Momsters

30 Септ

Momster е комбинация от mom+monster и е дума, която открих в един филм.

В този филм главната героиня (Сара Джесика Паркър) е амбициозна работеща майка на две деца, която се опитва да съчетае семейния живот, любовта и грижата към семейството с професионалния си живот, работата си и кариерата си.

Всяка работеща жена знае, че тази битка е безмилостно жестока и често дава жертво. Обикновено жертвата е самата жена, която в края на деня е съсипана от работа, домашни задължения, жонглиране между Бермудския триъгълник печката-пералнята-мивката и на всичкото отгоре се тормози и самообвинява защо е повишила тон, креснала или дори плеснала нечие дупе и се чуди какъв друг подход да намери, за да успее да накара хлапето да си прибира играчките, да си пише домашните или да се облича само за по-малко от половин час.

Та в онзи филм momsters са жени, които не работят и гледат децата си и от страни изглеждат идеалните майки: носят домашно приготвени сладкиши в училище, грижат се за децата, винаги изглеждат отпочинали и поддържани, имат време за спорт и каквото-още-там докато децата им са на училище.

В моя скромен живот аз съм momster, но от друг вид – от крещящия, неорганизиран и неподреден. Преди две години, когато напуснах корпоративния свят се опитах да преподредя живота си и си направих графици: за пазар, за готвене, за чистене, за подредба на гардеробите и смяна на сезони, план за правене на проекти с детето, план за посещаване на музеи, изложби, филми….

После изведнъж се оказа, че отново имам твърде много работни ангажименти и тъй като работя от вкъщи и практически нямам работно време – то се оказа безкрайно. Като добавя и няколкото странични проекта с които съм ангажирана и спорадичните проекти около блоговете – то времето съвсем не ми стига.

Имам нужда от сериозна реорганизация и този път се чудя откъде да започна. В най-дивите си фантазии се виждам като една Бри (онази, от Отчаяни съпруги – това е името на единствената героиня, което помня, защото съм силно впечатлена от образа й, нищо че съм гледала не повече от 5 епизода от поредицата). Искам къщата ми да е винаги чиста и подредена, да имам винаги сготвена храна за деня, плодове за следобедна закуска и вкусен десерт, да имам време за малките си хобита, да каня приятелки на чай и кафе и да мога да съм винаги спретната, елегантна на среден ток, прическа, лек грим и наниз перли на врата.

И така – в началото на поредната неделя, в която ми предстои да направя план, който да съчетава задълженията на Пепеляшка с тези на жонгльор имам спешна нужда от вдъхновение и позитивизъм, както и огромна доза сила, бързина и организираност.

имам спешната нужда да се превърна в една организирана, пъргава, ведра, добра майка, която може всичко. Положението е спешно – иначе рискуват да се превърна в обикновен monster.

Advertisements

8 Коментари to “Momsters”

  1. Йоана Петрова септември 30, 2012 at 11:45 am #

    Скоро направих подобна реорганизация. Разгледах приоритетите си до момента и реших, че някои не са толкова важни, колкото душевния ми мир. Зарязах един от тях за сметка на спокойствието, малко повече лично време и работа по друг (съвсем нов) приоритет.
    Няма да бъде лесно, тъй като първо трябва да започнем работа върху себе си. Нямам предвид да се правим на красавици, перфектни домакини и кариеристки, а да започнем да приемаме ситуациите спокойно. Не винаги ми се получава, но поне се опитвам. (Не съм крещящата майка, но съм крещящата Йоана. 🙂
    Вземи толкова, колкото можеш да носиш.

  2. Диана Банкова октомври 1, 2012 at 3:32 pm #

    Ох, все едно пишеш за мен! Аз съм от крещяща momster-майка! Нося n на брой дини и всяка вечер се питам, а няма ли по-добър начин да възпитавам децата си 🙂

    • anadinkova октомври 1, 2012 at 3:33 pm #

      сериозно се замислям, дали вече не е време да основа клуб! 🙂

  3. Svetlina октомври 1, 2012 at 4:07 pm #

    Пф. Аз едва смогвам да организирам домакинската работа около един мъж, ако трябваше и хора да възпитавам…
    Шефката ми е едно корпоративно чудовище с бебе на годинка. Нейната стратегия не ми е много по вкуса, но работи – абсолютно всичко й е организирано в Аутлук календара – прегледи при доктора, двата часа за пазаруване на храна (онлайн)… с мъжа си дружно си създават „ангажимент“ вечеря. Вместо да чака сестра й да пожелае да се видят, пише мейл на секретарката на сестра си и тя намира идеалните 30 минути за срещата. Имаше бебегледачка, сега жената само води бебето на градина, но пък и си има чистачка, както и бюджет, който позволява съвсем рядко да ядат домашноприготвена храна. Става в 5, ляга в 8 и в 10 вечерта пак се събужда, да поработи още 2-3 часа. И преди да започнете да ахкате – ами, дори това свръхсъщество си има лимити – работи само 4 дни в седмицата.
    Мен лично много би ме утешило съществуването на такъв клуб 🙂 На моменти се чувствам като провалена, щото два дни поред съм правила спагети вместо истинско ядене.

    • anadinkova октомври 1, 2012 at 8:38 pm #

      Организацията в таблици определено помага – и аз съм фен, мчкар че не ми се налага чрез секретарки да си записвам срещи с родата 🙂
      Бюджет за чистачка и чести вечери навън помага също (мога само да предполагам), че помага 🙂
      А клуб на майката/жената чудовище съвсем сериозн се замислям от доста време насам да основа – да пием вино и да си споделяме наживо ежедневните неща

  4. Ангелина Присадашка октомври 4, 2012 at 10:29 am #

    …. „да се превърна в една организирана, пъргава, ведра, добра майка, която може всичко“…. ЕТО ТОВА Е ДОСАДНО КЛИШЕ!!! Защо трябва да сме такива! Това е един мираж, стремежа към който води до създаването на жена-майка-домакиня-чудовище. И аз се стремях към това, но осъзнах, колко е безмислено. За да си доволна от живота си жена, защото това е единственото важно нещо, трябва да се научиш да отсяваш и казваш НЕ на хората, задълженията, клишетата и най-вече мъжа до себе си, койта се измъква с репликата „Това не мога да го правя“. Единственото нещо, свързано със семейството, което даден мъж не може да прави е да кърми, всичко останало може!
    И, моля да ме извините за думите ми, но „Отчаяни съпруги“ зловещ филм, който паказва няколко жени от предградията, за които най-важното в живота е какво си мислят съседките за тях. А Бри е типа жена, от който всички трябва да бягаме.

    • anadinkova октомври 4, 2012 at 10:38 am #

      и все пак има нещо силно привлекателно в този образ (Бри), както и във възможността да се роботизирам 🙂

  5. Julia Mileva октомври 18, 2012 at 2:22 pm #

    Не знам дали вече не си попаднала на това, но ако все пак не си, мисля че ще ти бъде интересно 🙂 http://strikingmom.blogspot.ca/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: