Архив | Вкусно RSS feed for this section

Настъргани салати

16 ян.

4

Нали преди време писах, че искам кухненски робот – е, имам си вече. Точно този от картинката!

Когато машината пристигна вкъщи изпаднах в лека паника: кашонът беше огромен и отне половин ден пререждане и изхвърляне на стари неща (а мен не ме бива особено много в сбогуването със старите вещи), за да намеря място за новата си придобивка. Следващата половина от деня четох ръководство и плахо и предпазливо разучавах кое как се сглобява и разглобява и кой нож на каква скорост се използва.

В един момент дори ме обзе опасението: дали пък не сбърках? Дали ще го използвам чак толкова много този робот? Ами, да оказва се, че го използвам! До сега не съм използвала само ножа за рязане на картофи (за пържене, предполагам) и приставката за месена.

Най-удобното е, че има огромна купа/кана. Така правя по литър+ сок от портокали и огромни количества от любимата ми салата, която преди се налагаше мама да ми прави и носи (егати резила, нали!) салата от настъргани червено цвекло, ряпа и моркови. Смесвам всякакви репи: бяла, черна, червена + цвеклото, а напоследък и с моркови. Върви с много зехтин и малко балсамов оцет. Като гарнитура на месо е просто великолепно!

p.s. мисля да си поставя някакво кулинарно предизвикателство: по едно ново ястие на седмица, да видим как ще се получи

Супа със скариди и картофи

15 ян.

Отдавна не бях писала рецепти тук, а онзи ден се заговорих се една приятелка на тема рецепти със скариди и се сетих за една от любимите ми супи, именно със скариди и картофи. Великолепна е, особено за по-студено време. Всъщност в оригиналната рецепта пише chowder, което е по-гъста супа от обикновената бистра супа, но поради на повече думички за същото – си остава само „супа“.

Както всички рецепти, които съм споделяла тук ще има оригиналната версия и моят начин, ето какво ви е нужно:

  • 600 гр. сурови средни скариди – според количеството супа, което искам да сготвя слагам 1 или 2 пакета замразени такива. Или 1 пакет ако е по-голям – от 500 гр. нагоре
  • Царевицата от 3 кочана – аз слагам 1 пакет замразена такава
  • 2 стръка праз лук, само бялата част – аз слагам повече – на око, като добавям и част от зелената леко по-твърда част
  • 2 скилидки чесън – аз слагам повече – на око
  • 650 гр. картофи обелени и нарязани на кубчета 1,5 см. – аз слагам отново на око, в зависимост от това колко гъста искам да направя супата
  • 3 чаши (750 мл.) рибен или пилешки бульон – аз слагам 1 кубче зеленчуков
  • 1 ½ чаши (350 мл.) мляко – често и тук слагам на око
  • 1 чаша (250 мл.) течна сметана – понякога за сметка на млякото наблягам повече на сметаната
  • 1 супена лъжица зехтин – може би слагам повече, познавайки се….
  • Щипка лют/кайенски пипер
  • 3 супени лъжици нарязан пресен магданоз – понякога прескачам тази стъпка за сметка на черен пипер

Начин на приготвяне:

Скаридите – ако са пресни цели с черупки/люспи (как им се казват тези неща на скаридите?) се обелват и нарязват на дребно/половинки. Аз използвам замразени за улеснение – само ги вадя от плика и ги оставям на стайна температура в купа.

Царевицата – се реже с но от кочана. Аз използвам замразена и както скаридите я слагам в купа на стайна температура.

Празът се реже на ситно, зехтинът се сипва в тенджера и се загрява, добавя се празът и се задушава на среден огън за около 5 минути, добавят се нарязаният на ситно чесън и се задушава за около 30 секунди, добавят се картофите, млякото и бульонът и всичко се оставя да къкри за около 20 минути. Взимат се две чаши от супата (около 500 мл.) и се пасират до съвсем гладко, след което се връщат обратно в тенджерата и супата се оставя да покъкри още малко. Добавят се скаридите и се оставя супата да поври още 10-тина минути. Накрая се изсипват сметаната, лютия/кайенски пипер и магданозът. Къкри така още около 2-3 минути. Накрая се посолява на вкус.

