Архив | деЦки RSS feed for this section

Коледната трапеза

11 дек.

Няма Коледа без коледна трапеза – неуспорим факт. Последните години, след като бойкотирах подаръците и преекспонираната еуфория, събирането на семейството около масата стана още по-важно за мен и близките ми.

ikea4-1

Поради тази причина приех без да се замисля дори за секунда поканата на IKEA да участвам в четвъртата ИКЕА среща за родители на тема: Мисия възможна – декорация на празнична трапеза заедно с децата.

Заповядайте в събота, 15 декември от 11:00 часа в ресторанта на ИКЕА, където с прекрасната Мария Станчева, редактор и декоратор от списание Grazia ще се забавляваме, ще украсяваме коледни трапези и не на последно място – ще има и подаръци!

Последните две години Ади е моят най-верен помошник: помага за готвенето, за подготовката и декорацията на коледните сладки, за подредбата на масата и дори за музиката! Вълнуващо е, когато и малчуганите участват в празничните приготовления, а в IKEA предколедно определено може да се намерят доста занимания именно за тях. Елате в събота, за да се забавляваме заедно.

До скоро!

Камбанка и тайната на крилете

12 сеп.

Днес с Ади гледахме Камбанка и тайната на крилете.

Аз бях предубедена, тя ентусиазирана – класика! Резултатът: и на двете ни хареса!

Излишно е да казвам, че малките момиченца винаги харесват приказни истории са вълшебства, феи и приказни места. Излишно е да казвам, че аз съм крайно предубедена към повечето филмчета за малки момиченца, защото след какви ли не принцеси вече ми идва да крещя, но Дизни са се представили (за пореден път!) с това да се харесат дори на майките-чудовища като мен! Розовото е в рамките на допустимото, момичетата са калпазанки и авантюристки, които обаче държат на важни ценности: любов, приятелство, доверие и дори авторитет.

Ади ми беше обещала да напише какво мисли и тя за филма, но в момента е твърде развълнувана и само каза да споделя, че тя е Снежинка. Разбирайте, че никое други момиченце не бива вече да си заплюва Снежинка. Край! Това е положението! – избирайте си останалите феи на воля!

Допълнение: сега Ади чака зимата с още по-голямо нетърпение, за да кара ски (лудо както татко – цитат). А аз съм безкрайно доволна!

Ето ви и трейлър:

Бейби Авон

8 авг.

Ако някой иска да спори с Адриана как се произнася Baby Avon – да заповяда! Според нея е Бейби Авон. Точка. И да не я обърквам, какъв е този Ейвън, няма такова нещо! Пише си ясно – Авон. Защо Baby обаче не е баби или още по-добре бабу – е друга тема.

Преди известно време хлапето се сдоби с 4 продукта от новата линия на Avon предназначена за бебета. След серия писъци, подскоци и разлят шампоан на килима ги подредихме прилежно в един шкаф и започваме да ги включваме поетапно, като до сега сме използвали омекотяващото мляко и душ-гела. Ади е доволна, поради две прости причини – първо флаконите не са много големи и може сама да ги отваря/затваря и да си взима колкото количество й е нужно и второ миризмата им е лека и нежна – важен фактор за дете, което не харесва силно ароматизирани продукти.

Плюсовете от моята гледна точка – миризмата наистина не е натрапчива, на мен ми миришат на бебешки сапуни и талк/пудра. Душ-гела се отмива лесно, без да прави много пяна и не изсушава кожата. Млякото се разнася лесно, попива бързо и не лепне по кожата. Не видях в описанието на съставките да има Парабени, другите съставки не мога да коментирам.

Допълнителен бонус (който всъщност не е за подценяване): на опаковките е нарисувано малко сладко бебче, флаконите са бели, надписите са с нежни цветове. На фона на всичко останало, което е минало през домът и по-специално банята ни (може би с изключение само на продуктите на Chicco) и предвид ужасните шарени флакони с абсурдни детски герои – тип панаира на лудите, тези са идеални!

Храбро сърце

24 юли

Ади обожава филмите на Pixar. Никак не е учудващо, нали? За това, когато получих покана за предварителната прожекция на Храбро сърце пренаредих програмата си така, че да мога да я заведа.

Това е първият определено по-момичешки филм на Disney & Pixar и като така Ади го хареса изключително много. Освен това ми помогна да проведа с нея един изключително важен разговор: за отношенията ни и защо понякога майките знаят повече от децата. Предполагам, че всеки родител изживява сблъсък с децата си – кой какво иска и кой какво абсолютно отказва да слуша. Болна и безкрайна тема.

Но да се върнем на филма – определено е прекрасен и си заслужава да се гледа. Ние гледахме на 3D, но предполагам, че и обикновена 2D прожекция ще бъде ОК. Премиерата е на 3 август, а ние вече го чакаме с нетърпение на DVD, за да го прибавим в колекцията до Колите, Търсенето на Немо, Рататуй, Уол-и, В небето…

За опита

25 апр.

Нямам претенции да съм добра майка. Никакви даже. Старая се да съм добра майка, но не винаги ми се получава – губя търпение, повишавам тон и често съм ужасно джаста-праста. Освен това харесвам разни слогани от типа на : Good moms have sticky floors, dirty ovens and happy children. И дълбоко вярвам, че децата (особено като малки) имат нужда от две неща: безусловна любов и добра храна.

А когато децата започнат да поотрастват имат нужда да им покажеш света: възможно най-безстрастно. За това е важно да натрупват опит – всякакъв! Да виждат планини и морета, градове и села, животни в зоологическите градини, но и такива на свобода, филми, музика, списания и книги, пътешествия, приключения, но и спокойни вечери на настолни игри, концерти, класическа музика и опера, но и MTV, музеи и галерии, но и да гледат със широко отворени очи и живия свят, който ги заобикаля.

