Хигиената на отношенията между мъжете и жените

От известно време ми се върти в главата и все не можех да го формулирам, нещо объркано за семейната култура и отношенията между мъжете и жените, особено в условия на домашна обстановка и по-точно семейство.

Днес се събудих с тази мисъл и някак изкристализира следното:

Една жена се възприема като жена от партньора си, докато:

а). заживеят заедно – тогава става партньорка и домакиня

б). роди – тогава става майка и домакиня.

Това е положението. В българската семейна култура родилата жена е майка и съответно отговорник за всички домакински и семейни задължения, начело с отглеждането и възпитанието на децата. Тате носи, мама меси, но понеже сме в 21-ви век мама носи наравно с тате. Но тате не меси.

Наскоро водих няколко интересни разговора. В първият – с моя приятелка, споделих крещящата нужда да започна да спортувам, защото натрупвам лесно умора и имам нужда от разтоварване, пък и когато човек спортува поддържа освен тялото и духа си и изглежда някак по-добре. Коментарът от събеседничката ми беше:

Ти и сега добре изглеждаш, за какво ти е да се мориш толкова, пък и нали така или иначе са те взели.

Другият разговор беше с жена, обиколила света, която обърна внимание на следния феномен, който до голяма степен изразява отношението на българския мъж към жена му:

Когато един мъж се прибере от командировка/пътуване, първо поздравява децата си, домашните любимци и т.н., а жена си най-накрая.

Ако това е качеството на хигиената на отношенията, то е време да хващаме шишетата с белина и да започваме да чистим.

Ремонтна дейност – списъкът

След всички задачи днес дойде и ред на нещо, което отлагам последните две седмици: план за действие/какво ни предстои да ремонтираме вкъщи. Реших ударно да направя общ списък на всичко, което има нужда от ремонт/подмяна в жилището ни. Поради обемът на списъка имам особеното подозрение, че се превърна по-скоро в писмо с желания до Дядо Мраз/Коледа (според кой както го нарича), отколкото в списък с дейности, които реално ще можем да извършим за едно лято (освен ако не спечеля колосална сума от тото).

Ето, подред както си представям нещата в един идеален свят:

Консултация с архитект

Набор на палитра разцветки латекс

Набор мостри домашен текстил и дамаски

Набор мостри пердета и завеси

Детската стая

Смяна на врата към балкон (сега е двойна дървена дограма, трябва да стане PVC с малък клапващ се прозорец за проветрение)

Пребоядисване на стената, на която е въпросната врата

Бюро + стол

Родителска стая

Отново подмяна на дограма, но освен врата + клапващ се прозорец и един огромен полу-счупен прозорец, който трябва да стане в статичен PVC

Пребоядисване на стена

Избор на плат и ушиване на тънко перде и римски щори

Ракла за пране за гладене

Баня

Генерален ремонт и подмяна на всичко

Антре

Пребоядисване

Рамкиране и закачане на черно-бели снимки

Малък гардероб/шкаф за обувки, шалове, шапки и ръкавици

Малка пейка за сядане

Хол

Поставяне на климатик

Избиване на зидан барплот

Избиване на подови плочки в кухненската част и слагане на нови

Циклене, натягане, фугиране и лакиране на паркет

Пребоядисване

Смяна на пердета и корнизи

Нов остров от мебел на мястото на стария барплот + плот за готвене, печка и високи столчета от външната страна

Шкаф за винените ми чаши + вино

Хладилник за вино

Нова печка – плот + фурна + абсорбатор

Маса за хранене – разтегателна

3 много удобни стола с подалкътници, 3 стола и 1 пейка

Нов килим

2 фотьойла

Диван двусед разтегателен

Ново работно бюро с 2 места + 1 удобен стол

Ново осветление

Нов телевизор

Поставка за телевизор

Подмяна на ел. система

Нови осветителни тела за целия хол – 4 висящи, други по избор

Нова пребоядисване на холната врата

Ужас! От сега се плаша какво ме чака :/

Етикети:найстори, нови мебели, ремонт

Ремонтна дейност

Нещо не ми се получи с инструкциите за употреба на хлапето, които си бях обещала, че ще разпиша подробно – по спомени, за да могат (евентуално) да бъдат полезни на някоя друга бъдеща/начинаеща мама. Не ми се получи по следните няколко причини:

1. Много бързо се оказа, че се забравят всички гадни неща. Помнят се само най-страшните, а те – слава Богу са малко.
2. Не си открих по-подробните записки – затрупани от тонове стари вещи и спомени, които изрових от старото жилище на родителите ми. И все не ми остава време да подреждам, защото знам, че захвана ли се – ще падне огромно изхвърляне!
3. Кофти организация на времето.

Обаче сега ми предстои една друга епопея – ремонт! И понеже е предвидено да се случва това лято, мисля да си довя дневник: премеждията на ремонтиращия.
Опитвам се да си спретна списък от неща, които да ми помогнат в началото и ето до къде я докарах:

1. План на помещението (в моя случай хола)
2. Сайтове и блогове с идеи за обзавеждане за вдъхновение
3. Изрезки от списания – пак за вдъхновение
4. Контакти и каталози на магазини
5. Контакти на майстори
6. Мостри на бои/латекс/тапети

За сега толкова. Приемам насоки и съвети – всякакви!

Да сготвиш в IKEA

Този уикенд в IKEA имаше демонстрации на живо как се приготвят някои типични шведски ястия. Аз бях в събота – и беше супер забавно! Много благодаря на целия team на IKEA, на майстор-готвач Радостин Харутюнян и Маргарита и на Гери за поканата
Самото готвене беше в една от кухните в самия магазин, което в първия момент ме изненада, защото мислех, че ще се готви около или в самия ресторант на магазина. Но всъщност да се готви в една истинска на 100% обзаведена и оборудвана IKEA кухня се оказа много забавно. Аз периодично се провиквах с неща от типа – „виждаш ли това ренде с контейнерче? Ето такова искам!” Рендето и Събина го споменава в нейния разказ.
Бях с Адриана и Александър, а после дойдоха и Събина и Крис и наши семейни приятели с тяхната дъщеричка и лудницата стана пълна! Хубавото беше, че срещу напълно обзаведената кухня имаше и напълно обзаведена трапезария, в която освен обикновените столове имаше и детско столче за хранене, а в него – кукла, а самата кукла си имаше и други играчки! Хлапето хубаво си поигра, после добре похапна и накрая каза – хайде сега ме води в ресторанта, за да си изям тортичката!
Готвихме: салата с чери домати и скариди, сьомга със задушени зеленчуци и рьощи. Нищо сложно, но пък много вкусно! Ето две хитрини, които научих и мисля да прилагам често и по всякакъв повод:
Солта да се слага в дресинга и като така да се слага най-накрая върху готовото ястие. Дресинга, който използвахме беше: зехтин, сол, лимонов и портокалов сок. Как до сега не съм се сетила да съчетая портокал с лимона!
Прекрасен начин да се сервира чери домат – като се цепне на кръст, запече се за няколко минути и в разрязаната част се поставят листенца мента.
Рьощите – или картофените кюфтета – са мое дело! Събина като дойде пое щафетата, а ние потеглихме, защото хлапетата искаха “навънка”

Ето и снимки:

Още снимки от поредицата – блогъри нападат IKEA, за да готвят и ядат – в другия блог!

p.s. тази година ми предстои ремонт, така че използвах повода да се огледам още веднъж за идеи. От сега ме е страх с какво се захващам!

Етикети:IKEA

За семейния статус

Преди време ви разказах, че много мразя да ми се бъркат в семейните решения и по-точно евентуалното раждане на още деца.
Е, положението със семейните ни отношения е същото.

Ние не сме женени и никога сериозно не сме мислили за брак, поради една единствена причина: нито аз, нито Александър вярваме, че едно подписано листо хартия и едно парти, на което приятелите се напиват като кирки, а родата тотално се хваща за гушите прави съвместния живот по-добър.

Имаме дете и работим заедно – както се казва – по-женени от това, здраве да е! Никога не сме имали потребност от някаква форма на официализиаране на връзката ни и всъщност единственото неудобство беше, когато в родилния дом трябваше той да носи нотариално заверена декларация, че признава детето. На което много се смяхме – като не сме женени трябва да го признава, а ако някои са женени обаче жената е кривнала? Съпругът иска-неиска признава, води му се по презумпция. Понякога само хлапето дава зор да се женим, но това е, защото майка ми й подари една много красива кремава рокля, която тя нарича „булчинска“ и си търси повод да я облече.