Коледната трапеза

11 дек.

Няма Коледа без коледна трапеза – неуспорим факт. Последните години, след като бойкотирах подаръците и преекспонираната еуфория, събирането на семейството около масата стана още по-важно за мен и близките ми.

ikea4-1

Поради тази причина приех без да се замисля дори за секунда поканата на IKEA да участвам в четвъртата ИКЕА среща за родители на тема: Мисия възможна – декорация на празнична трапеза заедно с децата.

Заповядайте в събота, 15 декември от 11:00 часа в ресторанта на ИКЕА, където с прекрасната Мария Станчева, редактор и декоратор от списание Grazia ще се забавляваме, ще украсяваме коледни трапези и не на последно място – ще има и подаръци!

Последните две години Ади е моят най-верен помошник: помага за готвенето, за подготовката и декорацията на коледните сладки, за подредбата на масата и дори за музиката! Вълнуващо е, когато и малчуганите участват в празничните приготовления, а в IKEA предколедно определено може да се намерят доста занимания именно за тях. Елате в събота, за да се забавляваме заедно.

До скоро!

Теменужки

27 авг.

Ровейки из интернет попаднах на сайта-лексикон на Захарни заводи, в който хората си споделят спомените за някои (емблематични за моето детство) захарни бонбони.

Така аз се сетих как като дете организирахме състезания кой ще има най-лилав език, което на практика означаваше кой за най-кратко време ще изяде най-много теменужки.

Със сигурност не е била най-полезната игра, но колко беше вкусно и забавно.

Носталгия, това е положението!

Да сготвиш в IKEA

7 май

Този уикенд в IKEA имаше демонстрации на живо как се приготвят някои типични шведски ястия. Аз бях в събота – и беше супер забавно! Много благодаря на целия team на IKEA, на майстор-готвач Радостин Харутюнян и Маргарита и на Гери за поканата 🙂
Самото готвене беше в една от кухните в самия магазин, което в първия момент ме изненада, защото мислех, че ще се готви около или в самия ресторант на магазина. Но всъщност да се готви в една истинска на 100% обзаведена и оборудвана IKEA кухня се оказа много забавно. Аз периодично се провиквах с неща от типа – „виждаш ли това ренде с контейнерче? Ето такова искам!” Рендето и Събина го споменава в нейния разказ.
Бях с Адриана и Александър, а после дойдоха и Събина и Крис и наши семейни приятели с тяхната дъщеричка и лудницата стана пълна! Хубавото беше, че срещу напълно обзаведената кухня имаше и напълно обзаведена трапезария, в която освен обикновените столове имаше и детско столче за хранене, а в него – кукла, а самата кукла си имаше и други играчки! Хлапето хубаво си поигра, после добре похапна и накрая каза – хайде сега ме води в ресторанта, за да си изям тортичката!
Готвихме: салата с чери домати и скариди, сьомга със задушени зеленчуци и рьощи. Нищо сложно, но пък много вкусно! Ето две хитрини, които научих и мисля да прилагам често и по всякакъв повод:
Солта да се слага в дресинга и като така да се слага най-накрая върху готовото ястие. Дресинга, който използвахме беше: зехтин, сол, лимонов и портокалов сок. Как до сега не съм се сетила да съчетая портокал с лимона!
Прекрасен начин да се сервира чери домат – като се цепне на кръст, запече се за няколко минути и в разрязаната част се поставят листенца мента.
Рьощите – или картофените кюфтета – са мое дело! Събина като дойде пое щафетата, а ние потеглихме, защото хлапетата искаха „навънка“

Ето и снимки:

Още снимки от поредицата – блогъри нападат IKEA, за да готвят и ядат – в другия блог!

p.s. тази година ми предстои ремонт, така че използвах повода да се огледам още веднъж за идеи. От сега ме е страх с какво се захващам!

