За взимането на сериозно

5 Окт

Всички познаваме хора, за които казваме/мислим си, че са взимат твърде много на сериозно. Аз всъщност ги определям, като хора, които „не ходят до тоалетната“, защото само и единствени ако не пишкаш и не ашкаш си различен от всички останали човеци по земята.

Та, въпросът ми днес е: и как така се взимаш на сериозно? Решаваш и го правиш ли? Събуждаш се един ден и си казваш: „Аз съм страшен пич/мацка, нива над всички останали, друга класа (знам ли, нещо подобно може би) и понеже съм велик/а ще се взимам на адски сериозно.“

Сериозно, как се решаваш да се взимаш на сериозно?

Advertisements

8 Коментари to “За взимането на сериозно”

  1. Майк Рам октомври 5, 2012 at 1:17 pm #

    Аз си мисля, че това са дълбоко комплексирани хора. И вземането на сериозно е някаква вътрешна реакция на комплекса за малоценност.

    • anadinkova октомври 7, 2012 at 10:34 am #

      съгласна съм. но понякога хора, които са били съвсем ОК превъртат и се променят, това пък на какво се дължи?

  2. Lilia Ivanova октомври 6, 2012 at 1:09 pm #

    Шопите казват мъдро: л***о на клечка!
    Кратко, ясно, изчерпателно!

    • anadinkova октомври 7, 2012 at 10:31 am #

      наистина много ясно, но въпроса е как се решаваш да станеш такова или просто на някои хора с им идва отвътре?

      • jannii октомври 7, 2012 at 1:19 pm #

        Опит за обяснение, както за теб, така и за мен самата:

        Тези хора не знаят, че са превъртели или са/станали л…а на клечка. Нещо в живота им дава повод да мислят, че превъзхождат околните – успех в работата, повече пари, повече дрехи, повече деца, повече мъже – все нещо в повече. И много често околните им дават повод да си мислят, че това „в повече“ наистина е повече, защото ги обсъждат, оглеждат, мислят за тях, а това, което трябва да направят е да стоят настрани и да гледат да не се оцапат.
        Хората обаче трудно стоят настрани, защото им е скучно, любопитни са или завистливи и ето кръгът се затваря и вземащите се на сериозно наистина са взети на сериозно.
        За мен важничещите хора са едни от най-цапащите живота ми и затова се опитвам да стоя възможно най-далече от тях. Не винаги е възможно, за съжаление.

      • anadinkova октомври 7, 2012 at 10:11 pm #

        Това с имането в повече е много важно – изглежда, за много хора. А в крайна сметка колкото повече имаш,толкова повече време губиш да му бършеш праха на многото и толкова по-малко време за себе си ти остава.
        Моето обяснение е, че понягоа (особено някои хора) имат нуждата да се чувстват важни.

  3. Бени октомври 15, 2012 at 4:55 pm #

    Според мен голяма част от това е в детството и съзряването – как средата ти реагира спрямо „провалите“ и грешките ти и т.н.
    Извън темата – не съм отваряла блога ти от около месец и колко нови и интересни неща намирам – голям кеф 🙂

    • anadinkova октомври 15, 2012 at 4:58 pm #

      луд умора няма – нали знаеш 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: