Училищни изпълнения – започна се

20 Ноем

Когато бях малка бях побойничка. Бях второто по височина момиче още от първи клас и някак си физически ми беше невъзможно да се примиря с факта, че някакъв младеж, който ми стига до брадата ще ме юрка, пощипва или изобщо ще си позволява да ме дразни.

Когато с Ади тръгнахме по детските площадки се опитвах да я възпитавам в духа на приятелството и добрите маниери, като й обръщах внимание, че да се посяга и да се удря не е добре. Лоша идея. Тя се оказваше набитото дете на детските площадки. За това сложих нещата на кантар и обясних, че ако някой й посегне – то тя трябва да се защити чрез един от следните начини – повика някой възрастен за помощ (мен или който е с нея в момента), оплаче се на родителите на детето, което й посяга, опита се да вразуми детето с думи и накрая се защити със сила. Като при нужда да комбинира от горното.

Ади е нормално дете със силен характер, лично мнение и на моменти е леко по-темпераментна и дива. Аз на нейната възраст бях същата, но с елементи на силно притеснение и повече послушание.

Отдавна вече не се опитвам да й казвам, че трябва да бъде приятелка с всички деца на всяка цена, поради простата причина, че това е безкрайно нереалистично. Аз не съм приятелка с всички, които познавам – не мога да общувам с всички хора, които срещам, имам своите предпочитания, както и хората, които се срещат с мен впрочем. Едно време, когато бяхме деца ни набиваха в главите, че сме равни, че трябва да сме приятели, че всеки е приятел с всеки. Не, това са глупости! Истината е следната: всеки с всеки срещу всеки. Един ден си приятел с този, другия ден с онзи, пътищата по които поемаме в живота ни разделят от едни хора, но ни сближават с други. Така е и с децата.

Старая се да науча Ади на някои важни за мен неща, като това, че да се държиш добре и с уважение към другите е въпрос на лично уважение, че не бива да нападаш и да биеш пръв, че да завиждаш е пълна загуба на време и енергия, че да се мъчиш да спечелиш приятелството на човек, който се държи лошо с теб е безсмислено, че не бива да лъжеш и да крадеш, че е важно каквото и да направиш, после да се чувстваш добре, а не зле – как се чувстваш и дали е леко на сърцето ти е най-верният показател. И най-важното, че винаги ще я обичам, независимо какво направи и тя за мен е най-важният човек на света.

Сега обаче Ади понякога е малко по-рязка в училище с други деца, които приемат нещата сериозно и в следствие на което аз водя разговори с техните родители. После аз разпитвам Ади, чувам нейната версия и сглобявам историята.

После си говорим – кое е добре и кое не да се прави. И после разсъждавам дълго дали съм й дала най-добрите съвети.
Опитвам се да стъпвам внимателно по този тънък лед: трябва да обърна внимание на случката, без да покажа, че защитавам прекомерно друго дете, защото иначе рискувам да нараня егото й. Трябва да й обясня кое е добро/правилно/подходящо без да стана досадна и да я отегча. Трябва да извадя някаква поука, която да мога в последствие да използвам лесно.

И после се отдръпвам назад, защото не искам да съм патерицата в живота й. Искам да се научи сама да прави избори – дори и грешни, дори да загуби някоя приятелка – така ще се научи какво не бива да прави. Искам да се научи да не разчита за всичко на мен.

До сега аз не съм се оплаквала на родители за постъпки на децата им. След сериозен размисъл днес реших, че няма и да го правя – освен ако не става въпрос за нещо наистина сериозно.

Адриана трябва да се научи да се справя и да се защитава сама – това е едно от основните умения, което ще гарантира бъдещето й оцеляване.

Advertisements

4 Коментари to “Училищни изпълнения – започна се”

  1. Ангелина Присадашка ноември 21, 2012 at 11:57 am #

    Написаното е абсолютно вярно. И аз уча моя четири годишен син на същото. Но…. навън е съвсем друго. Как обясняваш противоречията, когато той/тя вижда, че всъщност нещата стават по друг начин. Отивате на площадката/детската градина/училището/магазина и той вижда, че грубоста и физическата сила надделяват и никой неправи завележка и ненаказва за това и често той е набит/изблъскан и .т. н. Какво казваш когато питащите очи на детето ти се обърнат към теб и ти знаеш, че е учудено и иска отговор.
    Мисля, че обществото ни все повече се разделя на ниво възпитание. Дали е жалко или не, не мога да кажа.

    • anadinkova ноември 21, 2012 at 2:25 pm #

      На моменти е много трудно да се балансира – наистина. Но ми прави впечатление, че хлапето все по-добре успява да разбере в коя ситуация как трябва да се държи и кога да е по-агресивна, както и кога да е по-спокойна

  2. Диана Банкова ноември 21, 2012 at 2:23 pm #

    Съгласна съм с всичко написано, но и аз често си задавам въпроса как да обясня противоречията. Защото аз непрекъснато обяснявам, че всеки отговаря за собствените си постъпки били те добри или не; че лошото поведение/постъпка на другия, не е извинение за твоето лошо поведение/постъпка. Обяснявам как не трябва да нападаш пръв, но и не трябва да се оставяш теб да те нападат, но действителността е друга, агресията е навсякъде и много родители поощряват грубостта и стремежа „пръв на всяка цена“.
    Не винаги намирам верният път, но се опитвам.
    Действителността и обкръжението непрекъснато ми противоречат за съжаление – в градината пред блока/детската градина/магазина.
    Защото докато аз обяснявам, че боят не е решение на проблема и че войната е лошо нещо техните връстници се бият и ругаят пред очите на люпещите семки родители.
    Често казано все по-трудно ми става да удържам фронта.

    • anadinkova ноември 21, 2012 at 2:30 pm #

      Моите дорители са ме възпитавали добре, даже по-добре отколкото е необходимо за нуждите ми в ежедневието и ми коства години да се боря със себе си, за да бъда по-отракана. Сега не искам да причиня това на дъщеря си. Опитвам се да й давам личен пример – къде и как да се държи, за да може после сама да преценява.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: