Има някакво неписано правило, според което майките се съревновават. И тази надпревара започва в момента, в който повечето жени разбират, че са бременни: а пък моят корем така, а аз качих толкова килограми, и родих онака, а после кърмих толкова, а междувременно работих, жонглирах с 1000 задачи и си върнах предишната форма за 3 месеца и получих Нобелова награда за мир, но можах да си я взема, защото трябваше да пека цяла нощ сладки за празненството на детето в училище. А да, пропуснах да кажа, че детето ми е гений! Може да е само първи клас, но вече знам, че е принц/принцеса, обречена на успех и със сигурност ще управлява света!
Нужно ли е наистина да бъде така? Понякога се улавям, че полагам повече усилия да си държа устата затворена, отколкото да споделя а пък аз какво правя и да се включа в надпреварата за най-добра майка на десетилетието.
Толкова е объркващо: птиците учат децата си да летят, лъвовете учат своите да ловуват. А ние хората на какво учим своите? Да говорят или по-точно – да се надприказват?
Няма как да не си задавам въпроса: защо е толкова важно за хората, особено за жените и най-вече за майките да бъдат по-добри от останалите? И също така да обясняват на целия свят колко по-добри са във всичко. Какво кара жените да се боря за съвършенство – защото се чувстват неоценени и неполезни вършейки досадните си ежедневни задължения, защото са загърбили амбицията за кариера заради дълга си на майки и съпруги, защото като жени не им достига куража да се борят за завоюването на мъжки територии или друго? Какво налива масло в тази зловеща и често плашеща надпревара за титлата най-добрата майка? И най-вече – какво изобщо ни носи тази титла или е само един тиквен медал?
Ама много добре си го рекла, Ани! И си отговорила на всички въпроси, които си задаваш. Самонадеяното поведение на някои (повечето) мами, прехвърлянето на собствените неосъществени амбиции върху децата им и липсата на осъзнаване, че майчинстовото е мисия, за която не се дават награди, ги/ни превръща в скучни, вечно-говорещи-за-дреболии, стремящи се към някакво ефимерно съвършенство чудовища. И всичко това се прави без осъзнаване, че децата имат нужда да бъдат близо до природата, а не до задушаваща „любов“,
като страничен наблюдател да ти кажа, и ти всеки път като заговориш Ади пред хора, я хвалиш. :Р в което няма нищо лошо де.
е така де, не изключвам себе си от майчината лудост, напротив даже. а и нали съм ти казвала, че пека мъфини до 2 през нощта 🙂
Такова ни е обществото. Ято свраки. Все в чуждата паничка гледаме и все на лъскавко се радваме.
Не е важно да научиш детето си да умее да общува с децата на площадката и да се приспособява към различните хора, а е важно да го покажеш като трофей, който си моделирал по своите възгледи за успех. Не може ти да си велика във всичко, а детето ти да е „просто“ дете, на което не му пука дали на 4 г. може вече да чете.
А казваха, че комунизма ни правел еднакви! Виж какво се случва сега.