Архив | Дневни RSS feed for this section

Ремонтна дейност

26 Февр

under-construction copy

Това е положението, докато реша какво искам за в бъдеще от този блог.

Размисли…

21 Февр

Когато преглеждам някои от старите си постове тук, не мога са преодолея усещането, че понякога съм използвала блога за кошче за душевни отпадъци, където да излея бързо и емоционално това, което е в главата и сърцето ми. Замисляйки се по-дълбоко по темата и предвид факта, че все пак ме четат хора – може би това не е най-правилното и уважителното нещо, което съм могла да направя.

От една страна личния блог е лично пространство, в което авторът може да прави каквото си иска. Но от друга страна пък вярвам, че е добре човек да оставя нещо полезно, смислено и конструктивно след себе си.

Така че може би настъпи момента, в който Анкабанка да престане да съществува по начина, по който съществуваше до сега…

Кулинарни експерименти, Марта Стюарт, Бри Ван Де Камп и Джулия Чайлд и по-добро планиране

29 Ян

След това заглавие – можех само да допълня – и последната да затвори вратата.

И преди съм разсъждавала по темата – Бри Ван Де Камп от Отчаяни съпруги. Майната му, мисля да го приложа на практика – обикновено действа, когато ми е криво и се стегна, направя си прическа, облека се добре и си сложа лек грим и изглеждам стегнато – се стягам и вътрешно и някак омагьосаният кръг на душевна нищета се чупи и слънцето изгрява и на моята улица. Влизам в режим всичко под строй, списък, час, план. Или ще се справя с хаоса в живота си или ще полудея – да видим. От днес вкъщи с обувки на среден ток, перли и кок. Майната му на лошото настроение и посредствената инерция, която често ме заобикаля !

Останалите две дами в заглавието са по друга причина – Марта, защото според най-добрият ми приятел Ники, който отдавна живее в Америка, съм била имала всички шансове да се превърна в цитирам „българската Марта Стюарт“. Изобщо не разбирам защо мисли така, освен това нямам амбицията да ставам медиен могул – пък и на тази географска ширина подобни са само такива с големи политически връзки, не знам някой да е прокопсвал пишейки рецепти и снимайки предавания за домакини. Наскоро четох разни интервюта с нея и започна да ме човърка нещо отвътре. И то беше – защо по дяволите все още се опитвам да пиша този блог в ретроспекция? Когато разделих блоговете по теми – този остана за жената в къщи: майка и домакиня и се опитвах да се сетя всички неща, през които съм минала през първите години на отглеждането на Ади – уви, все по-трудно ми се отдава. И така пропускам важните неща от ежедневието. Мисля да се съсредоточа върху това: ежедневието и важните и забавни неща от него: как да подредим масата (благодаря на Ikea още веднъж за онази покана, припомни ми колко много обичам да се забавлявам), планиране на ремонтна дейност (сагата продължава!), избор на подаръци, възпитание на дете и бегъл опит да се научи същото на добри маниери.

И последната – Джулия Чайлд. Наскоро гледах Джули и Джулия – не, няма да стартирам кулинарен блог и нямам никакво намерение за една година да изпробвам всички рецепти на г-жа Чайлд. Но след като вчера се пробвах да направя варен телешки език със сос от магданоз (сосът стана фантастично, езикът като поомекнала гьонена подметка) реших категорично, че всяка седмица ще изпробвам по една нова рецепта. Както се казва – stay tuned for more! Да видим до къде ще я докарам.

И така – три абсолютно различни жени ме вдъхновиха да се взема в ръце и донякъде насилствено и наложено да променя ежедневието и начина, по който организирам дните си. И нека експериментът започне сега! Предполагам, че доста вино ще бъде изпито в този процес, за това си пожелавам: силен боен дух и здрав черен дроб!

36

24 Ян

happy-b-day

Най-много ми харесва на рождения ми ден да отварям Google – личен персонален doodle е супер яко!

36 не са нито много, нито малко – някъде по средата са. Ако имам късмет – ще изкарам още толкова, ако имам много късмет още толкова и отгоре.

