За постовете в социалните мрежи

16 Окт

На какъв принцип подбирате хората, които прибавяте за приятели във Facebook? Аз нямам принцип, прибавям всякакви хора: бивши съученици, бивши колеги от университета или от предишните ми местоработи, родителите на съучениците на хлапето, учителите на хлапето, приятели блогъри, приятели журналисти или познати, които живеят на другия край на света и това е единствения лесен и примитивно-визуален начин да поддържаме редовно връзка.

И така понякога (само понякога) когато поствам най-различни неща започвам да се замислям дали са подходящи са шарената и разнообразна аудитория, която представляват Facebook приятелите ми.

Понякога слагам вдъхновяващи снимки, мисли или фотографии от прелестни кътчета, но друг път съм цинична, крайна и може би дори капка брутална.

Понякога се притеснявам, защото знам, че има реална опасност някой да се засегне или да приема нещо лично. Понякога не се притеснявам ни най-малко, защото ако някой от приятелите ми във Facebook постне нещо, което ме притеснило какъвто и да е начин – питам – какво, защо и нещата се изясняват. За това се надявам и останалите да подходят по същия начин.

Наскоро ми попадна един списък с неща, които не бива да се постват – и се успокоих! В списъка имаше (по памет) следните снимки: по бански на плажа (почти на ръба съм! – виж ми head cover снимката), в пияно състояние – аз слагам само на вино, когато ходя на дегустации, детски или голи бебешки (и двете не слагам – намирам за изключително погрешно и признак на лош вкус да пердашиш детето си навсякъде, особено ако снимките имат художествена стойност клоняща към 0), описания на личния живот, ругатни към шефа и работата изобщо….

Списъкът продължаваше, не мога да възпроизведа друго.

Успокоих се – всичко е ок, никъде не пише да не се критикува (било то и остро!) правителството, например!

Advertisements

2 Коментари to “За постовете в социалните мрежи”

  1. Maria октомври 16, 2012 at 3:15 pm #

    Не прибавям хора, които не познавам лично (вече). Тези, които са ми досадни, а няма как да изтрия, скривам от нюз-фийда, а на тези, с които не сме особено близки задавам ограничен достъп.
    Най-сигурният начин да не засегнеш някого е просто да не публикуваш нищо. А хората, които страдат от параноя относно личната информация и държат на строга конфиденциалност, най-добре да изтрият профилите си. Социалните мрежи са за СПОДЕЛЯНЕ и всякакви „Ох, ах, ама как, защо, кой“ са ми крайно досадни и неразбираеми.

  2. Iancho ноември 18, 2012 at 3:30 pm #

    „Бих ли излязъл с XYZ на кафе/бира?“
    Да – accept. Не – ignore.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: