Архив | Minimalzm RSS feed for this section

За вещите и хората

27 Авг

Един от приятелите ми от студентските години притежаваше (по спомен) 2 чифта къси панталони, 2 дълги, 3 тениски с дълги ръкави, 4 с къси ръкави, 2 ризи, 2 пуловера, 1 полар, едно джинсивио яке и едно зимно яке с ръкави на ципове, което ставаше на елек. Купуваше си нова дреха, само когато се наложеше да изхвърли стара, което поради честата експлоатация се случваше по няколко пъти на сезон.

В моите момичешки и гладни за много нови неща очи този подход беше неразбираем. Как може да искаш нарочно да имаш толкова малко дрехи? От това момче за първи път чух максимата, че се превръщаш в роб на вещите, които притежаваш. Тогава не го разбирах, но сега вече да.

След поредния уикенд прекаран в подреждане, сгъване многочасово ръчно прани, простиране, гладене, намиране на място за прибиране на поредното нещо в повече и аз започвам да мечтая за екстремен минимализъм.

Имам някакъв напредък – разделила съм се с голяма част от старите ми книги, като целта е да махна колкото си може повече от хартията. Същото важи и за обувките – махнах всеки чифт, който по една или друга причина не съм обувала повече от година.

Раздялата с дрехите ми е най-трудна, но съм твърдо решена септември месец да се освободя от голямо количество. Август е малка пауза от темата, включително и блогването за дрехи, но през септември планирам подновяване на разпродажбите, подаряването и сходни дейности.

Защото наистина съм се превърнала в робиня на всичко, което притежавам. Вещите ми искат грижи и време. И вместо да играя на скрабъл с хлапето или да чета книга аз си пера на ръка копринените рокли. Вместо да катеря планини вися на стълбата и бърша прах от горните рафтове на шкафовете.

My Garderobe Shop

17 Юли

Това е най-новият ми проект, като отговор на всички питания кога и къде ще организирам следващата гаражна разпродажба. Сякаш виртуалното пространство се оказа най-подходящо, за да представям всички мои вещи, с които по една или друга причина ще се разделям. А и по този начин няма да има недоволни, които са пропуснали организираните разпродажби.

За повече подробности посетете My Garderobe Shop . За сега има четири чанти, като предстои постепенно да кача още много неща.

Сутрешен ентусиазъм

17 Авг

Ентусиазмът е странна работа – или го имаш или го нямаш. Малко прилича на музите – идва и си отива без предупреждение. Днешната доза ентусиазъм се изразява в домашни мъфини. Да видим какво ще се случи до края на деня, но от сега планирам да направя само още няколко неща, но пък за сметка на бройката ще наблегна на качеството.

Проблемът на повечето хора днес е, че в бързината си да покрият някакъв максимум и норма, не обръщат никакво внимание на детайлите и не доизпипват нещата, които правят. До скоро и на мен ми беш трудно да се фокусирам върху едно нещо, но когато започнеш да правиш нещата едно по едно и най-важното едно след друго, животът тръгва в един по-различен ритъм. Малко по-плавен и организиран.

Разпродажба – детски дрехи

4 Май

Поредната пролет и поредните малки дрехи на дъщеря ми. И традиционната разпродажба. Ето ги:

TEDxBG

9 Ян

Вчера за първи път присъствах на ТЕД. Миналата година поради една или друга причина не бях в залата, но след това изгледах презентациите. Вчера сутринта тръгнах без конкретни очаквания, за да не остана разочарована, което беше добре, защото настройката ми беше малко като tabula rasa и попих много информация.

Много добро описание на конференцията е дал Комитата. Аз няма да се впускам в подробности, защото ако се интересувате от ТЕД или сте били вчера в залата или ще изгледате видео материалите от презентациите.

Единствените ми забележки са по отношение на донякъде липсата на презентационни умения на някои от лекторите, което според мен можеше да се преодолее с повече подготовка или коучинг, както сега е модерно да се казва и липсата на достатъчно простор в залата и фоайето.

А иначе към ТЕД според мен (като зрител) има два подхода: като а). много добър източник на идеи, вдъхновение или информация и б). малки 15 минутни паузи за размисъл, за поглеждане навътре към себе си, намиране на някакъв покой и решение за действие.

На принципа, че утрото е по-мъдро от вечерта, ето днес в ретроспекция, кои думи съм запомнила и явно са ме е вдъхновило най-много:

Владимир Донков – не се оставяй на някой прозяващ се отегчен от живота чичко да те убеди, че твоята мечта/идея няма да стане

Илиан Милинов – за да си щастлив нямаш нужда от дизайн и материални притежания – и примера му със сополивите тибетски хлапета

Може би, защото аз имам нужда от именно тези думи, изречени от напълно непознати хора, именно в този миг от живота ми, това бяха думите, които звучаха в главата ми, когато се събудих днес.

Благодаря

24 Дек

Сега, когато къщата е относително притихнала и всички си почиват, преди да се запътим към уютния дом и прекрасната трапеза в дома на моите родители, където традиционно се събира цялото семейство, за посрещането на Коледа искам да отделя няколко минути, за да си припомня изминалата година. 2010 не беше най-лесната ми година, но пък ме научи на много неща, за това сега може би е най-подходящият момент, за да благодаря на обстоятелствата и хората, които са ми вгорчили живота, защото ако не бяха – то нямаше да съм тази Ана, която съм сега и надали щях да намеря силите и хъса да правя нещата, които правя сега.
Понякога егото, гордостта и здравия ми разум се бунтуват срещу това, което намирам за несправедливо и спонтанно ми идва да направя революция, но се опитвам да възпитам у себе си търпение и други добродетели, които да ме извисят над елементарните и низките човешки емоции и страсти. За това мисля, че сега е добър момент да изкажа благодарност.

  • Благодарна съм за това, че имам семейство, което въпреки всички пречки е единно и всички се подкрепяме. Благодарна съм за това, че всички мои обични и близки са живи и здрави.
  • Благодарна съм на всички препятствия през изминалата година, за безсънните нощи и дори за скъсаните връзки на десния ми глезен, защото сега наистина знам, че има безценни неща.
  • Благодарна съм на дъщеря ми за това, че ме научи какво значи безрезервна любов.
  • Благодарна съм на всички хора, които не ме харесаха през изминалата година, на тези, които видяха в мен заплаха и на тези, които не вярваха в мен. Ако не бяхте именно такива, нямаше да разбера колко е важно да бъдеш себе си, да вярваш в собствените си сили и да бъдеш верен на идеалите си и лоялен на идеите си, независимо от обстоятелствата. Сега наистина знам истинския смисъл зад „или добро или нищо“ и когато се сещам за вас ще го правя с усмивка, но и с тъга, защото зад всеки озлобен или завистлив човек седи несигурен и страхлив такъв, който явно още не е открил себе. Благодарна още повече на мама, че ме е възпитала толкова добре, че да продължавам да се боря и посрещам всеки следващ ден с вдигната глава и чиста съвест.
  • Благодарна съм на хората, които вярват в мен и ми дават кураж да реализирам идеите и мечтите си. Благодаря ви за това, че ме подкрепяте, дори не винаги да разбирате моя ентусиазъм и защо се заемам със странни каузи.
  • Благодарна съм на себе си, за това, че успях да порасна с още една година без да позволя на когото или каквото и да било да изтрие усмивката от лицето ми, за това, че продължавам да се изчервявам и за това, че все още вярвам в чудесата.
  • Благодаря и на вас, които идвате тук и ми споделяте, че откривате по част от себе си в моите текстове. Благодаря, вашите мили думи ми дават куража да продължавам напред.

А сега ето нещата, които искам да променя през следващата година:

  • Да запомня, че живота е точно толкова стресиращ, колкото аз му позволя да бъде.
  • Да си повтарям, че само аз решавам къде е предела на силите ми и от мен зависи какво мога да постигна.
  • Хората са такива, каквито са и аз не мога да ги променя. Не мога да помогна на никого, освен ако той сам не иска да си помогне, но мога да бъда до хората, които обичам или до тези, които имат нужда от мен.

А сега ви пожелавам весели празници и здрава и щастлива Нова 2011 година. И помнете, че както никой не може да ви унижи, освен ако не му позволите, така и хоризонта е точно толкова далече, колкото вие решите да го поставите.

Ана

Хартията срещу дигитализацията

10 Ноем

От известно време преподреждам активно дома си и се сблъсквам с купища стари тетрадки, вестници, списания, книги, брошури… Списъкът няма край. Оказа се, че с течение на времето съм се зарила със спомени, в които всъщност нямам никакво време да се разровя. Пазя си дори старите касетки, които отдавна вече за нищо не стават. Пазя си и бележките, които съм си разменяла в клас в гимназията. Пазя ужасяващо много неща, от които нямам нужда, за които нямам време, които ми отнемат време за разчистване и подреждане, както и само събират прах. Поради тази причина взех окончателното решение да се сбогувам с хартиените носители на спомените си. Решението – дигитализация. От вчера започнах да сканирам и да изхвърлям някои неща, но съдейки по това колко време ми отнема, ще си имам работа поне до Нова година.
Ето накратко какво ми предстои да направя от тук нататък:
1. Сканиране на всякакви хартиени носители на спомени – стари рисунки, картинки и подобни.
2. Изхвърляне на всичко сканирано
3. Подреждане в добре затворени кутии на всички неща, с които не мога да се разделя, така че да не се прашат и разпадат.
4. Обявяване за продан на всички книги, на български и чуждоезични, които са прочетени (колкото и да ми е трудно)
5. Съставяне на списък с всички касетки – разделен на категории – изпълнител + име на албум, изхвърляне на касетките и придобиването на албумите в дигитална версия
6. Подреждане на всички снимки в албуми, сканиране на всички черно-бели негативи
7. Да се запиша в библиотека
Това е първоначалния план, предполагам, че ще ми хрумне и още нещо, в течение на подреждането. Днес отивам до Софийска градска библиотека, за да си направя карта там. Ако някой се сеща за друга библиотека, в която има последни заглавия – моля да ми каже. Следващата стъпка, която сега е на етап изчакване е придобиването на Kindle.