И всичко това е важно не само заради забавлението, а и заради опита, който се трупа, заради спомените, които се формират и не на последно място и заради пътя, който един ден детето ще избере за себе си.

И така – важно е да покажеш колко голям, шарен и интересен може да бъде света, да не позволяваш на едно хлапе никого да казва „скучно ми е“, защото винаги, ама абсолютно винаги може да се намери нещо ново и различно за правене. Важно също така е да не прехвърляш собствените си мечти, надежди и нереализирани амбиции върху детето, защото така никой няма да бъде щастлив накрая.

Коледният подарък на Адриана

10 ян.

Както вече писах – тази Коледа мина без подаръци, само детето намаза.

Подаръците на Адриана включват плюшено куче (на снимката), една малка Hello Kitty, която се слага на гумените й обувки (Crocs) и след Нова година на елхата се появиха 2 пакетчета с фигурка-изненада Lego. Похарчените пари за изброените подаръци са под 30 лв., а тя е супер щастлива.

Заключенията са следните:

  1. Децата се радват на подаръци – независимо какви са те и съвсем няма значение колко струват
  2. Децата се радват на подаръци, които им дават нещо, което искат – Ади иска куче – за това плюшеното играе роля на истинско и не се разделя с него
  3. Децата обичат изненадите – независимо от размера
  4. Децата обичат стимулите – на Ади баща й обясни, че ако слуша на елхата може да се появяват подаръци от Коледа до Нова година
  5. Децата имат нужда от внимание, не от вещи

От размяната на подаръци в училище хлапето получи една игра – Европолия, която е доста занимателна (вдъхновена от Монополи), на нея могат да играят до 5 човека, т.е. и тримата може да се забавляваме и колкото повече играчи има, толкова по-дълго се играе. Около Нова година играхме една игра около 2 часа. Заключението? Подарявайте на децата си игри, на които можете да играете и вие и които ги карат да мислят и да трупат опит.

Заключения

30 юни

Малко след като се събуди днес, Адриана каза следното:

“По принцип големите не ми пречат, но ако искаш да знаеш на мен на 5 ми е много добре. Не мога да разбера защо трябва да пораствам и да се занимавам с глупости. Много по-интересно е да бъдеш дете. И освен това кожата на петичките ми загрубява, което е ужасно. Никой няма нужда от груби пети.”

Не мога да не се съглася с нея. И аз на нейните години не исках да порастна и намирах живота на възрастните за много глупав.

Добри маниери за деца

12 май

От известно време имам малки пререкания с хлапето свързани основно с нещата, които влизат в графа „добри маниери“.

По незнайни причини всеки път, когато започна да й обяснявам как и защо се поздравява и сбогува, храни на масата и подобни, тя ме поглежда ококорено и казва: „Не те разбирам“.

Сега разбирам защо майка ми често казваше, че има пришка на езика от повтаряне на едни и същи неща. Но не пришката ме притеснява, а факта, че срещам една стена от нежелание. И се питам дали детето не иска да възприеме определени неща, защото дълбоко в себе си ги намира за грешни и неприложими в днешното общество или просто ми прави напук. Това с приложимото възпитание е нещо, на което обръщаме много внимание, защото мен ме бяха възпитали така, че после ми трябваха около 10-тина години да забравя идеалното си възпитание адекватно за викторианската епоха.

И така: колко важно е децата ни да бъдат възпитани? И в днешно време, когато навън ги чакат гладните хиени дали някой ден доброто възпитание и сдържаността ще се възприемат като положителна или отрицателна черта?

Сега търся насоки и препоръки по темата за добрите маниери, книги не съм намерила, но ако нещо изскочи ще разкажа.

Захарни кубчета

14 апр.

Не се стърпях, когато видях тази снимка. Две от най-любимите ми неща – сладко и любимата ми игра/играчки. Обожавам Lego и едно от най-хубавите неща на родителството е, че мога да си редя кубчета с хлапето цял ден.

снимка: lmnop.com.au

Не е по темата със сладкото и бомбоните, но е по темата с Lego – защо вносителят на Lego в България бичи толкова безумно високи цени?

Игри за подарък

15 мар.

В петък с дъщеря ми получихме подарък. Той по-скоро е за Ади, но аз се радвам може би повече от нея. Това са карти за игра, като на гърба на всяка карта са описани игрите от моето детство. Докато разказвах на дъщеря ми как съм играла като дете, почти се просълзих. Припомних си толкова хубави моменти – игрите на двора (карето между улиците Любен Каравелов, Паренсов, Венелин и Толбухин) и приятелите ми от махалата, игрите на стражаи и апаши, скачането на ластик, игрите на стъклени топчета, стрелбата с фунийки…

Не знам дали днешните деца, особено тези в големите градове, изобщо играят на такива игри. Но като хлапета тичахме от сутрин до вечер, а през лятото едвам ни прибираха да вечеряме или спим. Бяхме непрекъснато с ожулени колене и синини. Сещам се как веднъж, докато играехме на „Капитане, капитане, какво е морето?“ и бях капитана с вързани очи се спънах и си ожулих ужасно коленете. Рев, мазане с риванол, лепенки и пак навън да тичам.

Ето картите – моите снимки не се получиха добре, за това използвам тази:

Картите се продават с благотворителна цел. Могат да бъдат закупени от ФРГИ и събраните средства ще послужат за финансиране на бъдещи проекти по програмата „Живо наследство“. Аз определено ще ги използвам за подаръци на приятелките на Ади, защото отдавна исках да намеря игри, които да бъдат занимателни, развлекателни и да раздвижват малко децата ни.