Archive | Направи-си-сам RSS feed for this section

Поставка за чадъри

15 Ян

Така, сега когато проектът за антрето е почти готов, остават малките неща: рамки, снимки, обков, закачалки за дрехите и поставка за чадъри.

92712umbrellastands2

Искам да намеря интересна и същевременно функционална поставка за чадъри, която по възможност да не струва милиони. Иначе ще се наложи да сглобим една от материала, от който ще бъде и гардероба, което ще бъде удобно, но не особено елегантно. Приемам идеи!

pic: www.apartmenttherapy.com

Ремонтна дейност – антрето

9 Ян

Вече на няколко пъти писах, че ми предстои ремонт и в най- смелите ми амбициозни надежди и мечти дори преобзавеждане на хола. Оказва се обаче, че колкото по-големи и детайлни плановете – толкова по-трудно изпълними.

За сега завършихме малкото ни кътче за домашен офис – почти изцяло обзаведено от IKEA, а останалата част от хола чака – концепция. За това продължаваме с антрето.

Моето антре е Г образно и едната част вече си има стара и вече с леко провиснали вратички библиотека, в която в момента са натикани и какви ли не други неща. Сега предстои пребоядисване на стените и слагането на обувалка с шкафове и нова закачалка в другата част – до входната врата. Също така ми предстои да реша какво ще бъде бъдещето на картините и снимките, които в момента висят в антрето. За сега имаме само цвета на фурнира на мебелите, ето го:

egger-foier

Следващите дни ще имаме и проект.

Остава да решим какви да бъдат новите цветове на стените – аз настоявам за земни и топли цветове: охра и орнаж, докато Александър харесва по-студената лилава гама.

Много е странен момента с избора: разглеждам толкова много сайтове напоследък и колкото повече гледам, толкова по-малко знам какво искам. Единственото нещо, което ми се избистря в представите е каква украса искам по стените: черно-бели снимки в рамки съобразени с цветовете на стените – ако стените са оранжеви – кафяви рамки, ако стените са бледо лилави – тъмно лилави, сини, черни или сребристи рамки.

Да направиш нещо цветно и хубаво

10 Юни

Ако си гледал някое от тези клипчета:

в които хора променят света по различен начин – като изграждат, ремонтират или боядисват, цъкал си с език и си мислел „а ние, колко сме смотани и нищо не правим“ има някаква вероятност смотаният да си ти. Извинявай, че така директно, но дори нашата малка и затънтена държавица има хора, които искат и правят промени. И промените не са в това да си увеличат гръдната обиколка, за да те радват после от страниците на списанията, а правят хубави и полезни неща. Като например Трансформатори.

Ако искаш и ти да се включиш в подобна инициатива – то сега имаш тази възможност. Моите приятели от Ред Лемън Маркетинг ще направят реалност първия за България Let’s Color Day на 16ти юни – проект на концерна AkzoNobel, производител на висококачествени и екологично чисти бои, лакове, латекси и мазилки. Моите поздравления и за Вамко – фирмата вносител на продуктите LEVIS за страната ни, които дават всичко бои безплатно за осъществяването на проекта.

Първият Let’s Color Day ще преобрази едно софийско училище – 68-мо СОУ, което нямаше да може да се случи без помощта на сдружение Трансформатори и артистите от 140 идеи.

p.s. между другото боите и латекса са наистина много добри и имат някакви нечовешки яки комбинации. Аз лично вече съм си шортлистнала около 20-тина цвята за новите стени на хола. Сега трябва да се спра на не повече от 3 или 4 и следващия месец може и да започна с боядисването!

Детска чанта с черепи

17 Ян

Убедена съм, че някои неща е по-добре да си ги правиш сам: упражняваш фантазията и ръцете си, намираш си полезно занимание (вместо да гледаш телевизия – примерно) и най-вече можеш да ангажираш околните. В този случай – хлапето.

Адриана отдавна харесва една моя чанта, ето тази:

И иска съответно да й я подаря. Излишно е да казвам, че към момента тази чанта й е огромна, за това решихме да направим специална нейна си чанта. Тя си избра платовете и заедно нарисувахме модела, мерихме, рязахме и шихме. После помоли за джоб с бродирани черепи – ето ги и тях. Поуката? Вместо да купуваме – творим и се забавляваме.

Само шиенето ми отне малко повече време, защото поради липса на шевна машина вкъщи трябваше специално да гостувам на нашите и баща ми да мине тегелите – изобщо не ми и даде да се доближа до машината, нищо, че в пубертета съм шила достатъчно на нея!

Остава само да извадя тропоските и да я изгладя – и чантата е готова за носене и нови подвизи!

Адрианин ден

26 Авг

Днес Адриана има имен ден. Бях обещала да й купя „момичешки“ подарък, какъвто поиска като имаше определен бюджет – 30 лв. Тя поиска кола за кукли. Защото отдавна си мечтаела за кола за Барби, а сега й бил единстеният шанс да я получи, защото бяхме само двете до магазина и както сама каза „мога да искам цикламени и момичешки неща само от тебе, защото татко не ме разбира и ми подарява винаги конструктури“. А всъщност конструктура е много по-яка играчка от куклата и нейните принадлежности, но както и да е.

Не обичам да купувам такива кукли, защото ги намирам за ужасни. Макар, че и аз като малка умирах за тях – и то на доста по-голяма възраст от тази на дъщеря ми. Адриана е на 5, а аз си играех на барбита до 14, както всъщност и доста други соц. деца, които нямахме достъп да подобни играчки.

Ако трябва да съм честна – понякога ме влудява цялата тази Барби-истерия. Повечето кукли са наконтени и издокарани като евтини магистралки, а всичките им аксесоари са отвращаващо пошли и с безумно ниско качество. Но бях обещала и купих колата. Докато бяхме в магазина няколко неща ми направиха впечатление:
– има прекрасни копия на оригиналната кукла на Мател – с почти същото качество и на 1/3 или дори на ¼ от цената. Същото важи и за дрехи и аксесоари за кукли – името Барби вдига цената значително.
– цената на куклите не определя качеството и вида. По-евтините всъщност изглеждат доста по-прилично.
– това е безумна индустрия, която докато цели да зариби хлапетата на тема Барби и нейния розов свят – им промива мозъците.
– набиват се разни брандове в малки детски глави и се постигат маркетингови цели за бъдещи кръстосани продажби – има Барби с мотор – Веспа и такава с кола – Фиат.
– тези играчки карат хлапетата да не мислят. А покрай тях и родителите спират да мислят.

Ето пример за последното: прибрахме се вкъщи, Ади много радостно почна да си вози куклите напред-назад и изведнъж ми каза: „Ами сега трябва да ми купиш и къща за кукли, защото като имам кола трябва да я паркирам някъде, а и куклите трябва да спят някъде.“ Първият ми много спонтанен отговор беше, че аз повече пари за пластмасови боклуци няма да давам. Дъщеря ми го разбра, прие, но никак не й хареса. И започна да води преговори – рожден ден, Коледа – не можело ли поне за някой от тези празници…

След като я поизмъчих малко я попитах защо трябва да кукпуваме къща, а не си я направим сами. Тя ме погледна с ококорени очички и много искрено каза „ами защото в магазина са готови къщите, аз откъде да знам, че и ти можеж да правиш такива?“. Ето – децата спират да мислят – виждат нещо готово и – хоп! Искат да го притежават веднага и точно това, което са видели на рафта в магазина. А за повечето родители е много по-лесно да купят нещо, което а) детето така или иначе е видяло и иска и б) не трябва много-много да се пънат да го произвеждат.

Аз обичам да ми е трудно, за това обещах на дъщеря ми, че ще има най-страхотната къща за кукли, която ще си направим сами. По този начин си намирам семейно занимание за поне 10-тина часа, не се заривам с пластмаса и ще науча хлапето как да си прави сглобки от картон, дъски и други, да боядисва, лепи, шие пердета и обзавежда малка къща с мебели направи-си-сам. И съм убедена, че когато сама си направи къщата за кукли, ще я обича и цени, а не на последно място и пази много повече от брандираната купешка.

Sofia Design Week

23 Юли

Обещах, че ще пиша и ще разказвам, но така се отнесох във времето… Ето много накратко какво видяхме от тазгодишното издание на Sofia Design Week

Впечатления: от малкото, което успяхме да видим с Ади сме много доволни 🙂

Тя направи къща, картичка за баща си и влак. Аз помагах, като изпълнявах нейните инструкции. Действието се разви в Чайната. После и Ади поснима малко, видя, че разни хора идват да им слагат печати в книжките с програмата и тя се ентусиазира. След това посетихме щанда на Little Оwl и тя намаза шнолки с праценца. После се качихме до Склада и накрая стигнахме до СГХГ. В Склада Ади хареса една лешникотрошачка, която е хибрид между прашка и балон и едно грамадни бюро – помоли ме специално да й снимам трошачката, защото беше високо и не можеше да стигне до нея.

После напуснахме София и пропуснахме София диша + дизайн на Шишман.

Решихме, че догодина ще обиколим всички обекти, а тя обеща до тогава да може да чете, за да си избира къде да ходим. Да видим какво ще се случи, само да сме живи и здрави до тогава.

Това са моите снимки:

А това са снимките на Ади:

Великденски картички

15 Апр

Продължихме домашната традиция на направи-си-сам поздравителна картичка, като този път спретнахме набързо такива за Великден. Картичките имат връзки, за да може да ги завържем на опаковките на козунаците.