Детските площадки и бащите

1 Септ

Всички родителите сме чували или сме ставали свидетели на безумното поведение на някои майки на детските площадки.

Сред любимите ми сценки са майки, които пушат, докато люлеят децата си; майка, която пушеше, докато кърми; майки, които крещят на децата си да не ги прекъсват докато обсъждат последния епизод от любимия сериал с други майки…

Разговорите на детските площадки няма да коментирам, защото (особено в началото на майчинството) всички жени са промити мозъци и се интересуват основно от неща като колко пъти яде/ака детето, бебешка козметика, безвредни сапуни и прахове за пране и сходни. Докато детето ти е малко нито те интересува гладът в Африка, нито световният мир. Интересува те основно детето ти да е добре и ако може да поспиш малко повече от обичайните 5 часа на денонощие. А ако случайно веднъж на два месеца успееш да се отскубнеш от Бермудския триъгълник печката-пералнята-мивката и да се видиш с други възрастни хора без деца се сещаш отново,че си човек и започват отново да те вълнуват нещата, които са ти били интересни преди да станеш родител.

Но сега темата е друга – бащите. Много мъже обсъждат безумното поведение на майките на детските площадки, но как до сега не съм чувала никой – нито мъж, нито жена да обсъжда безумното поведение на бащите?

Вчера Ади поиска да си поиграе малко на една близка детска площадка и не можах да й откажа. Въоръжих се с вода, търпение и книга и се запътихме. Площадката е оградена и на нея не се пуши, само извън оградата. Играчките и съоръженията са подходящи по-скоро за по-малки деца, но поне люлките стават. Повечето деца и родители са редовни посетители, за това ние двете с Ади с мизерните си общо 4 посещения за това лято сме по-скоро аутсайдери.

Влезнахме в площадката, затворих вратата и поздравих общо със „Здравейте“, не защото познавам някого, а от възпитание. Без отговор. На площадката за първи път имаше равно количество майки и бащи. Ади пожела да й правя компания известно време, докато се люлее, после се оттеглих да си чета книгата. От известно време се боря да намаля хартиените книги и за това всичките ми нови томове са електронни. Когато отворих Kindle-а ме наобиколиха отвсякъде хлапета, които приличаха на малки извънземни – с ококорени грамадни очи, и повтаряйки „ООООО“. Обясних, че това е книга, че искам да чета и помолих любезно да не я пипат. Твърде бързо им стана скучно и продължиха игрите си.

Опитах се да седна възможно най-далеч от останалите родители, защото исках да чета на спокойствие, а разговорите понякога ме разсейват, но въпреки това долитаха отделни фрази, а на по-гласовитите чувах детайлно целите диалози.

Особено впечатление ми направиха следните ситуации/разговори между бащи:

Двама бащи обсъждат кой пръв да пуши, кой да остане да гледа децата, а най-накрая решиха да отидат и двамата, като преди това си купят още бири, а децата така или иначе ако има да се пребиват няма как да го предотвратят.

Един баща обяснява на друг с гордост, че това колело, което дъщеря му рита в момента е подарък за рождения й ден, който е бил наскоро. После с доволна доза разочарование в гласа допълва: „Ако беше момче, до сега да го подкарало на две гуми, а тя наш‘та само мрънка, че й е трудно и едвам се справя и с помощните колела.“ С просто око си личат две неща: седалката е твърде висока за детето и то очевидно се страхува и има нужда от помощ. Никой обаче не й помага, предполага се, че трябва да се справи сама.

След малко пристига една майка, явно съпруга на някой от татковците. След обичайните поздрави и командата да отиде за още бири, жената се връща, а мъжът й започва да я хока, защото майка й му се била обаждала и го занимавала с глупостите си. Подразбира се, че жените занимават принципно мъжете с глупости. Останалите мъже се смеят доволно, жените цъкат. Женицата почва да се извинява и завършва с думите: „Нали знаеш да не й обръщаш внимание“. После се обръща към останалите майки и започва да се оплаква колко лошо мъжът й се държи с майка й. класика – много е важно целия квартал да е запознат в детайли със спецификата на семейната ни динамика.

Следват обичайните разговори кой кой мач е гледал, след това оплакванията, как децата им пречели, защото трябвало да се грижат за тях точно тогава и как им скъсали нервите и ги нашамарили. Фактът, че детето явно е умряло от скука и е искало внимание не се отчита.

След това едно от децата казва, че е гладно – бащата дава пари за чипс. Друго казва, че е жадно – получава пари за кока-кола. Особено полезно. Всъщност тук нищо лошо не мога да кажа за бащите, защото и майките масово захранват децата със същото. До сега не съм виждала някоя майка да си носи от вкъщи предварително измит/нарязан плод за за следобедна закуска за детето. Аз го правя и обикновено ме гледат лошо и ми казват, че дразня децата им и не-може-ли-и-аз-като-останалите-майки-да-куп-зрънчо?

Преди да си тръгнем поздравявам с „Довиждане“. Получавам празни погледи. Обещавам си, че повече тази година няма да стъпя на площадката. Да видим.

Advertisements

10 Коментари to “Детските площадки и бащите”

  1. jannii септември 1, 2012 at 2:51 pm #

    Точно наблюдавано и много добре о(на)писано! Прочетох с удоволствие, подготвяйки се да ходя на една сватба – от тези, на които отиваш, защото си възпитан човек и на които аз обикновено не ходя, каквото и да казва това за възпитанието ми :-)) Споменавам го, защото след детските площадки и семейните почивки, сватбите също са удачни мероприятия за наблюдаване на семейната динамика.

    • anadinkova септември 1, 2012 at 11:50 pm #

      за това на сватби ходя много, много рядко 🙂

  2. Maria септември 1, 2012 at 4:02 pm #

    Площадките е ясно, че не са особено привлекателни места. Но нали не очаквате да бъдат оазиси на общата култура и безупречното възпитание, темите на разговор да са поетично-философски, а храната да е органична със сертифициран произход? На площадките съм пълен темерут и не установявам контакт, признавам си, още от първите излизания. Но пък и не се старая да поправя всички грешни според мен действия на останалите посетители. И да – случвало се е да подвиквам, да си изпускам нервите, да купувам солети и да говоря за битовизми. Нито го смятам за някакво падение, нито за изнаверяване на принципите. Май се случва се и на най-старателните родители:-)

    • anadinkova септември 1, 2012 at 11:45 pm #

      Понякога и аз купувам солети и говоря за битовизми, но някак си не си изнасям мръсното пране на площадката 🙂

  3. Maria септември 1, 2012 at 4:11 pm #

    Правя забележки единствено за цигари.

    • anadinkova септември 1, 2012 at 11:46 pm #

      правя забележки за цигари, само ако някой чади директно над главата на моето хлапе. иначе не го приемам за моя работа да превъзпитавам осколните

  4. Ангелина Присадашка септември 3, 2012 at 1:47 pm #

    За жаласт точна картинка на детскити площадки и протичащия там живот. Но ако погледнем обективно, каквато площадката, такива и обитателите, или може би обратното. А ти, Ани, как си посмяла да извадиш книга на детската площадка, това е много лошо, злепоставила си другите родители. Засегнала си ги. На площадката никой не чете книга. И отгоре на всичко си поздравила всички, пак грешка, освен да са те помислили за надута, надали са осъзнали, че просто си проявила уважение към тях.

  5. Diana септември 20, 2012 at 5:16 pm #

    Колко позната картинка! Отказах се от детските площадки още докато гледах голямото дете. Обикновено избирам места, на които шанса да се срещам с други родители е силно ограничен. Последният ми опит да се приобщя завърши със заплаха към 2-годишния ми син от един подпийнал татко, който реши, че точно това дете пречи на неговото да си играе и моето безславно оттегляне от сцената и заричане, че повече такава грешка няма да правя.
    За щастие в околностите на моя град има доста места, на които да заведеш децата да се наиграят на спокойствие. Но все пак ми е малко гузно, защото те чакат за това цяла седмица.

  6. Марин октомври 3, 2012 at 9:09 am #

    Според мен не трябва да се генерализират нещата. Навсякъде има прости хора и по-свестни хора, въпросът е да си достатъчно отворен да забележиш втория тип, без да обръщаш прекалено внимание на първия.
    Аз ако бях на тази площадка щях да отвърна на поздрава ти и може би щях да направя опит да си говоря 🙂
    Всъщност бащите, които се занимават с децата си по градинки и детски площадки, като едно малцинство имат шанса да са обект на внимание от страна на майките.

    Офтопик/ Хвърлям поглед на другия ти блог през Блогосфера и не се бях сетил да вляза в този, а той ми е много по-интересен.

    • anadinkova октомври 3, 2012 at 9:13 am #

      Ако звучи като генерализиране – не исках да е така, просто случайно наблюдение.
      Също така не обичам да деля на майки и бащи, защото всъщност става дума за родители. Но често, уви бг татковците приемат грижата/разходката на детето като леко досаден ангажимент и гледат да отбият по-лесно номера.
      Друго наблюдение: майките общуват с други майки, бащите – с други бащи. Защото ако заговориш някой от другия пол – сакън какво ще си кажат хората/съседите, а?
      Двата блога са много различни, всъщност. Радвам се, че намираш нещо интересно в някой от тях 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: