Напоследък си мисля, че щом живея в България нищо не разбирам от държави. Понякога с Александър си мечтаем да заминем – далеч, така че да ни е трудно после да се завърнем.
Философствала съм и преди по темата – да ходиш с дете по доктори и погнусата и отчаянието ми от родната здравна система. А сега една случка от малко по-рано днес.
Ади навърши 7 и за първа година личната докторка не ни се е обаждала за това наминавам аз, за да запиша час за конторлен преглед. Нашата докторка я няма, има доктор, който не успява да ме грабне с нищо: мръсна престилка, гледа ме надменно, не ми отговаря на въпросите и т.н. игнорирам го и питам сестрата кога да доведа Ади за мерки и теглилки. Тя ми напомня, че края на октомври, когато ходихме за манту премериха Ади. Всичко е ОК, няма нужда нищо повече да се прави.
Аз питам кога й се полага кръв и урина като част от профилактичния преглед. Не й се полага, евентуално догодина или след 2 години. На здравите деца през 3 години им се полагало. Само за деца със заболявания се полагат по-често. Аз питам – а как се разбира дали имат заболявания, ако не ги изследваш? Ами родителите си ги водят на изследвания – отговаря сестрата. Разговорът продължава още известно време в тази насока.
Та положението значи е следното: ако искам да правя поне веднъж годишно профилиактична проверка на кръв & урина на хлапето, трябва да си плащам. И понеже не съм доктор – положеието малко е тип: хвърлям боб, но според сайта на Cibalab един пакет кръв+урина на име CibaLab СТАНДАРТ струва 23.70 лв. – не знам това дали е ОК за деца или е за възрастни, обаче хората са си направили труда да опишат всичко, което е включено в този пакет и ми изглежда доста ОК като инфо за профилактични изследвания.
Между другото от CibaLab съм доста доволна – мили, внимателни и никога не са ми пукали вена – например.
Не че е проблем – за сега поне, да дам 24-тина лева, най-вече за мое лично спокойствие, че детето ми е ОК. Обаче защо не ми се полагат тези изследвания? В този ред на мисли – аз си плащам и училището на хлапето, сега ще си плащам и изследванията.
Практически държавата е супер на аванта от такива родители като нас двамата с Александър – практически дете почти все едно нямам, ама данъците си ги плащаме като пичове, нали?
Ankabanka's Blog 
Според мен не сравняваш с верните страни. Нали знаеш как всички сложни трансплантации ги правят в Израел и българите пращат ли пращат смс-и? Е, в Израел не са цъфнали и вързали. Здравното осигуряване е изцяло частно, но и монополирано от 2 фирми. Имаш личен лекар, само ако имаш хронично заболяване. Общо взето… самопоставяш си диагноза, проверяваш в гугъл как се казва този тип доктор, обаждаш се на кол центъра и си поръчваш един офталмолог, да речем. Те ти казват къде е най-близкият (работещ с тяхната фирма) и ти записват час (досега не ни се е случвало да получим дата за същия месец).
Примерно моят мъж им се обади през ноември със зъбобол.Записаха му час за декември. Зъболекарят каза, че трябва да си направи рентен и назначи януарска дата, когато щели да направят ПЛАН за работа. Много ми е интересно за тия 3 месеца колко ще му се усложни проблемът и дали няма накрая да си платим на частно.
Като казвам на колегите, че в България сме ходили на профилактични очни прегледи (по линия на трудовата медицина), ме гледат като полезно изкопаемо. Ела на тукашен лекар да обясниш, че искаш да вземеш кръв на здраво дете, че на това отгоре и държавата да плати.
Не съм и предполагала, че е толкова сложно. Всъщност здравеопазването в световен мащаб е голяма каша – изобщо не знам как на пук на това човечеството е успяло да се разрастне толкова много.
Иначе каот се замисля – освен за някакви съвсем обикновени прегледи – тип когато имам някакъв грип, за всичко друго ходя на частни прегледи, защото или трябва да чакам с месеци, или няма направления, или касата не покрива тези прегледи.
Знае ли човек, може в Китай здравеопазването да е по-добре организирано :)))