Archive | Инструкции за употреба RSS feed for this section

Следродилно – грозните неща, които никой не споделя

18 Май

Тази тема не е включена в оригиналния ми план за писане по въпросите за майчинство и детегледане. Но сега от дистанцията на времето и след като повечето ми приятелки се сдобиха с отрочета и можем спокойно да обсъждаме всичко, което сме преживели си давам сметка, че има един огромен раздел, за който никой не те предупреждава. Не мога да разбера, защо не се говори за гадостите, които ти се случвавт след като родиш. Дали защото за неприятни неща не се говори или за да не се разколебаят проекто-родилките?

Според майка ми жените не бива да обсъждат раждането, особено пред мъже и в никакъв случай пред собствените си такива. Хубаво де, ама бащата на детето ми беше на първи ред докато раждах, значи аз мога да говоря колкото и за каквото си искам. Предупреждение: текстът по-долу не се препоръчва на гнусливи хора или такива със слаби нерви. Да си кажа.

Гадене и повръщане – в книгите може да пише за гадене, но не пише колко гадно е всъщност. Не пише как ти се завива свят от най-елементарни миризми, как стомашното съдържимо се озовава в гърлото ти и иска да изскочи, без да му пука, че си в работна среща или на улицата.

Нацепена кожа и стрии – и това се споменава, но никъде не пише колко болезнено е всъщност. Освен естетическото осакатяване, което остава за цял живот, докато самата кожа се сцепи е ужасно гадно – сърби и боли. При мен нищо не помогна – от най-скъпите френски мазила до обикновената свинска мас. Коремът ми, който приютяваше 4,5 килограмовото ми бебе и всички допълнителни за комфорта му атрибути, се нацепи все едно е прецизно рязан е бръснарско ножче. И при това беше един продължителен и болезнен процес. Тук съвет нямам. Аз следвах стриктно всичко казано от кожен лекар и мажех в индустриални количества, но не се справих.

Пигментация – т.е. петна всякакви и навсякъде. Бях чела, че появата на тъмна черта на корема е нещо нормално, но освен нея се сдобих с множество нови бенки и червени петънца. Към края на бременността ми и лицето ми беше осеяно с нещо като лунички. След като родих единствено лицето ми се изчисти – всички останали красоти си стоят по тялото ми.

Окосмяване – също като петната – появява се на всевъзможни места и след раждането като че ли не иска да изчезне. Имам странното чувство, че само веждите и миглите ми не се промениха. Косата ми по време на бременността беше страхотна (основно, защото докато жените са бременни косите им почти не капят). После капенето навакса, подстригах се късо и когато отново косата ми порасна дълга установих, че е абсолютно права. А преди да забременея беше чуплива. За всичко останало – да живее кола-маската!

Промяна на гърдите – тъжно, но факт. Не познавам жена, която да запази бюста си след като роди. Докато бях бременна минах от 75B на 85D, след като родих кърмех няколко месеца (това е отделна тема и голяма моя лична драма), цедих мляко и т.н. и се върнах на 75B, но нищо не е както беше преди. По мои скромни наблюдения жените с по-големи бюстове страдат повече.

Увисване – тъжно, но истина. Гравитацията и разтягането си отмъщават злобно.

Разширени вени – особено при предразположени. Натежаването, по-малкото движение, повечето кръв и задържането на течности си казват думата. Аз успях да овладея ситуацията като пиех много вода и много внимателно избирах какво да ям, основно плодове и зеленчуци, нетлъсто месо и кисело мляко.

Хемороиди – ето за това по някаква незнайна причина почти никой не говори. Факторите са горните + напъването при раждане. Но как никой не се сеща да ти го каже преди да се метнеш да напъваш? Всичко е обратимо при взимане на навременни мерки.

Променена кожа – след раждането нищо не е както е било преди. Може много да прилича, но в повечето случаи не е. Особено при жени с по-чувствителна или нежна кожа.

Променена перисталтика – с една дума – запек. Появява се понякога и по време на бременността, но след раждането нещата често се влошават. Аз се справих с добър хранителен режим с много фибри и плодове.

Алергии – не знам дали се случва често или не, но след като родих станах много по-чувствителна на външни дразнители и определени съставки, като консерванти, оцветители, ароматизатори и подобни.

Това са основните неща, за които се сещам. Успех и здрави нерви на всички бъдещи майки.

Като финал искам да добавя, че всяко неудобство и всяка болка си струва. Най-прекрасните моменти от деня ми са когато дъщеря ми ме прегърне и ме целуне.

Следродилно – отношенията

28 Апр

Има някои неща, които не ги пише в нито една книга. Какво става с отношенията между хората след като родиш например. Пише за следродилна депресия, пише за отношенията между новите майка и баща, но за всичко останало никой не те предупреждава. Нито дума – все едно всичко е идеално, изведнъж става перфектно и младата майка и новороденото са център на вселената. Изобщо не е така. Аз го разбрах по трудния начин. Ето нещата, които не знаех, защото никой не ги споделя:

Различията – ако има различия в семейството и си мислите, че след като родите бебето нещата ще се „наместят“ – грешите. Това е найголямата заблуда. Всичко става по-зле. Не говоря само за различия между младите родители, а изобщо в отношенията с роднините. Ако имате да се изяснявате и да изглаждате отношения с някого, то го направете докато сте бременна. В момента, в който бебето се появи на бял свят и започне да диша само, никой повече няма да ви щади, слуша или да прави каквото му кажете – всички гледат основно новороденото.
Навиците – също като горе, ако има нещо, което ви дразни в някой роднина или в партньора ви, момента за изясняване е преди раждането. После всичко става много по-сложно.
Правила – решете какво искате и как го искате. От начина по който да бъде подредена детската стая, до дрехите и шишетата, до къпането. Обяснете на всички около вас, че щом това е вашето дете, то те трябва да слушат вас, а не вие тях. Как обличате бебето, как го гушкате и как го разхождате е ваша отговорност, а не чуждо решение. Обяснете също така много ясно, че ако имате нужда от съвет – ще го поискате, за това няма нужда непрекъснато да се сипят мъдрости от баби, лели и братовчедки.
Условия – поставете ясни условия кой какво да върши, също как точно го искате свършено. Изведнъж може да се окаже, че сте обградени от „помагачи“, които правят хаотично каквото си искат и после трябва да вървите след тях и да пооправяте. Бъдете ясни и конкретни: какво искате да ви се помогне и точно как го искате свършено.
Помощ – ако имате тази възможност наемете гледачка, която да идва почасово да ви помага. Това е най-чистия вариант, така после няма да има обяснения кой колко е свършил и как в замяна трябва да го слушате.
Разпределяйте – разпределяйте задачите според възможностите. Не вярвайте на хората, че могат всичко, просто трябва да преценявате ситуациите. Понякога дори от най-добри чувства и намерения хората надхвърлят възможностите си и започват правят глупости. За да избегнете момента с лошо свършена услуга или помощ, разпределяйте вие.
Искайте – ясно и високо казвайте какво искате. Повечето хора са в транс от появата на бебето и щом се приберете вкъщи след болницата може да се окаже, че постепенно все по-рядко ще се сещат, че сте недоспала, гладна или жадна и всъщност, за да е добре бебето трябва да се грижат първо за вас.
Сън – това го пише на много места, но го подцених. Когато бебето спи – спете и вие. Винаги и задължително.
Съвет – търсете съвети от професионалисти. Не се ограничавайте да питате само майки, баби и лели, защото може те да нямат нужния опит и знания. Ровете в Интернет, питайте лекари или приятелки, които могат да помогнат, но не се ограничавайте само до мнението на близките ви.

Накратко това е трудната част. Останалото горе-долу се напасва от самосебе си. Никъде не го пише, но малко след раждането се оказва, че освен кърмене, дондурене, сменяне на памперси, преобличане и къпане от майката се очаква да бъде един малък организиран пълководец, който смело и решително да ръководи всички около себе си. Също така да наложи собственото си виждане за отглеждане и възпитание на отрочето.

За раждането

14 Апр

Напоследък само заобикалям списъка с теми от серията „наръчник за употреба на Адриана“ и най-вече темата за раждането. Дълго се чудих дали изобщо да пиша за нея, защото вече родилите жени знаят какво е и не винаги искат да си го припомнят, докато нераждалите гледат на този акт със смесица от погнуса и страх. Ако трябваше да говоря за раждането по принцип може би щеше да ми е по-лесно, макар че не съм акушер-гинеколог. Но когато трябва да се сетя за денят, в който родих дъщеря ми се сещам повече за емоционалната част от преживяването, което няма никаква практическа насоченост и трудно може да се вербализира. Има обаче няколко неща, на които бих искала да обърна внимание:

1. Готовност – няма такова нещо като готова съм да родя. Има страх, болка и объркване. Но всичко минава. За това колкото по-спокойно се приемат страхът и болката, толкова по-добре. Подкрепата и успокояването помагат, стига да не се превръщат в истерични повтаряния на „спокойно, нищо ти няма, сега след малко всичко ще мине“. Сега, като се сещам за раждането на дъщеря ми, колкото и да се правих на смела – всъщност бях ужасно уплашена и имам спомен, че при влизането ми в болницата бях почти в шок.

2. Роди се – бебетата не се раждат сами и родилките са особено чувствителни на тази тема. За това, когато говорите пред жена, която току що е родила не употребявайте изрази от типа „бебето се роди“, „как се роди бебето“ или „когато се е родило бебето“. Обикновено за мъжете е по-трудно да го разберат, но е много по-добре да се обръщате към жените си с точните думи „когато жена ми роди“, „жена ми раждаше“ и „жена ми роди бебето“. Дори и сега, когато някой ме попита „как се роди бебето“ винаги поправям на „имаш предвид – как аз родих дъщеря ми ли?“.

3. Компания – обикновено жените раждат сами. Заобиколени и обгрижвани от доктори и акушерки, но без близки хора до тях. За това ако ви стиска и се чувствате достатъчно комфортно можете да правите максимално дълго време компания на жена си. И разбира се, ако в условията и регламента на болницата го позволяват. Моят партньор присъства на раждането на дъщеря ни и това беше едно допълнително успокоение за мен. Той е много спокоен човек и знаех, че каквото и да се случи мога да разчитам на него, както и знаех, че ако аз изпадна в безсъзнание той е там и ще гледа какво се случва с мен. Присъствието на бащата не е лесна, нито приятна задача и не всеки може да го понесе за това никога не насилвайте някой да го прави, освен ако не прояви сам интерес и инициатива.

Част от процедурите преди самото раждане не са приятни за описване, за което смятам и да ги прескоча, но допринесоха за уплаха ми. Единственитя ми съвет е преди влизането в болница да се информирате максимално добре за всичко, което ви предстои да преживеете. Аз обичам да съм много добре информирана, да знам какво точно ми предстои и възможните варианти за протичане на събитието. Имах късмета да попадна на много добър и най-вече търпелив доктор – Гунев, който ме беше подготвил предварително. Както и разбира се партньорът ми да бъде с мен още от пред-родилната зала.

В очакване – покупки и подготовка

18 Февр

Една от причините да водя този блог е, за да описвам преживяванията си като родител, да споделям опита си и евентуално всичко това да послужи някога някому. Но всяка следваща тема, започва да става все по-трудна. Не искам да пиша детайлно за бременността и раждането, защото има предостатъчно информация, а личните ми преживявания и спомени в момента имат значение само за мен. С всеки изминал ден се питам дали и до колко съм добър родител и как изобщо се справям и така отплагам темите свързани с появата на бебето. За това пък днес реших да постна списъкът ми с неща, които ми бяха нужни, за да посрещна детето си. Тук имам важна забележка: преди да родя единственото нещо, което беше направено (плод на потресаващото суеверие на всички около мен) беше да се предоядиса стаята, да се изцикли и лакира паркетът в нея и да се купят 2 нощни шкафчета и един комод, който ми служеше за повивалка. Това е. Дори и една бебешка дрешка нямаше вкъщи. Пазаруване, пране, гладене, подреждане и подготовка се случиха в дните, в които аз бях в болницата с дъщеря ми и следващите няколко седмици след изписването ни. Ужасна грешка. След умората, стреса и недоспиването след раждането целият този хаос ми дойде в повече.

И така, ето неща, които бях описла, че ще ми бъдат нужни с коментар кое наистина ми беше необходимо:

ЗА СПАНЕ
креватче дървено
детско шкафче
спален комплект
обиколник за легло
юрганче за спане
одеалце испанско с копчета
матраче
възглавничка
непром.покривка
спално дебело чувалче с дълги ръкави

ЗА ПОВИВАНЕ
постелка за повиване гумирана
памперси
бархетни пелени
мокри кърпи за дупе
крем против подсичане памучни
тампончета
талк – пудра за дупе

ЗА КЪПАНЕ
ваничка
поставка за бебе
леген за бебе
кофичка за поливане
термометър за вода
сапун бебешки
бебешка хавлия за повиване с качулка

ЗА ХРАНЕНЕ
шише за новородено 150 мл.
шише за новородени 250 мл.
четка за шишета и биберони
стерилизатор за шишета
отцедник за шишета
помпа за кърма

ДРЕШКИ
боди дълъг ракав и копчета отпред
пижамки
камизолки с връзки
ританки
горна блузка – тип жилетка
гащиризон
тънак космонавт
лигавници
шапчица
чорапки
ръкавички
терлици
жилетчица
елече
комплект за изписване
гащи за памперс

ЗА РАЗХОДКА
количка – 3 в 1
кенгуро – от Милена
мушама за количка
противокомарник за количка

ДРУГИ ПОЛЕЗНИ
щипки нови
AMUCHINA
NAPISAN
гребенче
клечки за уши с ограничител
лепенки за пъпче
ножичка детска
термометър за въздух
силиконова лъжичка – най-малък размер
ампули физилологичен разтвор
бивацин спрей

ПОДАРЪЦИ или за последващо копуване
овлажнител за въздух
сгъваема кошара за спане
бебефон
играчки за над легло
играчки за количка
чесалки за зъби
дрънкалки
меки играчки за легло
тепихче с висящи играчки за пода
столче за хранене

Списък за болницата

30 Ноем

Този списък е подобрена версия с редакция след като вече родих и мои приятелки искаха съвет или списък на това, от което биха имали нужда. Списъкът е разделен на две основни части, едната е първата чанта, с която влезнах в болницата, а другата част е това, което партньорът ми донесе по-късно.

първи багаж
за мен:

документи: лична карта; обменна карта; изследвания (тонове на бебето, кръвни изследвания и всичко друго, което може да бъде полезно. аз си носех и рентгеновите снимки, ако все пак се наложеше епидорална); картонче с кръвната група
Нощници – 2 бр. (първата замина веднага след раждането)
елече без ръкави (между контракциите ми ставаше ужасно студено)
къси чорапи – 2 бр. – хавлиени меки
бельо – 2 ката
чехли
ластик и четка за коса
четка и паста за зъби
хавлиена кърпа – малка
самобръсначка
тоалетна хартия
дамски превръзки-нощни-2 пакета/1 пакет лигнин
мокри кърпички
носни кърпички
минерална вода – голяма (за след раждането)
бисквити/сухари, шоколад и дъвка
нещо за четене (докато бях предродилна зала много упорито четях Шифърът на Леонардо)
джобни пари – дребни
мобилен телефон и зарядно
телефонни номера, тефтер за писане, химикалка
за бебето:
пелени за еднократна употреба за новородени – малка опаковка
втори багаж
за мен:

нощници – допълнителни, ако има нужда
къси чорапи – 3 бр. – хавлиени топли
бельо – 3 ката
сутиени за кърмачки
хавлиени кърпи-голяма и малка
изпран и изгладен комплект пелени
сапун течен
шампоанчета за еднократна употреба
тоалетна хартия
дезодорант
тампони за кърма, крем за зърна, кърпички за зърна, силиконови зърна – не ги използвах, но ми ги донесоха
помпа за кърма – стерилизирана
бебешко шише+биберон – 1 бр.
биба – която много упорито не дадох на бебето
бивацин-спрей
прибори, храна, вода
за бебето:
мокри кърпички за дупе – 1 опаковка
марлички, лепенки и мазило за пъпрче
физиологичн разтвор
спирт
памучни тампони
крем за дупе
бебешко олио/преварен зехтин в шишенце
пелени за еднократна употреба
дрехи за изписване:
дрехи за мен
за бебето:
боди с дълго ракавче
камизолка
ританки
плътна жилетка (аз родих началото на декември)
чорапки
ръкавички
шапчица – плътна памучна
одеалце дебело
 

