Настъргани салати

Нали преди време писах, че искам кухненски робот – е, имам си вече. Точно този от картинката!

Когато машината пристигна вкъщи изпаднах в лека паника: кашонът беше огромен и отне половин ден пререждане и изхвърляне на стари неща (а мен не ме бива особено много в сбогуването със старите вещи), за да намеря място за новата си придобивка. Следващата половина от деня четох ръководство и плахо и предпазливо разучавах кое как се сглобява и разглобява и кой нож на каква скорост се използва.

В един момент дори ме обзе опасението: дали пък не сбърках? Дали ще го използвам чак толкова много този робот? Ами, да оказва се, че го използвам! До сега не съм използвала само ножа за рязане на картофи (за пържене, предполагам) и приставката за месена.

Най-удобното е, че има огромна купа/кана. Така правя по литър+ сок от портокали и огромни количества от любимата ми салата, която преди се налагаше мама да ми прави и носи (егати резила, нали!) салата от настъргани червено цвекло, ряпа и моркови. Смесвам всякакви репи: бяла, черна, червена + цвеклото, а напоследък и с моркови. Върви с много зехтин и малко балсамов оцет. Като гарнитура на месо е просто великолепно!

p.s. мисля да си поставя някакво кулинарно предизвикателство: по едно ново ястие на седмица, да видим как ще се получи

Поставка за чадъри

Така, сега когато проектът за антрето е почти готов, остават малките неща: рамки, снимки, обков, закачалки за дрехите и поставка за чадъри.

Искам да намеря интересна и същевременно функционална поставка за чадъри, която по възможност да не струва милиони. Иначе ще се наложи да сглобим една от материала, от който ще бъде и гардероба, което ще бъде удобно, но не особено елегантно. Приемам идеи!

pic: www.apartmenttherapy.com

Супа със скариди и картофи

Отдавна не бях писала рецепти тук, а онзи ден се заговорих се една приятелка на тема рецепти със скариди и се сетих за една от любимите ми супи, именно със скариди и картофи. Великолепна е, особено за по-студено време. Всъщност в оригиналната рецепта пише chowder, което е по-гъста супа от обикновената бистра супа, но поради на повече думички за същото – си остава само „супа“.

Както всички рецепти, които съм споделяла тук ще има оригиналната версия и моят начин, ето какво ви е нужно:

• 600 гр. сурови средни скариди – според количеството супа, което искам да сготвя слагам 1 или 2 пакета замразени такива. Или 1 пакет ако е по-голям – от 500 гр. нагоре
• Царевицата от 3 кочана – аз слагам 1 пакет замразена такава
• 2 стръка праз лук, само бялата част – аз слагам повече – на око, като добавям и част от зелената леко по-твърда част
• 2 скилидки чесън – аз слагам повече – на око
• 650 гр. картофи обелени и нарязани на кубчета 1,5 см. – аз слагам отново на око, в зависимост от това колко гъста искам да направя супата
• 3 чаши (750 мл.) рибен или пилешки бульон – аз слагам 1 кубче зеленчуков
• 1 ½ чаши (350 мл.) мляко – често и тук слагам на око
• 1 чаша (250 мл.) течна сметана – понякога за сметка на млякото наблягам повече на сметаната
• 1 супена лъжица зехтин – може би слагам повече, познавайки се….
• Щипка лют/кайенски пипер
• 3 супени лъжици нарязан пресен магданоз – понякога прескачам тази стъпка за сметка на черен пипер

Начин на приготвяне:

Скаридите – ако са пресни цели с черупки/люспи (как им се казват тези неща на скаридите?) се обелват и нарязват на дребно/половинки. Аз използвам замразени за улеснение – само ги вадя от плика и ги оставям на стайна температура в купа.

Царевицата – се реже с но от кочана. Аз използвам замразена и както скаридите я слагам в купа на стайна температура.

Празът се реже на ситно, зехтинът се сипва в тенджера и се загрява, добавя се празът и се задушава на среден огън за около 5 минути, добавят се нарязаният на ситно чесън и се задушава за около 30 секунди, добавят се картофите, млякото и бульонът и всичко се оставя да къкри за около 20 минути. Взимат се две чаши от супата (около 500 мл.) и се пасират до съвсем гладко, след което се връщат обратно в тенджерата и супата се оставя да покъкри още малко. Добавят се скаридите и се оставя супата да поври още 10-тина минути. Накрая се изсипват сметаната, лютия/кайенски пипер и магданозът. Къкри така още около 2-3 минути. Накрая се посолява на вкус.

Маса за хранене

Това е положението: зациклиш ли веднъж на тема обзавеждане, връщане на зад няма. Имам вече проект за мебелите в антрето, остава да изберем само цветовете на стените и обкова. За това се пренасям на следващото ниво: в дневната. По този повод ето малко маси за трапезария, които ми харесват:

Антрета

Днес цял ден в главата ми са само антрета. Ето няколко, които ми харесват особено много:

Ремонтна дейност – антрето

Вече на няколко пъти писах, че ми предстои ремонт и в най- смелите ми амбициозни надежди и мечти дори преобзавеждане на хола. Оказва се обаче, че колкото по-големи и детайлни плановете – толкова по-трудно изпълними.

За сега завършихме малкото ни кътче за домашен офис – почти изцяло обзаведено от IKEA, а останалата част от хола чака – концепция. За това продължаваме с антрето.

Моето антре е Г образно и едната част вече си има стара и вече с леко провиснали вратички библиотека, в която в момента са натикани и какви ли не други неща. Сега предстои пребоядисване на стените и слагането на обувалка с шкафове и нова закачалка в другата част – до входната врата. Също така ми предстои да реша какво ще бъде бъдещето на картините и снимките, които в момента висят в антрето. За сега имаме само цвета на фурнира на мебелите, ето го:

Следващите дни ще имаме и проект.

Остава да решим какви да бъдат новите цветове на стените – аз настоявам за земни и топли цветове: охра и орнаж, докато Александър харесва по-студената лилава гама.

Много е странен момента с избора: разглеждам толкова много сайтове напоследък и колкото повече гледам, толкова по-малко знам какво искам. Единственото нещо, което ми се избистря в представите е каква украса искам по стените: черно-бели снимки в рамки съобразени с цветовете на стените – ако стените са оранжеви – кафяви рамки, ако стените са бледо лилави – тъмно лилави, сини, черни или сребристи рамки.

Приятелствата

Как сте вие с приятелствата? При мен положението, както впрочем и с много други неща е пълна каша. Като прибавим и нарастващата липса на време и начина по който хората се отдалечават един от друг с времето – положението е адско просто – като за латино-сериал направо.

Тези дни по празниците наблюдавах как си играят и как се сприятеляват децата: застават едно срещу друго, оглеждат се, започват да си говоря и да играят плахо, после се питат кой как се казва, а накрая се завършва с „а ти искаш ли да бъдем приятели“? Истината е, че и при големите не е по-различно. И често пъти жената, която си склонен да определиш като надута кифла всъщност е сдухана, притеснена и стеснителна жена, която се затваря в себе си като защитна реакция.

Учудващо е колко можеш да се сближиш с хората само ако преглътнеш егото си и ги заговориш с усмивка. И така, както децата сега трябва да опозная новите си приятели и може би да потърся пътя обратно към някои от старите ми такива.

Разликата между малките и големите? Малките се зариват до уши в пясъчника, докато големите социализират на по питие и на вечеря. И малките са много по-спонтанни, докато големите робуват на натрупаните с години страхове и предразсъдъци.

Идилични размисли, коледни истории и как тази година всичко е без план!

Последните години Коледата е драматична – все нещо се случва в последния момент, някой се разболява тежко на Бъдни вечер, нечия манджа изгаря и съсипва цяла семейна вечеря или има спорове около подаръците – да има ли такива изобщо, ако има кой какво и на кого да подарява…

Тази година – за първи път от много време насам, нещата са спокойни, като изключим гърлобол, който тръшна Александър и майка ми малко преди празниците. Напук на всичко обаче Бъди вечер беше идилична: ние тримцата, сестра ми и нейният мъж на гости на родителите ми, великолепните ястия приготвени от татко, приятни разговори, много смях и размяна (умерена) на подаръци. Единственото посредствено нещо беше уви виното, следващият път ще избирам аз бутилката!

Изобщо тези дни сме като за американски филм: гостуваме си спокойно по къщите, носим си домашни сладкиши и хубаво вино, говорим си мило и приятно и изобщо прекарваме много отпуснати празници без никакви конкретни планове.

Единственото нещо, което бих искала да се промени – е да се вдигне досадната мъгла над София, защото изобщо не става за разходки навън. А в почти-празния ми град в момента разходките щяха да бъдат чудесни.

В къщи редим пъзели, играем на игри на маса, Александър се пробва да учи Адриана да играе на шах, но за сега не се получава особено дълга игра, защото Ади се разсейва. Четем книги и гледаме романтични филми. Ади вече чете доста спокойно и бързо – сядаме една до друга на дивана, завиваме се с едно одеалце и четем. Прелест! Изобщо идилия! Тайната? Действаме спокойно, без грандиозни планове!

