Край

Краят е най-сигурното и предвидимо нещо в живота. Има ли начало – има и край. Точка.

В този ред на мисли – отдавна не съм Анкабанка. Онова усмихнато и весело момиче, което наричаха Анкабанка отдавна я няма. Сега тук е само леля ти Ана. И първият ми мейл – ankabanka в Hotmail вече го няма и го изтрих поради хиляда причини, последната от които, че беше хакнат.

Та – повече няма да пиша в този блог.

Сбогом и благодаря за рибата.

Поради липса на риба – благодаря за коментарите и приятелствата – реални и виртуални.

За сега текстовете, с които е пълен този блог остават тук – докато реша какво искам да ги правя в едно по-организирано и подредено бъдеще.

Довиждане,
Ана