Бременността

26 Ноем

Няма отново да пиша за изследванията, нито за тези в началото, нито тези, които се правят по време на бременността, защото има много по-изчерпателни и достоверни източници. За всеки случай давам полезни линкове с подробна информация:
Биберон
Зачатие
БГ Мама
Всяка бременност протича по различен начин и като така не е възможно да се обобщи какво би могло да се случи в този период. Моят опит показа две неща: да обръщам внимание на тялото си и веднага щом почувствам нещо притеснително или болезнено да се обаждам на доктора си.
Моята бременност мина с някои усложнения, може би заради това съм била толкова педантична. В края на третия месец ме вкараха в болница за задържане, което ми се струваше толкова странно – почти не си личеше коремчето ми, а вече бях в болница. После се оказа, че имам плацента превия и изкарах по-голямата част от бременността ми лежейки, непрекъснато с контракции и на лекарства.
Докторите, които ме наблюдаваха и най-вече докторът, който си избрах да ми следи бременността и при когото родих беше много спокоен и внимателен, което много ми помагаше.
Като цяло спокойствието беше най-важното нещо през бременността ми, както и следните:

  • успях да си наложа здравословен хранителен режим и не прекалявах с храненето, на принципа “ям за двама”
  • намерих си няколко удобни (разтегателни) дрехи от естествени материи, с които не се разделих до края
  • бях се настроила на вълна позитивно мислене и се бях запасила с достатъчно литература, за да разбера какво точно се случва с мен и с детето, което нося
  • имах доктор, на който да мога да разчитам, както и няколко резервни – за всеки случай
  • в края на бременността ходих на училище за майки и изгледах видео материал, който е бил предназначен са студентите по медицина, за да видя точно как протича раждането и да знам какво точно ще ми се случи
  • партньорът ми беше подготвен какво предстои
  • поради проблемната бременност никой от семейството ми не ми беше позволил да купя каквото и да било за бебето, като бяха решили да купуват всичко, след като родя и докато съм в болницата (огромна грешка, да не се повтаря!!!) но си бях направила подробни списъци какво и от къде трябва да се купи
  • бях си подготвила багажа за болницата още от средата на осмия месец
  • прочетох, подчертах и букмарканх всичко, което ми изглеждаше полезно за бременността и ми звучеше смислено относно майчинството и отглеждането на дете

Това, което си спомням винаги с умиление от моята бременност е как детето ми се въртеше в корема ми и как понякога краче или ръчичка се отбелязваха на огромния ми тумбак.

По повод коментар по „необходими изследвания“

17 Ноем

Преди няколко дни, докато домът ми се беше превърнал временно в лазарет, в който детето и аз се лекувахме, получих един мейл, който няма да публикувам, защото 1. изтрих и 2. уважавам достатъчно себе си и хората, които четат тук.
Мейлът беше по повод поста за нужните изследвания преди началото на една бременност и много накратко беше нещо от типа: защо занимавам хората с глупости и защо изобщо съм се захванала да пиша за най-естественото нещо на света – майчинството и как на такива дървени философи като мен са им нужни по няколко тояги, за да разберат да си мълчат.
След като прочетох този мейл се почувствах така, сякаш ме бяха потопили в каца с катран – мръсно, лепкаво и откровено гадно. Започнах да се чудя къде съм сгрешила и какво съм написала погрешно. Препрочетох скромните си постове на родителска и детска тематика и не открих нищо смущаващо, което би могло да засегне по какъвто и да е начин до степен, че да посвети на ругаене по мен мейл с размера на малък чаршаф.
След известно време размисъл и кратки колебания дали да продължавам с писането, се настървих още повече, макар да няма с какво да изненадам нито света, нито себе си. Не съм нито първата майка, нито най-добрата такава, не съм открила нито философския камък, нито съм достигнала състояние на нирвана. Това не е нито първият източник на информация, нито най-добрият по въпросите с родителството, но като Мечо Пух съм на принципа – колко повече, толкова повече. Настървих се да пиша още повече, защото явно все още има много хора, за които невежеството е благословия свише, което състояние за нищо на света не бива да бъде променяно. Не и за мен, не и в 21-ви век, когато информацията е навсякъде, всичко е въпрос само на малко любопитство. Не мога да приема, че все още има хора, които отказват да се научат да променят и подобряват себе си и света, в който живеем.
Повечето неща, които пиша тук са научени с четене и любопитство с питане и говорене с различни хора: приятели, роднини, доктори. На мен ми се наложи да се ровя доста, за да събера нужната ми информация, поради което реших да събера всичко, което знам на едно място, с надеждата да послужи някому някой ден. Дори и на един човек да бъда полезна, значи всичко е имало смисъл.
Колкото до тоягите – боят не изгражда характер, той изгражда чудовища и мизерни в душите си хора. Тоягите, боят и инквизицията не са спрели никого до сега – можа да са забавили някого, но не са спрели потока.