Изобщо като изключиш грандиозните планове от живота си, изглежда нещата се получават много по-лесно, спонтанно и без този непосилен напън всичко да става на всяка цена.

На всички вас, които ме четете пожелавам една много хубава, здрава, успешна и зашеметяваща нова година. Ще се видим през първите дни на януари, а сега – отивам да пека кексове, защото програмата е запълнена с гостита…

Профилактични изследвания на дете: невъзможно!

Напоследък си мисля, че щом живея в България нищо не разбирам от държави. Понякога с Александър си мечтаем да заминем – далеч, така че да ни е трудно после да се завърнем.

Философствала съм и преди по темата – да ходиш с дете по доктори и погнусата и отчаянието ми от родната здравна система. А сега една случка от малко по-рано днес.

Ади навърши 7 и за първа година личната докторка не ни се е обаждала за това наминавам аз, за да запиша час за конторлен преглед. Нашата докторка я няма, има доктор, който не успява да ме грабне с нищо: мръсна престилка, гледа ме надменно, не ми отговаря на въпросите и т.н. игнорирам го и питам сестрата кога да доведа Ади за мерки и теглилки. Тя ми напомня, че края на октомври, когато ходихме за манту премериха Ади. Всичко е ОК, няма нужда нищо повече да се прави.

Аз питам кога й се полага кръв и урина като част от профилактичния преглед. Не й се полага, евентуално догодина или след 2 години. На здравите деца през 3 години им се полагало. Само за деца със заболявания се полагат по-често. Аз питам – а как се разбира дали имат заболявания, ако не ги изследваш? Ами родителите си ги водят на изследвания – отговаря сестрата. Разговорът продължава още известно време в тази насока.

Та положението значи е следното: ако искам да правя поне веднъж годишно профилиактична проверка на кръв & урина на хлапето, трябва да си плащам. И понеже не съм доктор – положеието малко е тип: хвърлям боб, но според сайта на Cibalab един пакет кръв+урина на име CibaLab СТАНДАРТ струва 23.70 лв. – не знам това дали е ОК за деца или е за възрастни, обаче хората са си направили труда да опишат всичко, което е включено в този пакет и ми изглежда доста ОК като инфо за профилактични изследвания.

Между другото от CibaLab съм доста доволна – мили, внимателни и никога не са ми пукали вена – например.

Не че е проблем – за сега поне, да дам 24-тина лева, най-вече за мое лично спокойствие, че детето ми е ОК. Обаче защо не ми се полагат тези изследвания? В този ред на мисли – аз си плащам и училището на хлапето, сега ще си плащам и изследванията.

Практически държавата е супер на аванта от такива родители като нас двамата с Александър – практически дете почти все едно нямам, ама данъците си ги плащаме като пичове, нали?

Истинска Momster в цял ръст

За тази порода майки, така нареченият вид momster – нещо средно между майка и чудовища съм говорила и преди.

Е, тези дни се чувствам точно една такава в цял ръст. Дали това е нещо добро или не – друга тема.

Мога книга да напиша: съвети от the real Momster за ежедневна употреба. Да започва от семейното планиране и да завършва до организацията на родителите на съучениците на детето в училище. Понякога (невероятно, но факт!) се оказва по-сложно да организираш родителите, а не децата!

Само домакинстването (тип чистене, подреждане, гладене) продължавам да ненавиждам – никакво творчество няма в тези начинания!

И понеже наближава Коледа и всички сте са полудели на тема подаръци, ето ви малко практични решения как да постъпите с децата, ако има планирано коледно тържество с размяна на подаръци в училище:

Подарете книга – направете списък с книги и разпределето кой родител коя да купи. След това децата ще си ги подарят, като може да им се обясни, че след като прочетат книгата могат да я предостъпят на някой съученик. Един вид да си направят мини-билблиотека.

Подарете игри, например семейни или board игри – това е добър начин да си играете вечер с тях. Скрабъл например е идеален – не само за децата, а и за родителите!

Коледни торбички/чорапчета с лакомства – това всъщност ще правим с децата в класа на Ади. Организираме закупуването на еднакви пакетчета с еднакви лакомства и моливи, хималки и по една малка играчка. Така се надяваме да избегнем драмите!

Подарете им преживяване – организирайте им общо посещение на зоологическата градина, на постановка – опера, балет, оперета или куклен театър.

Друго важно за коледните празненства: направете си меню за тържеството и разпределете кой родител с какво да се включи – така ще се избегнат разхищението, преяждането и излишните харчове.

За коледното тържество на децата от класа на Ади ще има:
питка
сокове
мъфини с коледна украса (мое дело)

Хубав ден и приятно momster-ване!