Детските площадки и бащите

Всички родителите сме чували или сме ставали свидетели на безумното поведение на някои майки на детските площадки.

Сред любимите ми сценки са майки, които пушат, докато люлеят децата си; майка, която пушеше, докато кърми; майки, които крещят на децата си да не ги прекъсват докато обсъждат последния епизод от любимия сериал с други майки…

Разговорите на детските площадки няма да коментирам, защото (особено в началото на майчинството) всички жени са промити мозъци и се интересуват основно от неща като колко пъти яде/ака детето, бебешка козметика, безвредни сапуни и прахове за пране и сходни. Докато детето ти е малко нито те интересува гладът в Африка, нито световният мир. Интересува те основно детето ти да е добре и ако може да поспиш малко повече от обичайните 5 часа на денонощие. А ако случайно веднъж на два месеца успееш да се отскубнеш от Бермудския триъгълник печката-пералнята-мивката и да се видиш с други възрастни хора без деца се сещаш отново,че си човек и започват отново да те вълнуват нещата, които са ти били интересни преди да станеш родител.

Но сега темата е друга – бащите. Много мъже обсъждат безумното поведение на майките на детските площадки, но как до сега не съм чувала никой – нито мъж, нито жена да обсъжда безумното поведение на бащите?

Вчера Ади поиска да си поиграе малко на една близка детска площадка и не можах да й откажа. Въоръжих се с вода, търпение и книга и се запътихме. Площадката е оградена и на нея не се пуши, само извън оградата. Играчките и съоръженията са подходящи по-скоро за по-малки деца, но поне люлките стават. Повечето деца и родители са редовни посетители, за това ние двете с Ади с мизерните си общо 4 посещения за това лято сме по-скоро аутсайдери.

Влезнахме в площадката, затворих вратата и поздравих общо със „Здравейте“, не защото познавам някого, а от възпитание. Без отговор. На площадката за първи път имаше равно количество майки и бащи. Ади пожела да й правя компания известно време, докато се люлее, после се оттеглих да си чета книгата. От известно време се боря да намаля хартиените книги и за това всичките ми нови томове са електронни. Когато отворих Kindle-а ме наобиколиха отвсякъде хлапета, които приличаха на малки извънземни – с ококорени грамадни очи, и повтаряйки „ООООО“. Обясних, че това е книга, че искам да чета и помолих любезно да не я пипат. Твърде бързо им стана скучно и продължиха игрите си.

Опитах се да седна възможно най-далеч от останалите родители, защото исках да чета на спокойствие, а разговорите понякога ме разсейват, но въпреки това долитаха отделни фрази, а на по-гласовитите чувах детайлно целите диалози.

Особено впечатление ми направиха следните ситуации/разговори между бащи:

Двама бащи обсъждат кой пръв да пуши, кой да остане да гледа децата, а най-накрая решиха да отидат и двамата, като преди това си купят още бири, а децата така или иначе ако има да се пребиват няма как да го предотвратят.

Един баща обяснява на друг с гордост, че това колело, което дъщеря му рита в момента е подарък за рождения й ден, който е бил наскоро. После с доволна доза разочарование в гласа допълва: „Ако беше момче, до сега да го подкарало на две гуми, а тя наш‘та само мрънка, че й е трудно и едвам се справя и с помощните колела.“ С просто око си личат две неща: седалката е твърде висока за детето и то очевидно се страхува и има нужда от помощ. Никой обаче не й помага, предполага се, че трябва да се справи сама.

След малко пристига една майка, явно съпруга на някой от татковците. След обичайните поздрави и командата да отиде за още бири, жената се връща, а мъжът й започва да я хока, защото майка й му се била обаждала и го занимавала с глупостите си. Подразбира се, че жените занимават принципно мъжете с глупости. Останалите мъже се смеят доволно, жените цъкат. Женицата почва да се извинява и завършва с думите: „Нали знаеш да не й обръщаш внимание“. После се обръща към останалите майки и започва да се оплаква колко лошо мъжът й се държи с майка й. класика – много е важно целия квартал да е запознат в детайли със спецификата на семейната ни динамика.

Следват обичайните разговори кой кой мач е гледал, след това оплакванията, как децата им пречели, защото трябвало да се грижат за тях точно тогава и как им скъсали нервите и ги нашамарили. Фактът, че детето явно е умряло от скука и е искало внимание не се отчита.

След това едно от децата казва, че е гладно – бащата дава пари за чипс. Друго казва, че е жадно – получава пари за кока-кола. Особено полезно. Всъщност тук нищо лошо не мога да кажа за бащите, защото и майките масово захранват децата със същото. До сега не съм виждала някоя майка да си носи от вкъщи предварително измит/нарязан плод за за следобедна закуска за детето. Аз го правя и обикновено ме гледат лошо и ми казват, че дразня децата им и не-може-ли-и-аз-като-останалите-майки-да-куп-зрънчо?

Преди да си тръгнем поздравявам с „Довиждане“. Получавам празни погледи. Обещавам си, че повече тази година няма да стъпя на площадката. Да видим.