Кръжок по зехтинознание

13 апр.

Има някои неща в живота, които предполагаш, че ще харесаш и ще ти допаднат още преди дори да си ги пробвал. Така беше с дегустациите на вино (и след това пиенето му), за които писах в другия блог. Така беше и вчера с дегустацията или кръжока – както по-правилно го бяха кръстили организаторите от Института Сервантес – Силата на зехтина. Култура, наука и гастрономия.

За събитието накратко: беше на последния етаж на Института Сервантес, където таваните са скосени, а едно от помещенията е оборудвано с малка кухня и обстановката е почти интимна и приятелска. Имаше нагледно приготвяне, а след това и похапване на типичната испанска закуска, за която ни разказаха подробно Алберно Моя (шеф-готвач) и Хосе Лопес (лекар), които след това ни говориха и за свойствата на зехтина – защо е полезен, с какво е подходящ и как се дегустира.

По време на закуската си дадох сметка, че обикновено закусвам както трябва само когато пътувам и спя в хотел с включена закуска. В ежедневието си пия едно кафе, вода и хапвам нещо на крак на тагадък.

Та – да се върнем към закуската! Както в повечето средиземноморски страни, където храната принципно е важна, в Испания семейството се събирало на масата и преди старта на деня, за да се нахрани добре и да се зареди с енергия в сплотената семейна компания. Колко ми хареса тази концепция! А самата закуска включва: кафе/чай по избор, мед, сок от портокали, хляб – за предпочитане пълнозърнест, зехтин, салса от домати – прясно настъргани и вкусени с малко сол и зехтин, хамон (испанска сушена шунка, която прилича на италианското прошуто), нарязани плодове и задължително някакъв млечен продукт – вчера това беше кисело мляко.

Аз на тази закуска бих могла принципно да живея целогодишно! Няма разделно хранене и комбиниране на храни – в испанската закуска се оказва, че се яде всичко, което ти дава сили, енергия и всичко полезно, което трябва организма ни да извлече от храната в крайна сметка.

За научната част: положението в развитите страни и западна Европа е трагично, защото поне половината от населението са с някаква степен на наднормено тегло. И тук не се коментира естетическия аспект от нещата, а здравословния. Няма да изнасям лекции, защото последните две години спортната ми активност граничи с 0, добре, че поне се храня правилно.

Но идеята в общи линии е следната: да се спазва добър хранителен режим, да се яде правилно и основно полезни храни, да се използва зехтин – който освен вкусовите си качества има и много хранителни такива и да се пийва вино. Йо! А да – и да се движим повечко, но това понеже нямаше общо със зехтина само го споменавам набързо – но си го знаем, нали? – спорт & здраве!

За дегустацията на зехтин: принципа е като при дегустацията на вино, но се прибавя и ябълка. Т.е. трябва ви добър зехтин, винени чаши, нарязах хляб, вода и ябълка – която обира вкуса от предходния зехтин и така по-лесно се разграничават вкусовете. Всъщност не си давах сметка колко са общите неща между зехтина и виното – може да се произвеждат само от един сорт или да бъдат купаж, съхраняват се най-добре с стъклени бутилки, окисляват се от кислорода и не на последно място – подхождат на всичко!

Още нещо научих вчера, че Испания е най-големият производител на зехтин в света. Но някак е разбираемо, аз съм живяла между Гърция и Италия и някак съм свикнала с предлаганите там разновидности на зехтин.

На частта за ползите от зехтина аз малко се разсейвах, защото така или иначе готвя основно със зехтин. Обаче пържолите ги правя с масло, холестеролна бомба е, обаче е супер вкусно! Иначе зехтин слагам на всичко: салати, печени зеленчуци, готвене всякакво, пържене и т.н.

