито мъж, нито жена да обсъжда безумното поведение на бащите?

Вчера Ади поиска да си поиграе малко на една близка детска площадка и не можах да й откажа. Въоръжих се с вода, търпение и книга и се запътихме. Площадката е оградена и на нея не се пуши, само извън оградата. Играчките и съоръженията са подходящи по-скоро за по-малки деца, но поне люлките стават. Повечето деца и родители са редовни посетители, за това ние двете с Ади с мизерните си общо 4 посещения за това лято сме по-скоро аутсайдери.

Влезнахме в площадката, затворих вратата и поздравих общо със „Здравейте“, не защото познавам някого, а от възпитание. Без отговор. На площадката за първи път имаше равно количество майки и бащи. Ади пожела да й правя компания известно време, докато се люлее, после се оттеглих да си чета книгата. От известно време се боря да намаля хартиените книги и за това всичките ми нови томове са електронни. Когато отворих Kindle-а ме наобиколиха отвсякъде хлапета, които приличаха на малки извънземни – с ококорени грамадни очи, и повтаряйки „ООООО“. Обясних, че това е книга, че искам да чета и помолих любезно да не я пипат. Твърде бързо им стана скучно и продължиха игрите си.

Опитах се да седна възможно най-далеч от останалите родители, защото исках да чета на спокойствие, а разговорите понякога ме разсейват, но въпреки това долитаха отделни фрази, а на по-гласовитите чувах детайлно целите диалози.

Особено впечатление ми направиха следните ситуации/разговори между бащи:

Двама бащи обсъждат кой пръв да пуши, кой да остане да гледа децата, а най-накрая решиха да отидат и двамата, като преди това си купят още бири, а децата така или иначе ако има да се пребиват няма как да го предотвратят.

Един баща обяснява на друг с гордост, че това колело, което дъщеря му рита в момента е подарък за рождения й ден, който е бил наскоро. После с доволна доза разочарование в гласа допълва: „Ако беше момче, до сега да го подкарало на две гуми, а тя наш‘та само мрънка, че й е трудно и едвам се справя и с помощните колела.“ С просто око си личат две неща: седалката е твърде висока за детето и то очевидно се страхува и има нужда от помощ. Никой обаче не й помага, предполага се, че трябва да се справи сама.

След малко пристига една майка, явно съпруга на някой от татковците. След обичайните поздрави и командата да отиде за още бири, жената се връща, а мъжът й започва да я хока, защото майка й му се била обаждала и го занимавала с глупостите си. Подразбира се, че жените занимават принципно мъжете с глупости. Останалите мъже се смеят доволно, жените цъкат. Женицата почва да се извинява и завършва с думите: „Нали знаеш да не й обръщаш внимание“. После се обръща към останалите майки и започва да се оплаква колко лошо мъжът й се държи с майка й. класика – много е важно целия квартал да е запознат в детайли със спецификата на семейната ни динамика.

Следват обичайните разговори кой кой мач е гледал, след това оплакванията, как децата им пречели, защото трябвало да се грижат за тях точно тогава и как им скъсали нервите и ги нашамарили. Фактът, че детето явно е умряло от скука и е искало внимание не се отчита.

След това едно от децата казва, че е гладно – бащата дава пари за чипс. Друго казва, че е жадно – получава пари за кока-кола. Особено полезно. Всъщност тук нищо лошо не мога да кажа за бащите, защото и майките масово захранват децата със същото. До сега не съм виждала някоя майка да си носи от вкъщи предварително измит/нарязан плод за за следобедна закуска за детето. Аз го правя и обикновено ме гледат лошо и ми казват, че дразня децата им и не-може-ли-и-аз-като-останалите-майки-да-куп-зрънчо?

Преди да си тръгнем поздравявам с „Довиждане“. Получавам празни погледи. Обещавам си, че повече тази година няма да стъпя на площадката. Да видим.

10 коментара за “Детските площадки и бащите”

  1. jannii септември 1, 2012 в 2:51 pm #

    Точно наблюдавано и много добре о(на)писано! Прочетох с удоволствие, подготвяйки се да ходя на една сватба – от тези, на които отиваш, защото си възпитан човек и на които аз обикновено не ходя, каквото и да казва това за възпитанието ми :-)) Споменавам го, защото след детските площадки и семейните почивки, сватбите също са удачни мероприятия за наблюдаване на семейната динамика.

    • anadinkova септември 1, 2012 в 11:50 pm #

      за това на сватби ходя много, много рядко 🙂

  2. Maria септември 1, 2012 в 4:02 pm #

    Площадките е ясно, че не са особено привлекателни места. Но нали не очаквате да бъдат оазиси на общата култура и безупречното възпитание, темите на разговор да са поетично-философски, а храната да е органична със сертифициран произход? На площадките съм пълен темерут и не установявам контакт, признавам си, още от първите излизания. Но пък и не се старая да поправя всички грешни според мен действия на останалите посетители. И да – случвало се е да подвиквам, да си изпускам нервите, да купувам солети и да говоря за битовизми. Нито го смятам за някакво падение, нито за изнаверяване на принципите. Май се случва се и на най-старателните родители:-)

    • anadinkova септември 1, 2012 в 11:45 pm #

      Понякога и аз купувам солети и говоря за битовизми, но някак си не си изнасям мръсното пране на площадката 🙂

  3. Maria септември 1, 2012 в 4:11 pm #

    Правя забележки единствено за цигари.

    • anadinkova септември 1, 2012 в 11:46 pm #

      правя забележки за цигари, само ако някой чади директно над главата на моето хлапе. иначе не го приемам за моя работа да превъзпитавам осколните

  4. Ангелина Присадашка септември 3, 2012 в 1:47 pm #

    За жаласт точна картинка на детскити площадки и протичащия там живот. Но ако погледнем обективно, каквато площадката, такива и обитателите, или може би обратното. А ти, Ани, как си посмяла да извадиш книга на детската площадка, това е много лошо, злепоставила си другите родители. Засегнала си ги. На площадката никой не чете книга. И отгоре на всичко си поздравила всички, пак грешка, освен да са те помислили за надута, надали са осъзнали, че просто си проявила уважение към тях.

  5. Diana септември 20, 2012 в 5:16 pm #

    Колко позната картинка! Отказах се от детските площадки още докато гледах голямото дете. Обикновено избирам места, на които шанса да се срещам с други родители е силно ограничен. Последният ми опит да се приобщя завърши със заплаха към 2-годишния ми син от един подпийнал татко, който реши, че точно това дете пречи на неговото да си играе и моето безславно оттегляне от сцената и заричане, че повече такава грешка няма да правя.
    За щастие в околностите на моя град има доста места, на които да заведеш децата да се наиграят на спокойствие. Но все пак ми е малко гузно, защото те чакат за това цяла седмица.

  6. Марин октомври 3, 2012 в 9:09 am #

    Според мен не трябва да се генерализират нещата. Навсякъде има прости хора и по-свестни хора, въпросът е да си достатъчно отворен да забележиш втория тип, без да обръщаш прекалено внимание на първия.
    Аз ако бях на тази площадка щях да отвърна на поздрава ти и може би щях да направя опит да си говоря 🙂
    Всъщност бащите, които се занимават с децата си по градинки и детски площадки, като едно малцинство имат шанса да са обект на внимание от страна на майките.

    Офтопик/ Хвърлям поглед на другия ти блог през Блогосфера и не се бях сетил да вляза в този, а той ми е много по-интересен.

    • anadinkova октомври 3, 2012 в 9:13 am #

      Ако звучи като генерализиране – не исках да е така, просто случайно наблюдение.
      Също така не обичам да деля на майки и бащи, защото всъщност става дума за родители. Но често, уви бг татковците приемат грижата/разходката на детето като леко досаден ангажимент и гледат да отбият по-лесно номера.
      Друго наблюдение: майките общуват с други майки, бащите – с други бащи. Защото ако заговориш някой от другия пол – сакън какво ще си кажат хората/съседите, а?
      Двата блога са много различни, всъщност. Радвам се, че намираш нещо интересно в някой от тях 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: