Коледната трапеза

Няма Коледа без коледна трапеза – неуспорим факт. Последните години, след като бойкотирах подаръците и преекспонираната еуфория, събирането на семейството около масата стана още по-важно за мен и близките ми.

Поради тази причина приех без да се замисля дори за секунда поканата на IKEA да участвам в четвъртата ИКЕА среща за родители на тема: Мисия възможна – декорация на празнична трапеза заедно с децата.

Заповядайте в събота, 15 декември от 11:00 часа в ресторанта на ИКЕА, където с прекрасната Мария Станчева, редактор и декоратор от списание Grazia ще се забавляваме, ще украсяваме коледни трапези и не на последно място – ще има и подаръци!

Последните две години Ади е моят най-верен помошник: помага за готвенето, за подготовката и декорацията на коледните сладки, за подредбата на масата и дори за музиката! Вълнуващо е, когато и малчуганите участват в празничните приготовления, а в IKEA предколедно определено може да се намерят доста занимания именно за тях. Елате в събота, за да се забавляваме заедно.

До скоро!

Камбанка и тайната на крилете

Днес с Ади гледахме Камбанка и тайната на крилете.

Аз бях предубедена, тя ентусиазирана – класика! Резултатът: и на двете ни хареса!

Излишно е да казвам, че малките момиченца винаги харесват приказни истории са вълшебства, феи и приказни места. Излишно е да казвам, че аз съм крайно предубедена към повечето филмчета за малки момиченца, защото след какви ли не принцеси вече ми идва да крещя, но Дизни са се представили (за пореден път!) с това да се харесат дори на майките-чудовища като мен! Розовото е в рамките на допустимото, момичетата са калпазанки и авантюристки, които обаче държат на важни ценности: любов, приятелство, доверие и дори авторитет.

Ади ми беше обещала да напише какво мисли и тя за филма, но в момента е твърде развълнувана и само каза да споделя, че тя е Снежинка. Разбирайте, че никое други момиченце не бива вече да си заплюва Снежинка. Край! Това е положението! – избирайте си останалите феи на воля!

Допълнение: сега Ади чака зимата с още по-голямо нетърпение, за да кара ски (лудо както татко – цитат). А аз съм безкрайно доволна!

Ето ви и трейлър:

Бейби Авон

Ако някой иска да спори с Адриана как се произнася Baby Avon – да заповяда! Според нея е Бейби Авон. Точка. И да не я обърквам, какъв е този Ейвън, няма такова нещо! Пише си ясно – Авон. Защо Baby обаче не е баби или още по-добре бабу – е друга тема.

Преди известно време хлапето се сдоби с 4 продукта от новата линия на Avon предназначена за бебета. След серия писъци, подскоци и разлят шампоан на килима ги подредихме прилежно в един шкаф и започваме да ги включваме поетапно, като до сега сме използвали омекотяващото мляко и душ-гела. Ади е доволна, поради две прости причини – първо флаконите не са много големи и може сама да ги отваря/затваря и да си взима колкото количество й е нужно и второ миризмата им е лека и нежна – важен фактор за дете, което не харесва силно ароматизирани продукти.

Плюсовете от моята гледна точка – миризмата наистина не е натрапчива, на мен ми миришат на бебешки сапуни и талк/пудра. Душ-гела се отмива лесно, без да прави много пяна и не изсушава кожата. Млякото се разнася лесно, попива бързо и не лепне по кожата. Не видях в описанието на съставките да има Парабени, другите съставки не мога да коментирам.

Допълнителен бонус (който всъщност не е за подценяване): на опаковките е нарисувано малко сладко бебче, флаконите са бели, надписите са с нежни цветове. На фона на всичко останало, което е минало през домът и по-специално банята ни (може би с изключение само на продуктите на Chicco) и предвид ужасните шарени флакони с абсурдни детски герои – тип панаира на лудите, тези са идеални!

Храбро сърце

Ади обожава филмите на Pixar. Никак не е учудващо, нали? За това, когато получих покана за предварителната прожекция на Храбро сърце пренаредих програмата си така, че да мога да я заведа.

Това е първият определено по-момичешки филм на Disney & Pixar и като така Ади го хареса изключително много. Освен това ми помогна да проведа с нея един изключително важен разговор: за отношенията ни и защо понякога майките знаят повече от децата. Предполагам, че всеки родител изживява сблъсък с децата си – кой какво иска и кой какво абсолютно отказва да слуша. Болна и безкрайна тема.

Но да се върнем на филма – определено е прекрасен и си заслужава да се гледа. Ние гледахме на 3D, но предполагам, че и обикновена 2D прожекция ще бъде ОК. Премиерата е на 3 август, а ние вече го чакаме с нетърпение на DVD, за да го прибавим в колекцията до Колите, Търсенето на Немо, Рататуй, Уол-и, В небето…

За опита

Нямам претенции да съм добра майка. Никакви даже. Старая се да съм добра майка, но не винаги ми се получава – губя търпение, повишавам тон и често съм ужасно джаста-праста. Освен това харесвам разни слогани от типа на : Good moms have sticky floors, dirty ovens and happy children. И дълбоко вярвам, че децата (особено като малки) имат нужда от две неща: безусловна любов и добра храна.

А когато децата започнат да поотрастват имат нужда да им покажеш света: възможно най-безстрастно. За това е важно да натрупват опит – всякакъв! Да виждат планини и морета, градове и села, животни в зоологическите градини, но и такива на свобода, филми, музика, списания и книги, пътешествия, приключения, но и спокойни вечери на настолни игри, концерти, класическа музика и опера, но и MTV, музеи и галерии, но и да гледат със широко отворени очи и живия свят, който ги заобикаля.

И всичко това е важно не само заради забавлението, а и заради опита, който се трупа, заради спомените, които се формират и не на последно място и заради пътя, който един ден детето ще избере за себе си.

И така – важно е да покажеш колко голям, шарен и интересен може да бъде света, да не позволяваш на едно хлапе никого да казва „скучно ми е“, защото винаги, ама абсолютно винаги може да се намери нещо ново и различно за правене. Важно също така е да не прехвърляш собствените си мечти, надежди и нереализирани амбиции върху детето, защото така никой няма да бъде щастлив накрая.

Коледният подарък на Адриана

Както вече писах – тази Коледа мина без подаръци, само детето намаза.

Подаръците на Адриана включват плюшено куче (на снимката), една малка Hello Kitty, която се слага на гумените й обувки (Crocs) и след Нова година на елхата се появиха 2 пакетчета с фигурка-изненада Lego. Похарчените пари за изброените подаръци са под 30 лв., а тя е супер щастлива.

Заключенията са следните:

1. Децата се радват на подаръци – независимо какви са те и съвсем няма значение колко струват
2. Децата се радват на подаръци, които им дават нещо, което искат – Ади иска куче – за това плюшеното играе роля на истинско и не се разделя с него
3. Децата обичат изненадите – независимо от размера
4. Децата обичат стимулите – на Ади баща й обясни, че ако слуша на елхата може да се появяват подаръци от Коледа до Нова година
5. Децата имат нужда от внимание, не от вещи

От размяната на подаръци в училище хлапето получи една игра – Европолия, която е доста занимателна (вдъхновена от Монополи), на нея могат да играят до 5 човека, т.е. и тримата може да се забавляваме и колкото повече играчи има, толкова по-дълго се играе. Около Нова година играхме една игра около 2 часа. Заключението? Подарявайте на децата си игри, на които можете да играете и вие и които ги карат да мислят и да трупат опит.

Заключения

Малко след като се събуди днес, Адриана каза следното:

“По принцип големите не ми пречат, но ако искаш да знаеш на мен на 5 ми е много добре. Не мога да разбера защо трябва да пораствам и да се занимавам с глупости. Много по-интересно е да бъдеш дете. И освен това кожата на петичките ми загрубява, което е ужасно. Никой няма нужда от груби пети.”

Не мога да не се съглася с нея. И аз на нейните години не исках да порастна и намирах живота на възрастните за много глупав.