Най-много ми харесва на рождения ми ден да отварям Google – личен персонален doodle е супер яко!
36 не са нито много, нито малко – някъде по средата са. Ако имам късмет – ще изкарам още толкова, ако имам много късмет още толкова и отгоре.
За 36 години не мога да се похваля с нищо кой знае колко. Нито съм направила кариера, нито съм променила света, нито съм измислила лек срещу рака, нито съм помогнала на някого с нещо съществено – изобщо с мен или без мен – май е все тази.
Не обичам собствените си рождени дни, ама никак. При това последните години още в първите часове на деня ми идва месечния цикъл. Събуждам се подпухнала като кифла, кисела като лимон, отровна като пепелянка – класика и разкош!
Не знам от кога не съм празнувала рождения си ден, защото все нещо се случва: трябва нещо спешно да се плаща и пренасочвам парите за парти към по-важни пера, разболявам се или хлапето провлачва сопол. Изобщо красота, спокойствие и идилия!
Обаче мина още една година, тук съм, хората които обичам са тук, заедно сме и си говорим, обичаме се и си помагаме – като се замилия и това не е малко, нали?
Последни коментари