36

Най-много ми харесва на рождения ми ден да отварям Google – личен персонален doodle е супер яко!

36 не са нито много, нито малко – някъде по средата са. Ако имам късмет – ще изкарам още толкова, ако имам много късмет още толкова и отгоре.

За 36 години не мога да се похваля с нищо кой знае колко. Нито съм направила кариера, нито съм променила света, нито съм измислила лек срещу рака, нито съм помогнала на някого с нещо съществено – изобщо с мен или без мен – май е все тази.

Не обичам собствените си рождени дни, ама никак. При това последните години още в първите часове на деня ми идва месечния цикъл. Събуждам се подпухнала като кифла, кисела като лимон, отровна като пепелянка – класика и разкош!

Не знам от кога не съм празнувала рождения си ден, защото все нещо се случва: трябва нещо спешно да се плаща и пренасочвам парите за парти към по-важни пера, разболявам се или хлапето провлачва сопол. Изобщо красота, спокойствие и идилия!

Обаче мина още една година, тук съм, хората които обичам са тук, заедно сме и си говорим, обичаме се и си помагаме – като се замилия и това не е малко, нали?

Подаръци

И аз, както повечето хора се радвам на такива. Това е един от подаръците, които обичам и ценя най-много:

Една торба, която Йоана ми подари миналото лято. Изглежда ужасно, защото е току-що изпрана, а пък аз гладя само дрехи и то тези за навън. С торбата получавам намаление, когато купувам хляб в Слънце Луна за това, че не използвам найлонов плик. Това е един от любимите ми подаръци на всички времена, защото е с кауза и защото има нещо толкова топло и човешко, когато подаряваш хляб или нещо свързано с хляба.

Преди време Събина си беше направила един pin board в Pinterest, където събираше неща, които хората могат да й подаряват за рождения ден. И аз се пробвах – но не се получи особено добре, получи ми се супер изчанчен визуален списък на хаотични желания.

Горните две неща нямат нищо общо, просто сега се сетих да ви кажа, че можете да подарите нещо много малко, което да значи много. И също така вместо да се надявате, че някой някога ще отгатне какво искате да получите за Коледа, рожден ден или ей така за без повод – направете си списък и го споделете. Или си казвайте директно: искам кон, кашон вино, нова рокля, книга, шкаф за обувки, пижама или удобни пантофи.

Клуб за четене

Вече не помня къде го прочетох или беше реплика от филм, но в един момент една героиня каза нещо от сорта на: трябва ли да си създам клуб за четене (book club), за да мога на спокойствие да пия вино?

Е, и аз си задавам този въпрос, честно! Трябва ли да организирам клуб за четене, за да се виждам на спокойствие с приятелки? Имаше и вариант/предложение за създаването на друг вид клуб – Momster клуб. Но перспективата ми се вижда твърде макабрена!

Сериозно – Book club, anyone?

Настъргани салати

Нали преди време писах, че искам кухненски робот – е, имам си вече. Точно този от картинката!

Когато машината пристигна вкъщи изпаднах в лека паника: кашонът беше огромен и отне половин ден пререждане и изхвърляне на стари неща (а мен не ме бива особено много в сбогуването със старите вещи), за да намеря място за новата си придобивка. Следващата половина от деня четох ръководство и плахо и предпазливо разучавах кое как се сглобява и разглобява и кой нож на каква скорост се използва.

В един момент дори ме обзе опасението: дали пък не сбърках? Дали ще го използвам чак толкова много този робот? Ами, да оказва се, че го използвам! До сега не съм използвала само ножа за рязане на картофи (за пържене, предполагам) и приставката за месена.

Най-удобното е, че има огромна купа/кана. Така правя по литър+ сок от портокали и огромни количества от любимата ми салата, която преди се налагаше мама да ми прави и носи (егати резила, нали!) салата от настъргани червено цвекло, ряпа и моркови. Смесвам всякакви репи: бяла, черна, червена + цвеклото, а напоследък и с моркови. Върви с много зехтин и малко балсамов оцет. Като гарнитура на месо е просто великолепно!

p.s. мисля да си поставя някакво кулинарно предизвикателство: по едно ново ястие на седмица, да видим как ще се получи

Поставка за чадъри

Така, сега когато проектът за антрето е почти готов, остават малките неща: рамки, снимки, обков, закачалки за дрехите и поставка за чадъри.

Искам да намеря интересна и същевременно функционална поставка за чадъри, която по възможност да не струва милиони. Иначе ще се наложи да сглобим една от материала, от който ще бъде и гардероба, което ще бъде удобно, но не особено елегантно. Приемам идеи!

pic: www.apartmenttherapy.com

Супа със скариди и картофи

Отдавна не бях писала рецепти тук, а онзи ден се заговорих се една приятелка на тема рецепти със скариди и се сетих за една от любимите ми супи, именно със скариди и картофи. Великолепна е, особено за по-студено време. Всъщност в оригиналната рецепта пише chowder, което е по-гъста супа от обикновената бистра супа, но поради на повече думички за същото – си остава само „супа“.

Както всички рецепти, които съм споделяла тук ще има оригиналната версия и моят начин, ето какво ви е нужно:

• 600 гр. сурови средни скариди – според количеството супа, което искам да сготвя слагам 1 или 2 пакета замразени такива. Или 1 пакет ако е по-голям – от 500 гр. нагоре
• Царевицата от 3 кочана – аз слагам 1 пакет замразена такава
• 2 стръка праз лук, само бялата част – аз слагам повече – на око, като добавям и част от зелената леко по-твърда част
• 2 скилидки чесън – аз слагам повече – на око
• 650 гр. картофи обелени и нарязани на кубчета 1,5 см. – аз слагам отново на око, в зависимост от това колко гъста искам да направя супата
• 3 чаши (750 мл.) рибен или пилешки бульон – аз слагам 1 кубче зеленчуков
• 1 ½ чаши (350 мл.) мляко – често и тук слагам на око
• 1 чаша (250 мл.) течна сметана – понякога за сметка на млякото наблягам повече на сметаната
• 1 супена лъжица зехтин – може би слагам повече, познавайки се….
• Щипка лют/кайенски пипер
• 3 супени лъжици нарязан пресен магданоз – понякога прескачам тази стъпка за сметка на черен пипер

Начин на приготвяне:

Скаридите – ако са пресни цели с черупки/люспи (как им се казват тези неща на скаридите?) се обелват и нарязват на дребно/половинки. Аз използвам замразени за улеснение – само ги вадя от плика и ги оставям на стайна температура в купа.

Царевицата – се реже с но от кочана. Аз използвам замразена и както скаридите я слагам в купа на стайна температура.

Празът се реже на ситно, зехтинът се сипва в тенджера и се загрява, добавя се празът и се задушава на среден огън за около 5 минути, добавят се нарязаният на ситно чесън и се задушава за около 30 секунди, добавят се картофите, млякото и бульонът и всичко се оставя да къкри за около 20 минути. Взимат се две чаши от супата (около 500 мл.) и се пасират до съвсем гладко, след което се връщат обратно в тенджерата и супата се оставя да покъкри още малко. Добавят се скаридите и се оставя супата да поври още 10-тина минути. Накрая се изсипват сметаната, лютия/кайенски пипер и магданозът. Къкри така още около 2-3 минути. Накрая се посолява на вкус.

Маса за хранене

Това е положението: зациклиш ли веднъж на тема обзавеждане, връщане на зад няма. Имам вече проект за мебелите в антрето, остава да изберем само цветовете на стените и обкова. За това се пренасям на следващото ниво: в дневната. По този повод ето малко маси за трапезария, които ми харесват: