Антрета

9 Ян

Днес цял ден в главата ми са само антрета. Ето няколко, които ми харесват особено много:

entrance-hall5

entrance-hall4

entrance-hall3

Nicol

entrance-hall1

Advertisements

Ремонтна дейност – антрето

9 Ян

Вече на няколко пъти писах, че ми предстои ремонт и в най- смелите ми амбициозни надежди и мечти дори преобзавеждане на хола. Оказва се обаче, че колкото по-големи и детайлни плановете – толкова по-трудно изпълними.

За сега завършихме малкото ни кътче за домашен офис – почти изцяло обзаведено от IKEA, а останалата част от хола чака – концепция. За това продължаваме с антрето.

Моето антре е Г образно и едната част вече си има стара и вече с леко провиснали вратички библиотека, в която в момента са натикани и какви ли не други неща. Сега предстои пребоядисване на стените и слагането на обувалка с шкафове и нова закачалка в другата част – до входната врата. Също така ми предстои да реша какво ще бъде бъдещето на картините и снимките, които в момента висят в антрето. За сега имаме само цвета на фурнира на мебелите, ето го:

egger-foier

Следващите дни ще имаме и проект.

Остава да решим какви да бъдат новите цветове на стените – аз настоявам за земни и топли цветове: охра и орнаж, докато Александър харесва по-студената лилава гама.

Много е странен момента с избора: разглеждам толкова много сайтове напоследък и колкото повече гледам, толкова по-малко знам какво искам. Единственото нещо, което ми се избистря в представите е каква украса искам по стените: черно-бели снимки в рамки съобразени с цветовете на стените – ако стените са оранжеви – кафяви рамки, ако стените са бледо лилави – тъмно лилави, сини, черни или сребристи рамки.

Приятелствата

8 Ян

Как сте вие с приятелствата? При мен положението, както впрочем и с много други неща е пълна каша. Като прибавим и нарастващата липса на време и начина по който хората се отдалечават един от друг с времето – положението е адско просто – като за латино-сериал направо.

Тези дни по празниците наблюдавах как си играят и как се сприятеляват децата: застават едно срещу друго, оглеждат се, започват да си говоря и да играят плахо, после се питат кой как се казва, а накрая се завършва с „а ти искаш ли да бъдем приятели“? Истината е, че и при големите не е по-различно. И често пъти жената, която си склонен да определиш като надута кифла всъщност е сдухана, притеснена и стеснителна жена, която се затваря в себе си като защитна реакция.

Учудващо е колко можеш да се сближиш с хората само ако преглътнеш егото си и ги заговориш с усмивка. И така, както децата сега трябва да опозная новите си приятели и може би да потърся пътя обратно към някои от старите ми такива.

Разликата между малките и големите? Малките се зариват до уши в пясъчника, докато големите социализират на по питие и на вечеря. И малките са много по-спонтанни, докато големите робуват на натрупаните с години страхове и предразсъдъци.

Идилични размисли, коледни истории и как тази година всичко е без план!

28 Дек

Последните години Коледата е драматична – все нещо се случва в последния момент, някой се разболява тежко на Бъдни вечер, нечия манджа изгаря и съсипва цяла семейна вечеря или има спорове около подаръците – да има ли такива изобщо, ако има кой какво и на кого да подарява…

Тази година – за първи път от много време насам, нещата са спокойни, като изключим гърлобол, който тръшна Александър и майка ми малко преди празниците. Напук на всичко обаче Бъди вечер беше идилична: ние тримцата, сестра ми и нейният мъж на гости на родителите ми, великолепните ястия приготвени от татко, приятни разговори, много смях и размяна (умерена) на подаръци. Единственото посредствено нещо беше уви виното, следващият път ще избирам аз бутилката!

Изобщо тези дни сме като за американски филм: гостуваме си спокойно по къщите, носим си домашни сладкиши и хубаво вино, говорим си мило и приятно и изобщо прекарваме много отпуснати празници без никакви конкретни планове.

Единственото нещо, което бих искала да се промени – е да се вдигне досадната мъгла над София, защото изобщо не става за разходки навън. А в почти-празния ми град в момента разходките щяха да бъдат чудесни.

В къщи редим пъзели, играем на игри на маса, Александър се пробва да учи Адриана да играе на шах, но за сега не се получава особено дълга игра, защото Ади се разсейва. Четем книги и гледаме романтични филми. Ади вече чете доста спокойно и бързо – сядаме една до друга на дивана, завиваме се с едно одеалце и четем. Прелест! Изобщо идилия! Тайната? Действаме спокойно, без грандиозни планове!

Изобщо като изключиш грандиозните планове от живота си, изглежда нещата се получават много по-лесно, спонтанно и без този непосилен напън всичко да става на всяка цена.

На всички вас, които ме четете пожелавам една много хубава, здрава, успешна и зашеметяваща нова година. Ще се видим през първите дни на януари, а сега – отивам да пека кексове, защото програмата е запълнена с гостита…

Профилактични изследвания на дете: невъзможно!

17 Дек

Напоследък си мисля, че щом живея в България нищо не разбирам от държави. Понякога с Александър си мечтаем да заминем – далеч, така че да ни е трудно после да се завърнем.

Философствала съм и преди по темата – да ходиш с дете по доктори и погнусата и отчаянието ми от родната здравна система. А сега една случка от малко по-рано днес.

Ади навърши 7 и за първа година личната докторка не ни се е обаждала за това наминавам аз, за да запиша час за конторлен преглед. Нашата докторка я няма, има доктор, който не успява да ме грабне с нищо: мръсна престилка, гледа ме надменно, не ми отговаря на въпросите и т.н. игнорирам го и питам сестрата кога да доведа Ади за мерки и теглилки. Тя ми напомня, че края на октомври, когато ходихме за манту премериха Ади. Всичко е ОК, няма нужда нищо повече да се прави.

Аз питам кога й се полага кръв и урина като част от профилактичния преглед. Не й се полага, евентуално догодина или след 2 години. На здравите деца през 3 години им се полагало. Само за деца със заболявания се полагат по-често. Аз питам – а как се разбира дали имат заболявания, ако не ги изследваш? Ами родителите си ги водят на изследвания – отговаря сестрата. Разговорът продължава още известно време в тази насока.

Та положението значи е следното: ако искам да правя поне веднъж годишно профилиактична проверка на кръв & урина на хлапето, трябва да си плащам. И понеже не съм доктор – положеието малко е тип: хвърлям боб, но според сайта на Cibalab един пакет кръв+урина на име CibaLab СТАНДАРТ струва 23.70 лв. – не знам това дали е ОК за деца или е за възрастни, обаче хората са си направили труда да опишат всичко, което е включено в този пакет и ми изглежда доста ОК като инфо за профилактични изследвания.

Между другото от CibaLab съм доста доволна – мили, внимателни и никога не са ми пукали вена – например.

Не че е проблем – за сега поне, да дам 24-тина лева, най-вече за мое лично спокойствие, че детето ми е ОК. Обаче защо не ми се полагат тези изследвания? В този ред на мисли – аз си плащам и училището на хлапето, сега ще си плащам и изследванията.

Практически държавата е супер на аванта от такива родители като нас двамата с Александър – практически дете почти все едно нямам, ама данъците си ги плащаме като пичове, нали?

Истинска Momster в цял ръст

14 Дек

За тази порода майки, така нареченият вид momster – нещо средно между майка и чудовища съм говорила и преди.

Е, тези дни се чувствам точно една такава в цял ръст. Дали това е нещо добро или не – друга тема.

Мога книга да напиша: съвети от the real Momster за ежедневна употреба. Да започва от семейното планиране и да завършва до организацията на родителите на съучениците на детето в училище. Понякога (невероятно, но факт!) се оказва по-сложно да организираш родителите, а не децата!

Само домакинстването (тип чистене, подреждане, гладене) продължавам да ненавиждам – никакво творчество няма в тези начинания!

И понеже наближава Коледа и всички сте са полудели на тема подаръци, ето ви малко практични решения как да постъпите с децата, ако има планирано коледно тържество с размяна на подаръци в училище:

Подарете книга – направете списък с книги и разпределето кой родител коя да купи. След това децата ще си ги подарят, като може да им се обясни, че след като прочетат книгата могат да я предостъпят на някой съученик. Един вид да си направят мини-билблиотека.

Подарете игри, например семейни или board игри – това е добър начин да си играете вечер с тях. Скрабъл например е идеален – не само за децата, а и за родителите!

Коледни торбички/чорапчета с лакомства – това всъщност ще правим с децата в класа на Ади. Организираме закупуването на еднакви пакетчета с еднакви лакомства и моливи, хималки и по една малка играчка. Така се надяваме да избегнем драмите!

Подарете им преживяване – организирайте им общо посещение на зоологическата градина, на постановка – опера, балет, оперета или куклен театър.

Друго важно за коледните празненства: направете си меню за тържеството и разпределете кой родител с какво да се включи – така ще се избегнат разхищението, преяждането и излишните харчове.

За коледното тържество на децата от класа на Ади ще има:
питка
сокове
мъфини с коледна украса (мое дело)

Хубав ден и приятно momster-ване!

Коледната трапеза

11 Дек

Няма Коледа без коледна трапеза – неуспорим факт. Последните години, след като бойкотирах подаръците и преекспонираната еуфория, събирането на семейството около масата стана още по-важно за мен и близките ми.

ikea4-1

Поради тази причина приех без да се замисля дори за секунда поканата на IKEA да участвам в четвъртата ИКЕА среща за родители на тема: Мисия възможна – декорация на празнична трапеза заедно с децата.

Заповядайте в събота, 15 декември от 11:00 часа в ресторанта на ИКЕА, където с прекрасната Мария Станчева, редактор и декоратор от списание Grazia ще се забавляваме, ще украсяваме коледни трапези и не на последно място – ще има и подаръци!

Последните две години Ади е моят най-верен помошник: помага за готвенето, за подготовката и декорацията на коледните сладки, за подредбата на масата и дори за музиката! Вълнуващо е, когато и малчуганите участват в празничните приготовления, а в IKEA предколедно определено може да се намерят доста занимания именно за тях. Елате в събота, за да се забавляваме заедно.

До скоро!