Архив | Мамини RSS feed for this section

Нови хоризонти и високи летви

15 февр.

След пътуването до Барселона с Ади и след родителската среща преди 2 дни мога да кажа, че освен добра храна и безусловна любов децата имат нужда от още един важен елемент, за да бъдат щастливи. Като малки не го разбират, но ще им помогне когато пораснат. И това е следното: да им се поставят високи летви и да им се показват далечни хоризонти.

Високите летви не бива да са задължителни и на всяка цена, но децата като малки още нямат опит, за да могат да правят сравнения – за това колкото повече дейност извършват (спорт, музика, танци, учене…) толкова повече ще научават за света, пък и за себе си.

А далечните хоризонти са жизненоважни. Най-добре се учи на път, най-добре разбираш различията на културите, кухните и континентите, когато ги посетиш и опиташ лично. Как иначе ще разбереш къде искаш да живееш или къде искаш да отидеш или пък какво искаш да работиш, ако не пообиколиш, не разгледаш, не поразпиташ и не пробваш?
Мога да продължа до безкрай с изброяването на всичко, което според мен трябва да се показва и казва на децата докато са малки. Но за сега ще спра до тук, за да не ми се разсърди някой (отново!) че поучавам хората какво да правят 😉

Празнична родителска среща в ИКЕА

5 февр.

От тази среща с родители в IKEA мина вече много време, но колкото повече се сещам за нея – толкова по-мило ми става. Това определено е едно от най-приятните преживявания от миналата година.

Мария Станчева е редактор в списанията Casa Viva и Grazia и има хиляди идеи за дома, а тук двете подреждаме коледна трапеза с помощта на дечицата:

329654_551666634860888_372408457_o

Йоана е маркетинг мениджър на IKEA и един от най-лъчезарните хора, които познавам. На заден план кланът Динкови: вдясно майка ми Виктория, вляво Адриана и аз:

291511_551666768194208_666810099_o

Повече снимки ТУК

Състезания за майки

3 февр.

Има някакво неписано правило, според което майките се съревновават. И тази надпревара започва в момента, в който повечето жени разбират, че са бременни: а пък моят корем така, а аз качих толкова килограми, и родих онака, а после кърмих толкова, а междувременно работих, жонглирах с 1000 задачи и си върнах предишната форма за 3 месеца и получих Нобелова награда за мир, но можах да си я взема, защото трябваше да пека цяла нощ сладки за празненството на детето в училище. А да, пропуснах да кажа, че детето ми е гений! Може да е само първи клас, но вече знам, че е принц/принцеса, обречена на успех и със сигурност ще управлява света!

Нужно ли е наистина да бъде така? Понякога се улавям, че полагам повече усилия да си държа устата затворена, отколкото да споделя а пък аз какво правя и да се включа в надпреварата за най-добра майка на десетилетието.

Толкова е объркващо: птиците учат децата си да летят, лъвовете учат своите да ловуват. А ние хората на какво учим своите? Да говорят или по-точно – да се надприказват?

Няма как да не си задавам въпроса: защо е толкова важно за хората, особено за жените и най-вече за майките да бъдат по-добри от останалите? И също така да обясняват на целия свят колко по-добри са във всичко. Какво кара жените да се боря за съвършенство – защото се чувстват неоценени и неполезни вършейки досадните си ежедневни задължения, защото са загърбили амбицията за кариера заради дълга си на майки и съпруги, защото като жени не им достига куража да се борят за завоюването на мъжки територии или друго? Какво налива масло в тази зловеща и често плашеща надпревара за титлата най-добрата майка? И най-вече – какво изобщо ни носи тази титла или е само един тиквен медал?

Профилактични изследвания на дете: невъзможно!

17 дек.

Напоследък си мисля, че щом живея в България нищо не разбирам от държави. Понякога с Александър си мечтаем да заминем – далеч, така че да ни е трудно после да се завърнем.

Философствала съм и преди по темата – да ходиш с дете по доктори и погнусата и отчаянието ми от родната здравна система. А сега една случка от малко по-рано днес.

Ади навърши 7 и за първа година личната докторка не ни се е обаждала за това наминавам аз, за да запиша час за конторлен преглед. Нашата докторка я няма, има доктор, който не успява да ме грабне с нищо: мръсна престилка, гледа ме надменно, не ми отговаря на въпросите и т.н. игнорирам го и питам сестрата кога да доведа Ади за мерки и теглилки. Тя ми напомня, че края на октомври, когато ходихме за манту премериха Ади. Всичко е ОК, няма нужда нищо повече да се прави.

Аз питам кога й се полага кръв и урина като част от профилактичния преглед. Не й се полага, евентуално догодина или след 2 години. На здравите деца през 3 години им се полагало. Само за деца със заболявания се полагат по-често. Аз питам – а как се разбира дали имат заболявания, ако не ги изследваш? Ами родителите си ги водят на изследвания – отговаря сестрата. Разговорът продължава още известно време в тази насока.

Та положението значи е следното: ако искам да правя поне веднъж годишно профилиактична проверка на кръв & урина на хлапето, трябва да си плащам. И понеже не съм доктор – положеието малко е тип: хвърлям боб, но според сайта на Cibalab един пакет кръв+урина на име CibaLab СТАНДАРТ струва 23.70 лв. – не знам това дали е ОК за деца или е за възрастни, обаче хората са си направили труда да опишат всичко, което е включено в този пакет и ми изглежда доста ОК като инфо за профилактични изследвания.

Между другото от CibaLab съм доста доволна – мили, внимателни и никога не са ми пукали вена – например.

Не че е проблем – за сега поне, да дам 24-тина лева, най-вече за мое лично спокойствие, че детето ми е ОК. Обаче защо не ми се полагат тези изследвания? В този ред на мисли – аз си плащам и училището на хлапето, сега ще си плащам и изследванията.

Практически държавата е супер на аванта от такива родители като нас двамата с Александър – практически дете почти все едно нямам, ама данъците си ги плащаме като пичове, нали?

Истинска Momster в цял ръст

14 дек.

За тази порода майки, така нареченият вид momster – нещо средно между майка и чудовища съм говорила и преди.

Е, тези дни се чувствам точно една такава в цял ръст. Дали това е нещо добро или не – друга тема.

Мога книга да напиша: съвети от the real Momster за ежедневна употреба. Да започва от семейното планиране и да завършва до организацията на родителите на съучениците на детето в училище. Понякога (невероятно, но факт!) се оказва по-сложно да организираш родителите, а не децата!

Само домакинстването (тип чистене, подреждане, гладене) продължавам да ненавиждам – никакво творчество няма в тези начинания!

И понеже наближава Коледа и всички сте са полудели на тема подаръци, ето ви малко практични решения как да постъпите с децата, ако има планирано коледно тържество с размяна на подаръци в училище:

Подарете книга – направете списък с книги и разпределето кой родител коя да купи. След това децата ще си ги подарят, като може да им се обясни, че след като прочетат книгата могат да я предостъпят на някой съученик. Един вид да си направят мини-билблиотека.

Подарете игри, например семейни или board игри – това е добър начин да си играете вечер с тях. Скрабъл например е идеален – не само за децата, а и за родителите!

Коледни торбички/чорапчета с лакомства – това всъщност ще правим с децата в класа на Ади. Организираме закупуването на еднакви пакетчета с еднакви лакомства и моливи, хималки и по една малка играчка. Така се надяваме да избегнем драмите!

Подарете им преживяване – организирайте им общо посещение на зоологическата градина, на постановка – опера, балет, оперета или куклен театър.

Друго важно за коледните празненства: направете си меню за тържеството и разпределете кой родител с какво да се включи – така ще се избегнат разхищението, преяждането и излишните харчове.

За коледното тържество на децата от класа на Ади ще има:
питка
сокове
мъфини с коледна украса (мое дело)

Хубав ден и приятно momster-ване!

Първите седем

4 дек.

Вчера Адриана навърши 7. Значи най-важните години, в които е трябвало да я възпитам са приключили, така ли?

В момента изобщо не съм в настроение за дългите прочувствени постове, които създавам когато разсъждавам по темите: дъщеря ми и аз, добра майка ли съм или не и сходни. Искам само да маркирам този ден, да запомня днешните си страхове и несигурност, притеснения и безрезервна любов към детето си.

Изобщо не съм убедена, че съм научила Ади на важните неща, на правилните неща и изобщо на неща, които ще й помагат в живота.

Надявам се да знае, че ще бъда до нея и ще я подкрепям винаги.

И знам, че съм й предала моята страст – онази луда емоция, която влагам в нещата в които вярвам, обичам и считам за правилни. Събота сутринта – на 1-ви декември тя каза, че когато порасне иска да бъде като мен и да работи същото, което работя аз с малкото уточнение: не съм сигурна, че разбирам точно какво работиш, но щом се вълнуваш толкова, значи трябва да е нещо интересно. След това добави: или знаеш ли, може ли да стана журналистка?

Събота беше първото издание на TEDxMladostWomen и покрай организацията последните дни на ноември нямах абсолютно никакво време за домакинстване, готвене и много други неща. Странното обаче е, че за едно дете явно това не е най-важното, по-важно е да вижда лудостта и ентусиазма в очите на майка си. Явно за моето дете това е много по-въздействащо отколкото всичко останало. Защото никога преди – дори когато съм била голям шеф в корпорация не е искала да бъде като мен. Децата са детектор за щастие и истина.

Бъди каквато пожелаеш, мило дете! Избери си каквато искаш професия, учи каквото искаш и расти любопитна, дива, необуздана и своенравна и бъди каквато пожелаеш. А аз ще съм там някъде до теб, за да ти помагам ако имаш нужда от помощ.

Ред сълзи, ред сополи,
Мама

Готино/гадно

17 ное.

Тази рокля е готина, пицата и пастата са готини, този филм е готин, обувките ми са готини, в училище има готини деца, да се спортува е готино, новата ти прическа е готина….

Тази рокля е гадна, супата е гадна, този филм е гаден, обувките ми са гадни, в училище има гадни деца, да се спортува е гадно, новата ти прическа е гадна….

Готино и гадно са думи, които Адриана използва често напоследък. Моята лична амбиция е да бъдат заменени с други думи.

Лукс

16 ное.

Думата лукс предизвиква асоциация с нещо лъскаво, скъпо, марково, изискано или сходно, всеки има различно отношение към лукса – някои живеят в лукс, втори мечтаят и бленуват за него, трети го отхвърлят, пренебрегват или изобщо не ги интересува.

Най-големият лукс за мен е да мога да пия сутрин чай и да гледам през прозореца, да имам време да прочета повече от 15 страници наведнъж, да мога да пека сладкиши 5 часа, да се разхождам безцелно по улиците, да четем книжка с Ади, да скачаме на леглото с Ади, да спя 8 часа или план максимум – да мога да седя в шезлонг на някой полу празен плаж, да пия домашна лимонада и да чета книга.

Луксът за мен е повече свободно време и възможност за почивка. Предполагам бих харесала и лъскавите маркови дрънкулки, чанти, обувки и какво ли още не, но ми е трудно да си представя как давам за един чифт токчета пари колкото за едноседмична семейна ваканция.

Случайното забременяване – част 2

4 окт.

Оказа се, че темата срещна голям интерес. Като изключа дебилните коментари от типа „като се оженихме спряхме да се пазим и така се появиха и децата“ по-голямата част от вас искат още инфо. Странно, че ви е доста срам да коментирате и ми пращате мейли. С това темпо мога да се преквалифицирам на семеен консултант.

По-долу поствам буквално прес-инфото, което получих, като ако ми изпратят и цялото изследване – ще го споделя на драго сърце.

Само няколко пояснения, преди да продължите нататък:

1. Според мен освен маркетингова агенция да прави проучване на тема семейно планиране и бебеправене щеше да е добре и да има научно – правено от доктори, например – ако има такова и някой от вас знае за него: моля да сподели.

2. За тези от вас, които искат да планират семейно, повече за самия тест за овулация тук.

Ето и текста от прессъобщението:

„Над 80% от българките във фертилна възраст не са напълно наясно какво представлява овулацията, а 41% от жените вярват в мита, че могат да забременеят извън периода на овулация. Това показа националното проучване направено от агенция за маркетингови проучвания „Прагматика“, по поръчка на Oview сред жени между 20 и 40 г. „Стил на живот и семейно планиране сред жените във фертилна възраст”. Проучването посочва, че почти 80% от планиращите бременност се чувстват готови да бъдат майки, но 60% от тях се притесняват дали ще успеят да забременеят.
„Научно доказано е, че жената може да забременее единствено по време на овулацията ,която протича в рамките на 24-36 часа, веднъж месечно. Същевременно, шансът за забременяване в този период е едва 35%. Това прави овулацията процес, който е необходимо да идентифицираме с максимална точност, за да случим бебеправеното по–бързо и лесно. За това и тестовете за овулация Oview са един инструмент за бъдещите майки, с който да забременеят по-бързо и планират по-добре.”, сподели Анелия Гроздева, бранд мениджър на Oview.
Данните от изследването показват, че 78% от жените биха ползвали тестове за овулация, които са надежден инструмент за точно определяне на овулационния период, в който жените могат да забременеят.
Ежедневието на жените във фертилна възраст често е натоварено, а естествен резултат е стресът, с който се идентифицират 39% от жените, участвали в проучването. Стресът е и основният фактор, който бъдещите майки биха намалили когато планират да имат бебе. Значителна част от анкетираните заявяват, че бебеправенето е отнело повече от 6 месеца, а 44% са готови да потърсят лекарска помощ чак година след взимането на съдбоносното решение ако не успеят да забременеят.
На представянето на резултатите от изследването, специални гости бяха три “бг-мами”, които разказаха своя позитивен опит с тестовете за овулация и щастието да имаш бебе, чакано дълго, но осмислящо всяка една минута от техния живот. Деси, Гери и Хриси ще бъдат модератори на тема План „Бебеправене” в bg-mamma.com.“

И за финал моята история: с моя партньор сме взели първо съзнателно решение да бъдем заедно, а по-късно още по-съзнателното решение да имаме дете. Преди да се заемем с бебеправенето си направихме пълни профилактични прегледи + подробни кръвни изследвания (нещо което обичайно хората си правят СЛЕД потвърждаване на бременност) и след това всички доктори при които ходихме казваха супер изненадани, че сме първата двойка, която си е правила изследванията предварително. Няколко години преди да забременея направих пиелонефрит и за да съм сигурна,че бъбреците ми ще са ОК по време и след бременността ходих и на нефролог. Освен това отидох на зъболекар и на ортопед, защото имам спина бифида и ми трябваше менение как да раждам: нормално или секцио. Всички лекари, които посетих и на които обясних, защо искам тяхното мнение, изследвания и т.н. бяха много изненадани, че има човек който прави тези неща преди да забременее. Освен това моят гинеколог ми даде насоки как да разгадая кога овулирам и на втория месец бях бременна.

Една планирана бременност, профилактични прегледи и подробни изследвания мога да спестят на бъдещите родители много евентуални мъки и проблеми, включително да помогнат за една спокойна бременност.

Momsters

30 сеп.

Momster е комбинация от mom+monster и е дума, която открих в един филм.

В този филм главната героиня (Сара Джесика Паркър) е амбициозна работеща майка на две деца, която се опитва да съчетае семейния живот, любовта и грижата към семейството с професионалния си живот, работата си и кариерата си.

Всяка работеща жена знае, че тази битка е безмилостно жестока и често дава жертво. Обикновено жертвата е самата жена, която в края на деня е съсипана от работа, домашни задължения, жонглиране между Бермудския триъгълник печката-пералнята-мивката и на всичкото отгоре се тормози и самообвинява защо е повишила тон, креснала или дори плеснала нечие дупе и се чуди какъв друг подход да намери, за да успее да накара хлапето да си прибира играчките, да си пише домашните или да се облича само за по-малко от половин час.

Та в онзи филм momsters са жени, които не работят и гледат децата си и от страни изглеждат идеалните майки: носят домашно приготвени сладкиши в училище, грижат се за децата, винаги изглеждат отпочинали и поддържани, имат време за спорт и каквото-още-там докато децата им са на училище.

В моя скромен живот аз съм momster, но от друг вид – от крещящия, неорганизиран и неподреден. Преди две години, когато напуснах корпоративния свят се опитах да преподредя живота си и си направих графици: за пазар, за готвене, за чистене, за подредба на гардеробите и смяна на сезони, план за правене на проекти с детето, план за посещаване на музеи, изложби, филми….

После изведнъж се оказа, че отново имам твърде много работни ангажименти и тъй като работя от вкъщи и практически нямам работно време – то се оказа безкрайно. Като добавя и няколкото странични проекта с които съм ангажирана и спорадичните проекти около блоговете – то времето съвсем не ми стига.

Имам нужда от сериозна реорганизация и този път се чудя откъде да започна. В най-дивите си фантазии се виждам като една Бри (онази, от Отчаяни съпруги – това е името на единствената героиня, което помня, защото съм силно впечатлена от образа й, нищо че съм гледала не повече от 5 епизода от поредицата). Искам къщата ми да е винаги чиста и подредена, да имам винаги сготвена храна за деня, плодове за следобедна закуска и вкусен десерт, да имам време за малките си хобита, да каня приятелки на чай и кафе и да мога да съм винаги спретната, елегантна на среден ток, прическа, лек грим и наниз перли на врата.

И така – в началото на поредната неделя, в която ми предстои да направя план, който да съчетава задълженията на Пепеляшка с тези на жонгльор имам спешна нужда от вдъхновение и позитивизъм, както и огромна доза сила, бързина и организираност.

имам спешната нужда да се превърна в една организирана, пъргава, ведра, добра майка, която може всичко. Положението е спешно – иначе рискуват да се превърна в обикновен monster.