За 36 години не мога да се похваля с нищо кой знае колко. Нито съм направила кариера, нито съм променила света, нито съм измислила лек срещу рака, нито съм помогнала на някого с нещо съществено – изобщо с мен или без мен – май е все тази.

Не обичам собствените си рождени дни, ама никак. При това последните години още в първите часове на деня ми идва месечния цикъл. Събуждам се подпухнала като кифла, кисела като лимон, отровна като пепелянка – класика и разкош!

Не знам от кога не съм празнувала рождения си ден, защото все нещо се случва: трябва нещо спешно да се плаща и пренасочвам парите за парти към по-важни пера, разболявам се или хлапето провлачва сопол. Изобщо красота, спокойствие и идилия!

Обаче мина още една година, тук съм, хората които обичам са тук, заедно сме и си говорим, обичаме се и си помагаме – като се замилия и това не е малко, нали?

Подаръци

22 Ян

И аз, както повечето хора се радвам на такива. Това е един от подаръците, които обичам и ценя най-много:

_DSC0537

_DSC0538

Една торба, която Йоана ми подари миналото лято. Изглежда ужасно, защото е току-що изпрана, а пък аз гладя само дрехи и то тези за навън. С торбата получавам намаление, когато купувам хляб в Слънце Луна за това, че не използвам найлонов плик. Това е един от любимите ми подаръци на всички времена, защото е с кауза и защото има нещо толкова топло и човешко, когато подаряваш хляб или нещо свързано с хляба.

Преди време Събина си беше направила един pin board в Pinterest, където събираше неща, които хората могат да й подаряват за рождения ден. И аз се пробвах – но не се получи особено добре, получи ми се супер изчанчен визуален списък на хаотични желания.

Горните две неща нямат нищо общо, просто сега се сетих да ви кажа, че можете да подарите нещо много малко, което да значи много. И също така вместо да се надявате, че някой някога ще отгатне какво искате да получите за Коледа, рожден ден или ей така за без повод – направете си списък и го споделете. Или си казвайте директно: искам кон, кашон вино, нова рокля, книга, шкаф за обувки, пижама или удобни пантофи.

Настъргани салати

16 Ян

4

Нали преди време писах, че искам кухненски робот – е, имам си вече. Точно този от картинката!

Когато машината пристигна вкъщи изпаднах в лека паника: кашонът беше огромен и отне половин ден пререждане и изхвърляне на стари неща (а мен не ме бива особено много в сбогуването със старите вещи), за да намеря място за новата си придобивка. Следващата половина от деня четох ръководство и плахо и предпазливо разучавах кое как се сглобява и разглобява и кой нож на каква скорост се използва.

В един момент дори ме обзе опасението: дали пък не сбърках? Дали ще го използвам чак толкова много този робот? Ами, да оказва се, че го използвам! До сега не съм използвала само ножа за рязане на картофи (за пържене, предполагам) и приставката за месена.

Най-удобното е, че има огромна купа/кана. Така правя по литър+ сок от портокали и огромни количества от любимата ми салата, която преди се налагаше мама да ми прави и носи (егати резила, нали!) салата от настъргани червено цвекло, ряпа и моркови. Смесвам всякакви репи: бяла, черна, червена + цвеклото, а напоследък и с моркови. Върви с много зехтин и малко балсамов оцет. Като гарнитура на месо е просто великолепно!

p.s. мисля да си поставя някакво кулинарно предизвикателство: по едно ново ястие на седмица, да видим как ще се получи

Поставка за чадъри

15 Ян

Така, сега когато проектът за антрето е почти готов, остават малките неща: рамки, снимки, обков, закачалки за дрехите и поставка за чадъри.

92712umbrellastands2

Искам да намеря интересна и същевременно функционална поставка за чадъри, която по възможност да не струва милиони. Иначе ще се наложи да сглобим една от материала, от който ще бъде и гардероба, което ще бъде удобно, но не особено елегантно. Приемам идеи!

pic: www.apartmenttherapy.com