Първите седем

4 Дек

Вчера Адриана навърши 7. Значи най-важните години, в които е трябвало да я възпитам са приключили, така ли?

В момента изобщо не съм в настроение за дългите прочувствени постове, които създавам когато разсъждавам по темите: дъщеря ми и аз, добра майка ли съм или не и сходни. Искам само да маркирам този ден, да запомня днешните си страхове и несигурност, притеснения и безрезервна любов към детето си.

Изобщо не съм убедена, че съм научила Ади на важните неща, на правилните неща и изобщо на неща, които ще й помагат в живота.

Надявам се да знае, че ще бъда до нея и ще я подкрепям винаги.

И знам, че съм й предала моята страст – онази луда емоция, която влагам в нещата в които вярвам, обичам и считам за правилни. Събота сутринта – на 1-ви декември тя каза, че когато порасне иска да бъде като мен и да работи същото, което работя аз с малкото уточнение: не съм сигурна, че разбирам точно какво работиш, но щом се вълнуваш толкова, значи трябва да е нещо интересно. След това добави: или знаеш ли, може ли да стана журналистка?

Събота беше първото издание на TEDxMladostWomen и покрай организацията последните дни на ноември нямах абсолютно никакво време за домакинстване, готвене и много други неща. Странното обаче е, че за едно дете явно това не е най-важното, по-важно е да вижда лудостта и ентусиазма в очите на майка си. Явно за моето дете това е много по-въздействащо отколкото всичко останало. Защото никога преди – дори когато съм била голям шеф в корпорация не е искала да бъде като мен. Децата са детектор за щастие и истина.

Бъди каквато пожелаеш, мило дете! Избери си каквато искаш професия, учи каквото искаш и расти любопитна, дива, необуздана и своенравна и бъди каквато пожелаеш. А аз ще съм там някъде до теб, за да ти помагам ако имаш нужда от помощ.

Ред сълзи, ред сополи,
Мама

Advertisements

9 Коментари to “Първите седем”

  1. Мартин Свирчев декември 4, 2012 at 11:46 am #

    Няма нищо по-прекрасно от това да знаеш, че детето иска да прилича и да бъде като теб. И да знае, че там някъде винаги има някой, който мисли и бди над него .

    • anadinkova декември 4, 2012 at 11:48 am #

      не знам до колко е прекрасно детето ми да иска да бъде като мен, ами ако всъщност съм откачен психопат? човек трябва винаги да има 1 наум и добър коректив за поведение

      • Мартин Свирчев декември 4, 2012 at 11:54 am #

        Имах предвид положителните качества, които имаме като родители. Така или иначе все по-нещо децата приличат на нас, а откачените психопати дали са способни да отразят подобно признание ? 🙂

      • anadinkova декември 4, 2012 at 12:00 pm #

        всъщност надявам се никога да не ми се налага да разбера на какво са способни психопатите 🙂

  2. Мартин Свирчев декември 4, 2012 at 12:05 pm #

    да, по-далече от тях е най-добре 🙂

  3. Adriana Boneva декември 4, 2012 at 1:20 pm #

    Щастливо детство и сбъдване на всички мечти, Ади!!! ❤
    Щом мама и тате са до теб, всичко ще бъде наред. 😉

    Ани, а снимки, торта, купон?

    • anadinkova декември 4, 2012 at 1:22 pm #

      вчера надомно и спокойна с мама, тате, баба и дядо. купонът с хлапетата предстои 🙂

  4. Милена Илиева декември 5, 2012 at 4:01 am #

    Честит рожден ден на Ади!
    „Децата са детектор за щастие и истина.“.. Много хубаво казано, трогна ме с този пост!

    • anadinkova декември 6, 2012 at 1:22 pm #

      🙂 благодаря!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: