Размисли…

21 февр.

Когато преглеждам някои от старите си постове тук, не мога са преодолея усещането, че понякога съм използвала блога за кошче за душевни отпадъци, където да излея бързо и емоционално това, което е в главата и сърцето ми. Замисляйки се по-дълбоко по темата и предвид факта, че все пак ме четат хора – може би това не е най-правилното и уважителното нещо, което съм могла да направя.

От една страна личния блог е лично пространство, в което авторът може да прави каквото си иска. Но от друга страна пък вярвам, че е добре човек да оставя нещо полезно, смислено и конструктивно след себе си.

Така че може би настъпи момента, в който Анкабанка да престане да съществува по начина, по който съществуваше до сега…

3 коментара to “Размисли…”

  1. sugarfreenora февруари 21, 2013 в 3:17 pm #

    Едното не пречи на другото – можеш да оставяш смислени/конструктивни неща след себе си И едновременно с това да споделяш по-лични и откровени неща. Освен това не е лошо понякога да сме егоисти и да мислим не само за това, което блогът носи на читателите ни, а и за това, което ни дава на нас като изживяване и трибуна. Не мисля че едното трябва да страда заради другото, в която и да е посока. 🙂

  2. Maria февруари 28, 2013 в 3:07 pm #

    Ани, няма нищо по-ценно от това да пишеш/публикуваш за себе си. Не ги мисли читателите.

    • anadinkova март 8, 2013 в 7:53 pm #

      Както казваше старият доктор в Пирдоп: И на всичко чадо – майната му! 🙂

      p.s. само да ти кажа, че май най-сетне ще слея блоговете

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: