Архив | Мамини RSS feed for this section

Нови хоризонти и високи летви

15 Февр

След пътуването до Барселона с Ади и след родителската среща преди 2 дни мога да кажа, че освен добра храна и безусловна любов децата имат нужда от още един важен елемент, за да бъдат щастливи. Като малки не го разбират, но ще им помогне когато пораснат. И това е следното: да им се поставят високи летви и да им се показват далечни хоризонти.

Високите летви не бива да са задължителни и на всяка цена, но децата като малки още нямат опит, за да могат да правят сравнения – за това колкото повече дейност извършват (спорт, музика, танци, учене…) толкова повече ще научават за света, пък и за себе си.

А далечните хоризонти са жизненоважни. Най-добре се учи на път, най-добре разбираш различията на културите, кухните и континентите, когато ги посетиш и опиташ лично. Как иначе ще разбереш къде искаш да живееш или къде искаш да отидеш или пък какво искаш да работиш, ако не пообиколиш, не разгледаш, не поразпиташ и не пробваш?
Мога да продължа до безкрай с изброяването на всичко, което според мен трябва да се показва и казва на децата докато са малки. Но за сега ще спра до тук, за да не ми се разсърди някой (отново!) че поучавам хората какво да правят 😉

Advertisements

Празнична родителска среща в ИКЕА

5 Февр

От тази среща с родители в IKEA мина вече много време, но колкото повече се сещам за нея – толкова по-мило ми става. Това определено е едно от най-приятните преживявания от миналата година.

Мария Станчева е редактор в списанията Casa Viva и Grazia и има хиляди идеи за дома, а тук двете подреждаме коледна трапеза с помощта на дечицата:

329654_551666634860888_372408457_o

Йоана е маркетинг мениджър на IKEA и един от най-лъчезарните хора, които познавам. На заден план кланът Динкови: вдясно майка ми Виктория, вляво Адриана и аз:

291511_551666768194208_666810099_o

Повече снимки ТУК

Състезания за майки

3 Февр

Има някакво неписано правило, според което майките се съревновават. И тази надпревара започва в момента, в който повечето жени разбират, че са бременни: а пък моят корем така, а аз качих толкова килограми, и родих онака, а после кърмих толкова, а междувременно работих, жонглирах с 1000 задачи и си върнах предишната форма за 3 месеца и получих Нобелова награда за мир, но можах да си я взема, защото трябваше да пека цяла нощ сладки за празненството на детето в училище. А да, пропуснах да кажа, че детето ми е гений! Може да е само първи клас, но вече знам, че е принц/принцеса, обречена на успех и със сигурност ще управлява света!

Нужно ли е наистина да бъде така? Понякога се улавям, че полагам повече усилия да си държа устата затворена, отколкото да споделя а пък аз какво правя и да се включа в надпреварата за най-добра майка на десетилетието.

Толкова е объркващо: птиците учат децата си да летят, лъвовете учат своите да ловуват. А ние хората на какво учим своите? Да говорят или по-точно – да се надприказват?

Няма как да не си задавам въпроса: защо е толкова важно за хората, особено за жените и най-вече за майките да бъдат по-добри от останалите? И също така да обясняват на целия свят колко по-добри са във всичко. Какво кара жените да се боря за съвършенство – защото се чувстват неоценени и неполезни вършейки досадните си ежедневни задължения, защото са загърбили амбицията за кариера заради дълга си на майки и съпруги, защото като жени не им достига куража да се борят за завоюването на мъжки територии или друго? Какво налива масло в тази зловеща и често плашеща надпревара за титлата най-добрата майка? И най-вече – какво изобщо ни носи тази титла или е само един тиквен медал?

Профилактични изследвания на дете: невъзможно!

17 Дек

Напоследък си мисля, че щом живея в България нищо не разбирам от държави. Понякога с Александър си мечтаем да заминем – далеч, така че да ни е трудно после да се завърнем.

Философствала съм и преди по темата – да ходиш с дете по доктори и погнусата и отчаянието ми от родната здравна система. А сега една случка от малко по-рано днес.

Ади навърши 7 и за първа година личната докторка не ни се е обаждала за това наминавам аз, за да запиша час за конторлен преглед. Нашата докторка я няма, има доктор, който не успява да ме грабне с нищо: мръсна престилка, гледа ме надменно, не ми отговаря на въпросите и т.н. игнорирам го и питам сестрата кога да доведа Ади за мерки и теглилки. Тя ми напомня, че края на октомври, когато ходихме за манту премериха Ади. Всичко е ОК, няма нужда нищо повече да се прави.

Аз питам кога й се полага кръв и урина като част от профилактичния преглед. Не й се полага, евентуално догодина или след 2 години. На здравите деца през 3 години им се полагало. Само за деца със заболявания се полагат по-често. Аз питам – а как се разбира дали имат заболявания, ако не ги изследваш? Ами родителите си ги водят на изследвания – отговаря сестрата. Разговорът продължава още известно време в тази насока.

Та положението значи е следното: ако искам да правя поне веднъж годишно профилиактична проверка на кръв & урина на хлапето, трябва да си плащам. И понеже не съм доктор – положеието малко е тип: хвърлям боб, но според сайта на Cibalab един пакет кръв+урина на име CibaLab СТАНДАРТ струва 23.70 лв. – не знам това дали е ОК за деца или е за възрастни, обаче хората са си направили труда да опишат всичко, което е включено в този пакет и ми изглежда доста ОК като инфо за профилактични изследвания.

Между другото от CibaLab съм доста доволна – мили, внимателни и никога не са ми пукали вена – например.

Не че е проблем – за сега поне, да дам 24-тина лева, най-вече за мое лично спокойствие, че детето ми е ОК. Обаче защо не ми се полагат тези изследвания? В този ред на мисли – аз си плащам и училището на хлапето, сега ще си плащам и изследванията.

Практически държавата е супер на аванта от такива родители като нас двамата с Александър – практически дете почти все едно нямам, ама данъците си ги плащаме като пичове, нали?

Истинска Momster в цял ръст

14 Дек

За тази порода майки, така нареченият вид momster – нещо средно между майка и чудовища съм говорила и преди.

Е, тези дни се чувствам точно една такава в цял ръст. Дали това е нещо добро или не – друга тема.

Мога книга да напиша: съвети от the real Momster за ежедневна употреба. Да започва от семейното планиране и да завършва до организацията на родителите на съучениците на детето в училище. Понякога (невероятно, но факт!) се оказва по-сложно да организираш родителите, а не децата!

Само домакинстването (тип чистене, подреждане, гладене) продължавам да ненавиждам – никакво творчество няма в тези начинания!

И понеже наближава Коледа и всички сте са полудели на тема подаръци, ето ви малко практични решения как да постъпите с децата, ако има планирано коледно тържество с размяна на подаръци в училище:

Подарете книга – направете списък с книги и разпределето кой родител коя да купи. След това децата ще си ги подарят, като може да им се обясни, че след като прочетат книгата могат да я предостъпят на някой съученик. Един вид да си направят мини-билблиотека.

Подарете игри, например семейни или board игри – това е добър начин да си играете вечер с тях. Скрабъл например е идеален – не само за децата, а и за родителите!

Коледни торбички/чорапчета с лакомства – това всъщност ще правим с децата в класа на Ади. Организираме закупуването на еднакви пакетчета с еднакви лакомства и моливи, хималки и по една малка играчка. Така се надяваме да избегнем драмите!

Подарете им преживяване – организирайте им общо посещение на зоологическата градина, на постановка – опера, балет, оперета или куклен театър.

Друго важно за коледните празненства: направете си меню за тържеството и разпределете кой родител с какво да се включи – така ще се избегнат разхищението, преяждането и излишните харчове.

За коледното тържество на децата от класа на Ади ще има:
питка
сокове
мъфини с коледна украса (мое дело)

Хубав ден и приятно momster-ване!

Първите седем

4 Дек

Вчера Адриана навърши 7. Значи най-важните години, в които е трябвало да я възпитам са приключили, така ли?

В момента изобщо не съм в настроение за дългите прочувствени постове, които създавам когато разсъждавам по темите: дъщеря ми и аз, добра майка ли съм или не и сходни. Искам само да маркирам този ден, да запомня днешните си страхове и несигурност, притеснения и безрезервна любов към детето си.

Изобщо не съм убедена, че съм научила Ади на важните неща, на правилните неща и изобщо на неща, които ще й помагат в живота.

Надявам се да знае, че ще бъда до нея и ще я подкрепям винаги.

И знам, че съм й предала моята страст – онази луда емоция, която влагам в нещата в които вярвам, обичам и считам за правилни. Събота сутринта – на 1-ви декември тя каза, че когато порасне иска да бъде като мен и да работи същото, което работя аз с малкото уточнение: не съм сигурна, че разбирам точно какво работиш, но щом се вълнуваш толкова, значи трябва да е нещо интересно. След това добави: или знаеш ли, може ли да стана журналистка?

Събота беше първото издание на TEDxMladostWomen и покрай организацията последните дни на ноември нямах абсолютно никакво време за домакинстване, готвене и много други неща. Странното обаче е, че за едно дете явно това не е най-важното, по-важно е да вижда лудостта и ентусиазма в очите на майка си. Явно за моето дете това е много по-въздействащо отколкото всичко останало. Защото никога преди – дори когато съм била голям шеф в корпорация не е искала да бъде като мен. Децата са детектор за щастие и истина.

Бъди каквато пожелаеш, мило дете! Избери си каквато искаш професия, учи каквото искаш и расти любопитна, дива, необуздана и своенравна и бъди каквато пожелаеш. А аз ще съм там някъде до теб, за да ти помагам ако имаш нужда от помощ.

Ред сълзи, ред сополи,
Мама

Готино/гадно

17 Ноем

Тази рокля е готина, пицата и пастата са готини, този филм е готин, обувките ми са готини, в училище има готини деца, да се спортува е готино, новата ти прическа е готина….

Тази рокля е гадна, супата е гадна, този филм е гаден, обувките ми са гадни, в училище има гадни деца, да се спортува е гадно, новата ти прическа е гадна….

Готино и гадно са думи, които Адриана използва често напоследък. Моята лична амбиция е да бъдат заменени с други думи.