Едно време, когато забременях, първото нещо, което повечето хора ме питаха беше „кога ще е сватбата“. Аз отговарях – според до колко съм полудяла от бушуващите хормони неща от типа:
- Чакам те първо ти да дадеш пример (на хора, които нямат сериозни връзки)
- Не ми се жени, че после като си помисля какъв гърч е развода….
- Друг път
- Ти защо не си гледаш работата?

И така нататък…

Всъщност мисля, че едно от най-тъпите неща, които човек може да сътвори (освен да забременее „случайно“) е да се ожени заради бебе. Или искаш да се жениш – и го правиш или не искаш – и респективно не го правиш. Иначе е като изнуда – айде сега тук с бебето, няма вече на къде да се ходи, дай да се оженим.

Аз в такъв филм няма да участвам, благодаря за предложението.

И още нещо – тази истерия с показността по сватбите ме убива! Ако имаш наистина сплотено семейство и много приятели и двамата сте ОК е супер, но колко такива идилични случаи знаете? Аз твърде малко. Другото е от типа: е как така леля Мичка няма да поканиш, ми то така не може, нищо, че не я познаваш лично – рода е!

Или се жениш както искаш – примерно на плажа на красив залив, с някакво упълномощено лице и един чифт кумове.

Обаче сега друго ми прави впечатление – тези, които най-много ми рекламираха брака и за профилни снимки във Facebook си слагаха винаги такава, на която присъства и половинката – сега почнаха да се развеждат. А разни други хаймани като нас, които съжителстват на семейни начала, продължават да са заедно, дори и още деца раждат. Живот, какво да го правиш – както казах в началото – едно подписано листо нищо не ти дава. Ако ти даваше нещо, каквото и да било – сигурност, гаранция, любов, вярност… то никой нямаше да измисли думата „необвързан“, нали?

За опита

Нямам претенции да съм добра майка. Никакви даже. Старая се да съм добра майка, но не винаги ми се получава – губя търпение, повишавам тон и често съм ужасно джаста-праста. Освен това харесвам разни слогани от типа на : Good moms have sticky floors, dirty ovens and happy children. И дълбоко вярвам, че децата (особено като малки) имат нужда от две неща: безусловна любов и добра храна.

А когато децата започнат да поотрастват имат нужда да им покажеш света: възможно най-безстрастно. За това е важно да натрупват опит – всякакъв! Да виждат планини и морета, градове и села, животни в зоологическите градини, но и такива на свобода, филми, музика, списания и книги, пътешествия, приключения, но и спокойни вечери на настолни игри, концерти, класическа музика и опера, но и MTV, музеи и галерии, но и да гледат със широко отворени очи и живия свят, който ги заобикаля.

И всичко това е важно не само заради забавлението, а и заради опита, който се трупа, заради спомените, които се формират и не на последно място и заради пътя, който един ден детето ще избере за себе си.

И така – важно е да покажеш колко голям, шарен и интересен може да бъде света, да не позволяваш на едно хлапе никого да казва „скучно ми е“, защото винаги, ама абсолютно винаги може да се намери нещо ново и различно за правене. Важно също така е да не прехвърляш собствените си мечти, надежди и нереализирани амбиции върху детето, защото така никой няма да бъде щастлив накрая.

Етикети:happy children, moms, mtv, sticky floors

Как се раждат легендите

Твърде често с Александър се отпускаме – говорим и се шегуваме пред детето без да си даваме сметка за 30-тината години разлика между нас и нея. Последният пример е от вчера и много се смях, защото е истинско доказателство за две неща – че легендите се раждат от препредаване и за това, че децата са безкрайно искрени и първосигнални за нещата, които ги впечатляват.

Предистория: често с Александър си „подаряваме“ разни хора, обикновено от рекламните билборди с кофти качество и съмнителна естетическа стойност. Така последно се сдобих с популярен роден певец.

Действието се развиваше в колата, пред детето, а то милото явно много се е впечатлило, защото е разказало в училище как баща й казал на майка й, че й „подарява да се жени“ за същия този изпълнител. Съответно другите деца – също силно впечатлени са разказали на родителите си как майката на Ади ще се омъжва за популярния роден певец.

Ето така, драги мои се раждат легендите. Които понякога разбираме на стените си във Facebook, друг път изобщо не uznavame, но това не означава, че те не съществуват.