И така извода от вчерашния ден може да се синтезира в: хранете се добре (добре в смисъл полезно), пийвайте вино,
движете се повече и се радвайте на живота. Амин!

Мусака

15 мар.

Има един леко просташки лаф, че идеалната жена трябва да умее да прави 70 неща – 69 и муска.

С това темпо, с което експериментирам всеки път, когато правя мусака мисля, че аз ще го докарам до 70 вида мусака.
Забавната част е, че винаги има елемента на изненада, никога яденето не е скучно и еднакво. Но разбира се не се знае дали изобщо ще се получи добре или не. Освен това готвя на око и никога не си записвам какво точно правя. Но тъй като последната ми мусака се получи добре, мисля да споделя как я направих.

Кайма:
Около половин килограм телешка и около половин килограм смес
4 глави лук
1 стрък праз лук
2 патладжана
1 голям буркан белени домати
Картофи – колкото поеме, нарязани на филийки

Подправки:
Черен пипер
Червен пипер
Сол
Сух магданоз
Сухи листа от целина

Заливка: 4 яйца, 1 кофичка кисело мляко, щипка сода

Лукът нарязан на ситно се задушава в зехтин, като след 5 минути се прибавя праза, когато е почти готово се слага и каймата. След около 10-тина минути се добавя патладжана (предварително изкиснат в солена вода и нарязан на малки кубчета). След още 5 минути се добавят доматите. Така се оставя да къкри за няколко минути и се добавят подправките, с които къкри докато си отпуснат ароматите – за около 5 минути. Ако сместа е останала много водна трябва да покъкри още, докато се сгъсти.

Междувременно картофите се нарязват на тънки филийки и ако не разполагате с достатъчно време за печене ги сварете за около 8 минути в подсолена вода. После се отцеждат.

Дълбока тава се намазва със зехтин и се подреждат картофите, отгоре се изсипва плънката – кайма+лук+домати+парладжани. Аз покрих с картофи и това беше, но би могло да се редува: картофи, плънка, картофи, плънка и отгоре картофи. Пече се докато картофите хванат лека коричка и станат златисти. Тогава се изсипва заливката и се пече за още около 20-тина минути или докато заливката стане златисто-кафява. Аз слагам малко сода в заливката, за да шупне и стане по –пухкава.

Харесвам и мусака с пържени патладжани – но е прекалено трудоемко и доста по-калорично, а и трудно проветрявам къщата след това, за това обикновено я правя май 1 път в годината.

Шоколад

11 мар.

Преди няколко дни бях на дегустация на шоколад. Какъв сладък е животът понякога, нали?

Мария беше така добра да ни приюти в нейния Gastronome и да ни запознае с Мария и Венсан Гайо и техният шоколад, който като тяхна рожба носи името на фамилията им – Гайо (ударението е на о-то).

Те двамата не са сладкари, и шоколатиери (опитах се да си преведа chocolatier, но изобщо не знам има ли я тази дума) не са. Обаче шоколадът е тяхната страст. Аз харесвам хора със страст, които имат достатъчно кураж, за да решат да променят живота си и да го завъртят около това, което обичат да правят. С шоколад са започнали да се занимават пред няколко години като хоби вкъщи, после се потопили и изгубили в този свят, за да изплуват като малки производител.

Предлагат към момента 3 вида шоколад – Jazz, Pop и Blues. Аз лично се влюбих в Blues – държа си го в шкафа и на никого
не давам, честно!

За да не ви отегчавам излишно с описания на шоколад – най-добре да го пробвате, продава се в Gastronome. За семейство Гайо можете да прочетете тук, а също така и да разгледате прекрасните снимки на Мария от презентацията.

Освен това можете и да си направите брауни с този шоколад, следвайки рецептата на Йоана.

А аз, в този леко смръчкан неделен ден, се оттеглям с книга, кафе и парче шоколад.

Захаросана Коледа

22 дек.

