Имам нужда от малко помощ, за това как се разбира кой ти е приятел и кой не.
Преди много време една позната ме помоли за услуга, която беше свързана с телефонно обаждане и запазване на час. Когато се обадих където трябваше и казах, че този път часът не е за мен, а за една приятелка, въпросното момиче много се нацупи. Малко по-късно ми обясни, че не ми е приятелка, а позната. А като не си ми приятелка, защо искаш от мен услуги? Някак много спонатанно попитах аз. В общи линии отношенията ни бяха до там.
Минаха години. Преди няколко седмици пиех кафе с приятелка, появиха се приятели, на които я представих като бивша колега от една от предходните ми местоработи. Малко по-късно тя ме попита защо не съм казала, че ми е приятелка. Ами защото имам навик да представям хората с някакво въведение, щом сме заедно е ясно, че си ми приятелка. Поясних аз. И се сетих отново за историята с „жената на един приятел„.
Възможно ли е някой да се засегне, ако го наречеш приятел? Или може би си мисли, че ако ти го считаш за приятел, може да искаш от него/нея помощ, услуги или да звъниш по телефона и да се оплакваш от живота. Възможно ли е хората да са станали чак толкова дръпнати?
Зачудих се дали да пусна едно циркулярно писмо със запитване: А ти приятел ли си ми или само познат? Но реших, че това ще бъде прекалено (за сега).
За мен приятели са тези хора, с които дори да не сме се виждали една година, когато се срещнем е било все едно вчера сме се разделили; хора които познавам от много време и все още имаме общи интереси; хора които познавам от скоро, но някак сме се открили и сближили. С приятелите ми сме преживели много неща заедн – и хубави и лоши, помага ли сме си и сме си давали сили, когато сме били на дъното. Приятелите ми не са много, но са верни.
Ankabanka's Blog 
Имаш странни преживявания.
чакай да подхвана разказите за семейните истории….. да видиш тогава странно
Хм, странно, за първи път чувам някой да реагира по подобен начин на това, че го наричаш „приятел“. По-нормално е обратното – да го наречеш „познат“ или поне при мен то се е случвало. 🙂
И очевидно странни познати/приятели. „Приятел“ е титла, която се дава трудно и трябва да се цени. Който не я, да хваща гората 😉
Напоследък хората са станали много странни – когато си им угоден, си им най-добрия приятел, но когато си намерят друг, който може да им върши същата работа или дори повече, вече не се сещат за теб. А да се сърдиш, че са те нарекли приятел – това вече си е направо извратено.щ
свят шарен – хора всякакви. уви не всички много мили 😦
Според мен самото название приятел е доста размито. Мога да кажа че познатите ми например от интернет са ми приятели, но не всеки ми е приятел до еднаква степен. А така наречените истински приятели пък са нещо съвсем друго – хора на които можеш да разчиташ, а също и те на теб. А колкото до колегите … самия факт че работата ни събира, а не общите интереси някак ми пречи да им викам приятели 🙂
аз много, много внимавам с тая дума и масово използвам познат или колега. не ми пука кой се сърди, но не искам да обиждам малко хората, за които съм сигурна, че са такива, а те не са много.
за съжаление има само един тест и той не е приятен – да ти се случи нещо неприятно и да ти трябва подкрепа.
този тест действа безотказно!
много малко хора го минават, уви
Истинско приятелство в наши дни е много рядко срещано явление.
Истинският приятел е този,на когото ако се обадиш в 3 през нощта и му кажеш:Убих човек,ще пита:Къде ще копаем…:-))