Вчера за първи път присъствах на ТЕД. Миналата година поради една или друга причина не бях в залата, но след това изгледах презентациите. Вчера сутринта тръгнах без конкретни очаквания, за да не остана разочарована, което беше добре, защото настройката ми беше малко като tabula rasa и попих много информация.
Много добро описание на конференцията е дал Комитата. Аз няма да се впускам в подробности, защото ако се интересувате от ТЕД или сте били вчера в залата или ще изгледате видео материалите от презентациите.
Единствените ми забележки са по отношение на донякъде липсата на презентационни умения на някои от лекторите, което според мен можеше да се преодолее с повече подготовка или коучинг, както сега е модерно да се казва и липсата на достатъчно простор в залата и фоайето.
А иначе към ТЕД според мен (като зрител) има два подхода: като а). много добър източник на идеи, вдъхновение или информация и б). малки 15 минутни паузи за размисъл, за поглеждане навътре към себе си, намиране на някакъв покой и решение за действие.
На принципа, че утрото е по-мъдро от вечерта, ето днес в ретроспекция, кои думи съм запомнила и явно са ме е вдъхновило най-много:
Владимир Донков – не се оставяй на някой прозяващ се отегчен от живота чичко да те убеди, че твоята мечта/идея няма да стане
Илиан Милинов – за да си щастлив нямаш нужда от дизайн и материални притежания – и примера му със сополивите тибетски хлапета
Може би, защото аз имам нужда от именно тези думи, изречени от напълно непознати хора, именно в този миг от живота ми, това бяха думите, които звучаха в главата ми, когато се събудих днес.
Ankabanka's Blog 
Благодаря. Добри акценти си усетила. Аз пък се сетих за инициативата „Да притежаваш само 100 вещи“,
http://zenhabits.net/minimalist-fun-the-100-things-challenge/
за която се твърди, че прави хората по-щастливи.
Аз съм голям фен на Лео и нещата, които пише са ми повлияли много
ахаа, приликите не са случайни 😉
Простете скептицизма ми, знам, че това нещо ТЕД е много модерно, но защо ли ми се струва поредната вуудуу магийка, която се опитва да гарантира щастие? Още повече, че виждам двама дълбоко уважавани от мен блогъри да са му почитатели, това ми се струва притеснително.
Ако нещо съм научила в този живот е, че няма рецепта за щастие, или ако има, то тя е умение всеки миг да плуваш без да се удавиш в хаоса, каквото всъщност представлява живота ни. Няма как да се овладее хаоса и който ти казва друго, най-вероятно се опитва да спечели пари от дълбокото ни желание за контрол над всичко, на което понякога в моменти на слабост се поддаваме.
Просто мнение.
ох, не е по темата – ама като ми коментираш и проверявам винаги линка, защото ме гони параноя дали не е майка ми, която нещо ми казва (тя ти е адашка)
а иначе по темата – за ТЕД-а – според мен е въпрос на интерпретация и/или капацитет за интерпретация. защото ако има хора, които си мислят, че могат да отидат нейде и някой с вълшебната причка (помниш ли Кашпировски?)да им реши проблемите са идиоти – или поне полу-такива.
а на това издание на ТЕД за щастие почти не се говореше, даже повечето теми бяха доста тегави. но реално като се замисля съм успяла да разделя чутото на няколко нива – полезна информация и такава, от която аз в момента имам нужда. а имаше още нещо много приятно – някак се бяхме събрали доста сходни хора (макар че аз проявих темерутизъм и не се социализирах активно както обичайно), но пък видях хора, с които винаги общувам с огромно удоволствие. струваше си, честно 🙂
Виктория, ти какво точно си мислиш, че е събитието? Раздават рецепти за щастие?
Точно обратното – това са хора, които сами са преживяли нещо, което е преобърнало живота им или са получили някакво прозрение и го споделят. Или просто имат добри идеи. Щастие никой не обещава 😉
А който иска се вслушва, който иска, не одобрява…
Е, тогава значи е триумф на градската алиенация. Прочутите групи за взаимопомощ, чиято роля в обществата с все още хуманен облик, се изпълнява от приятелския кръг.
Ако по някакъв предлог ви събират пари при тези събития, аз оставам скептична.
Не виждам как събирането на 600 човека на едно място, за да говорят и да се видят, е триумф на алиенацията, но очевидно имаш по-дълбока мисъл 😉
алиенация няма, освен ако сам някой не реши да си мълчи и да само да слуша. и няма нищо общо с групите за взаимопомощ, защото никой на никого нито помага нито му дава рецепта за успех. повечето хора или споделиха каузи, за които се борят/работят. или споделиха как сами са си строшили главите, за да реализират идеите/мечтите си
ideas worth spreading – нали това му е и слогана/мотото на ТЕД 🙂
ми хепи след конференцията
Гледала съм много от лекторите в оригиналния американски формат и не знам защо тук казвате, че има алиенация. Не съм била на българските версии, но предполагам не са чак толков зле, за да го докарат до отчуждение.
защо нещо, което е направено тук, в България, задължително трябва да бъде зле? този подход ми е много неясен. и непонятен