Какво се случва, когато измиеш прозорците, а после печеш и глазираш коледни сладки до 2 през нощта? Събуждаш се в зимна приказка.

Днес София е снежна и докато колелата на колите и краката на хората на се превърнали снежно-белите улици в кални кафяви полу-заледени кишави локви всичко е красиво, пухкаво и празнично.
Вчера вечерта опекох Коледните сладки за училището на хлапето, ето малко снимки от резултата:

Рецептата, която използвах тази година е следната:

6 чаени чаши брашно – моите чаши го докараха точно до 1 кг
250 гр. меко масло
2 яйца
1 и ½ чаша петмез от грозде – или нещо подобно, не знам как се казва – страхотен подсладител е обаче!
½ чаша кафява захар
3 супени лъжици канела на прах
3 супени лъжици джинджифил на прах
1 супена лъжица индийско орехче на прах
2 чаени лъжици сода
2 чаени лъжици бакпулвер

Когато омесих тестото стана на трохи и много маслено и тъкмо си мислех да го засиля в кофата хлапето даде гениалната идея да добавя вода. Получи се много плътно гладко тесто, което поради огромния обем месих на малки отделни топки, като добавях вода с чаена лъжичка за всяка.

Не знам на колко пекох – фурната ми полудя – на 180 едвам ги печеше, а на 160 ги прегаряше – пълна мистерия! Така някои сладки леко се попрепекоха, но вече са изядени, така че не мога да ги покажа.

От изпечените сладки направих три коледни елхи, а другите украсих с глазура и листа и звезди от фондан, които си бях приготвила отпреди, за да са напълно сухи, ето ги:

За фондана използвах рецептата на Йоана – миналата година се пробвах и с други, но ми се получи нещо, което много повече приличаше на гипс, отколкото на фондан:

640 гр. пудра захар
1 суп. лъж. желатин
60 мл. вода
75 гр. царевично нишесте – аз имах картофено, за това го сложих него

Фондана превърнах в глазура, като го стоплих в микровълновата с малко вода. После или мацах с четка – която е голяма и стана размазано или изстисквах от пош – доста лесно, особено когато си го купиш готов и му отрежеш дупка точно колкото на теб ти трябва, а не разчиташ на накрайници!

Тази година си купих много хубави неща от магазина за сладкарски принадлежности на ул. Неофит Рилски – не е истина какви разкошотии има там, направо с часова мога да седя там! Обаче за магазина може би друг път по-подробно.

Ето готовите резултати – по-скоро част от тях, защото най-хубавите и добре украсени заминаха за закуската на хлапетата в училище – дано да ги харесат!

Коледа без подаръци

19 дек.

Миналата година започнах да си давам сметка колко е безумна цялата тази истерия около Коледните подаръци. Губиш ужасно много време, за да се буташ по магазини и молове, хвърляш доста пари, защото искаш да купиш нещо по-така или хубаво или поне качествено и накрая си изнервен до безобразие и искаш само да се прибереш, да отвориш бутилка вино и да изчезнеш чак до 5-ти януари.

Ако ти е познато, значи ме разбираш.

Миналата Коледа – къде защото не ми се харчеха пари за глупости, къде защото едвам ходех и отказах да обикалям магазините куцайки и да се блъскам с тълпите обезумели купувачи – бойкотирах подаръците.
Тази година ще бъде същото, но в усъвършенстван вид. Списъка ми за Коледни подаръци включва само 2 бр.:

1 – за детето
2 – за училището на детето, където ще си разменят подаръци с томбола.

За всички останали – ще отделя цели два дни (утре и другиден), което е много, ама много време, за да им приготвя печени сладкиши. Даже тази година съм се подготвила: с домашно направена украса от домашно умесен цветен фондан.

И така тази Коледа за мен няма да бъде празник на консуматорското общество над здравия разум – а истински топъл, уютен и весел семеен празник.

А, да – ако чак пък толкова много някой държи да ми прави подарък – нека бъде вино!